(публикувано за пръв път в mediapool и в-к Дневник)
Реч на президента на САЩ Джордж Буш при откриването на Мемориала на жертвите на комунизма във Вашингтон пред хиляда гости, включително депутати от чешкия и унгарския парламент
Миналият ХХ век ще бъде запомнен като най-смъртоносния в човешката история и част от тази брутална епоха е почетена с паметници из Вашингтон. Но досега нямаше такъв за жертвите на имперския комунизъм, на тази идеология, отнела живота на близо 100 милиона невинни мъже, жени и деца. Затова е време да поменем загиналите от ръцете на комунистите с този паметник на техните страдания и саможертва.
Издигането му отне повече от десетилетие и е резултат от усилията на двама забележителни американци - Лев Добрянски и д-р Лий Едуардс, които не се отказаха пред трудностите, защото в съзнанието си чуваха гласовете на падналите: "Помнете!" И тези гласове са легион. Чудовищният брой на убитите в името на комунизма е толкова шокиращ, толкова голям, че не може точно да се изчисли. Според историците комунизмът е отнел живота на десетки милиони в Китай и СССР и на още милиони в Северна Корея, Камбоджа, Африка, Афганистан, Виетнам, Източна Европа и други части на света.
Зад тези числа се крият човешки съдби, семейства и мечти, прекъснати от хора, преследващи тоталитарна власт. Част от жертвите на комунизма са добре известни. Те включват шведския дипломат Раул Валенберг, спасил 100 хиляди евреи от нацистите, но арестуван по заповед на Сталин и изпратен в затвора на Лубянка, където изчезва безследно. Сред тях е полският свещеник отец Попейлушко, превърнал църквата във Варшава в убежище за нелегалната "Солидарност", отвлечен, бит и удавен във Висла от тайната полиция.
Саможертвата им тежи на историята и зад тях са още милиони, избити в анонимност от бруталната ръка на комунизма.Тук са украинци, ликвидирани от големия глад на Сталин; руснаци, изчезнали в чистките; литовци, латвийци и естонци, натоварени на конски вагони и изпратени в сибирските лагери на смъртта на съветския комунизъм; китайците, паднали във великия поход и културната революция; камбоджанците, изклани в полетата на смъртта на Пол Пот; източногерманци, застреляни, докато прескачат Берлинската стена, търсейки свобода; поляци, избити в гората на Катин; етиопци, застреляни в "червения терор"; индианци мискито, убити от диктатурата на сандинистите в Никарагуа; кубински балсерос, удавили се, докато бягат от тиранията. Никога няма да научим имената на всички, но на това свято място незнайните жертви на комунизма ще бъдат почетени завинаги.
Чешкият писател Милан Кундера беше казал, че борбата срещу комунизма е "борба на паметта срещу забравянето". Комунистическите режими сториха нещо повече от това да убиват хора - те се опитаха да откраднат човешкото у тях и да заличат паметта им. С този мемориал ние възстановяваме човечността и паметта им. Издигаме този мемориал и защото имаме дълг към бъдещите поколения да запишем престъпленията на ХХ век и да гарантираме, че те никога няма да се повторят. Тук си припомняме поуките от студената война - че свободата е безценна и не е просто даденост; че злото е реално и трябва да бъде възпирано; и че ако им се даде шанс, хората, подвластни на жестоки и омразни идеологии, ще извършват нечувани престъпления и ще отнемат живота на милиони.
Важно е да си припомним тези уроци, защото това зло все още шества по света. Видяхме лицето му на 11 септември. Подобно на комунистите, терористите и радикалите, нападнали нашия народ, са последователи на смъртоносна идеология, отричаща свободата, погазваща всякакво инакомислие, притежаваща експанзионистични амбиции и преследваща тоталитарни цели. Подобно на комунистите нашите нови врагове вярват, че невинни хора могат да бъдат убивани в името на една радикална визия. Подобно на комунистите новите ни врагове не вярват на свободните хора, твърдят, че ние, които живеем в свобода, сме слаби и без решимост да защитаваме нашия свободен начин на живот. И подобно на комунистите последователите на насилствения ислямски радикализъм са обречени на провал. Като стоим твърдо зад каузата на свободата, ще гарантираме, че на бъдещите американски президенти няма да им се налага да стоят на място като това и да откриват мемориал на милионите, избити от радикалите и екстремистите на ХХІ век.
Можем да вярваме в силата на свободата, защото сме виждали и преди как тя надвива тиранията и терора. Роналд Рейгън отиде в Берлин и беше ясен в посланието си. Той призова: "Разрушете тази стена!", и две години по-късно тя падна. Милиони хора в Централна и Източна Европа бяха освободени от неописуемо потисничество.
Авторите на мемориала можеше да изберат образ на репресиите, копие на стената, разделяла някога Берлин, заледените казарми на ГУЛаг или полетата на смъртта, осеяни с черепи. Вместо това те избраха образа на надеждата - жена, издигаща факела на свободата. Тя ни напомня за жертвите на комунизма и за силата, която го победи. Нека почиват в мир. Нека онези, които продължават да страдат под комунизъм, да постигнат своята свобода. И нека бог, който ни е дал свободата, да благослови този мемориал и всички, дошли да го посетят.
Румъния пак се ориентира към по-добрата ...
Истамбулската конвенция е тест за лоялно...
При диктатурата на Йосиф Сталин около 20 милиона души са били избити, пратени в затвора или депортирани в други райони на тогавашния Съветски съюз. Смята се, че над 10 милиона от тях са били убити при чистките.
17.07.2007 11:05
2. Conservative - избрано
3. ЕДИН ЗАВЕТ - потомците офицерския корпус на Царство България
4. Стара София
5. 100-те книги
6. Българска патриаршия - Св. Синод
7. История и политика (блогрол)
8. Радан
9. Комитата
10. Sulla
11. Нашето детство
12. Изгубената България
13. Ic Xс Niка
14. The Monarchist
15. Задочните репортажи
16. Музикалните хроники на един немузикален човек
17. Светослав Малинов - член на ЕП
18. Сергей Петров - Араджиони