Монах и воин. Дякон и рицар. Духовник и революционер. Светец и държавник. Хоругвоносец и стратег. Аскетичен и решителен.
Ангелогласен и хладнокръвен. Великодушен и безкомпромисен.
Безстрашлив до дързост. Постоянен до невъзможност. Стоик.
Нечут характер. Тънък и строен. Очи сиви, почти сини.
Главният Апостол на цяла България.
Спасителят, който спаси нас. И ни спасява. Въпреки нас...

Въобразяваме си, че сме го разгадали. Ласкаем се, че сме разбрали неговия живот, неговата гибел и неговата безсмъртност. Че са ни останали само онези четири въпросителни, сподирили най-важната дума – “Народе????”. Ако бяха удивителни, по-лесно щеше да ни е. Щяхме да ги разчетем като възклицание, учудване, удивление, като заповед даже.
Но той не ни заповядва. Той ни пита. През времето. А ние не знаем отговора. Защото не разбираме въпроса....

 (текста не е мой)


Не пишете отдолу. Този постинг  не е тема за разговор.