Постинг
12.01.2018 20:30 -
Музеят на Възраждането
Автор: laval
Категория: Лични дневници
Прочетен: 767 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 12.01.2018 20:32
Прочетен: 767 Коментари: 1 Гласове:
7
Последна промяна: 12.01.2018 20:32
Музеят на Възраждането във Варна е открит на 4 октомври 1959. Отначало той се помещава в старинна сграда, построена със средства на родолюбиви български търговци и занаятчии през периода 1861 – 1862. Тази сграда има огромно значение за малкото българи във Варна, защото тук е открито първото българско читалище в града, тук е седалището и на българската община. В 1865 тя приютява и първата българска църква “Св. Архангел Михаил” и до Освобождението е единствения обществено – политически, духовен и културен център на българите във Варна. След Освобождението сградата е била още девическо, начално и стопанско училище, но после била изоставена и занемарена. От 1932 до 1936 били поправени и основно ремонтирани и четирите стени, както и иконостаса. През периода 1958 – 1959 е възстановена и укрепена църквата, както и горния етаж. Музеят е открит за посещения на 27 юли 1960. Този паметник на културата се намира в центъра на Варна на ул. “27 юли” № 9. Музеят остава на този адрес до 2002. След това фондът на музея е преместен на ул. “Славянска” № 21, където обаче няма постоянна експозиция, а се правят само тематични изложби. От юни 2006 музеят е преместен в специално ремонтираната старинна сграда, построена във възрожденски стил в края на ХІХ век. Намира се на ул. “Людвик Заменхоф” № 21. Новата експозиция е открита на 20 декември 2006. Тя показва най-важните моменти от историята на Варна в периода на Възраждането. Във Варна възрожденските прояви започват по-късно от другите краища на България, чак в средата на ХІХ век и основно в културно – духовната сфера, затова акцентът на експозицията е в тази посока. Първият етаж отразява значението на Варна като стратегически черноморски град и участието на Варненския край в руско – турските войни в края на ХVІІІ век и първата половина на ХІХ век. През този период Варна на два пъти е завладявана от руските войски, които при оттеглянето си в 1830 взривяват средновековните крепостни стени и разрушават голяма част от града. Вторият етаж е посветен на стопанското развитие на града до Освобождението през 1878, създаването на българската община, откриването на училище и читалище и на църковно – националното движение. В една от залите е възстановена автентично обстановката на взаимното училище с всички атрибути на обучението през тази епоха. Показано е също участието на Варненския край в национално – освободителните борби: хайдушко движение и четнически прояви, Априлското въстание, Освобождението. Варна е последния освободен град в Княжеството. Чак на 27 юли 1878 войската на генерал Столипин влиза в града. В експозицията са включени и много нови материали, събирани дълги години: книги, църковна утвар, оръжие, фотографии, лични вещи на поборници за свобода, сред които са сабята и револвера на Хаджи Димитър.
Вълнообразно
ЙОНКО МЕРМЕРСКИ: В САЩ МИГРАНТИ СЕ НАСТА...
Великденските истории според четирите ев...
За bojil, който служи на новата си роди...
Великденските истории според четирите ев...
За bojil, който служи на новата си роди...
затова споделеното в постинга ме вълнува.
"През този период Варна на два пъти е завладявана от руските войски, които при оттеглянето си в 1830 взривяват средновековните крепостни стени и разрушават голяма част от града." - Цитирам факта, не защото е най-важния в постинга (въпреки че е показателен!), а защото ми напомни, как оттеглянето на руските войски от родния ми град Калофер става причина за последното му, трето, опожаряване от башибозуците...
Дойде обаче период в българската история, през който историческата й паметта не бе стимулирана.
цитирай"През този период Варна на два пъти е завладявана от руските войски, които при оттеглянето си в 1830 взривяват средновековните крепостни стени и разрушават голяма част от града." - Цитирам факта, не защото е най-важния в постинга (въпреки че е показателен!), а защото ми напомни, как оттеглянето на руските войски от родния ми град Калофер става причина за последното му, трето, опожаряване от башибозуците...
Дойде обаче период в българската история, през който историческата й паметта не бе стимулирана.
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.