Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.02.2008 12:36 - Свободата - действие / състояние
Автор: templar Категория: Политика   
Прочетен: 3991 Коментари: 7 Гласове:
0

Последна промяна: 13.02.2008 12:42


Помествам някои размисли, които породи последната статия на Радан

Отговорът, който даваш поражда много въпроси:

- Защо през 89-91 когато не знаехме какво е гражданско общество, нямахме смислено политическо представителство и ясна визия и цел, в онзи хаос бяхме толкова по-чувствителни към свободата, отколкото днес?

- Защо в онези години излизахме на улицата за силно абстрактни каузи, като „свободата в Тибет”, „гладната стачка на нашия Еди срешу лъжата” обсаждахме безкрайно телевизията ( при минусови температури), заради поредния и новоназначен шеф с комунистическо минало, обсаждахме Латинка 15, за да върне Луканов апартамента на Иван Оризарски..... а днес нямаме никаква енергия да протестираме срещу демонстративни и неприкрити случаи на погазване на демокрацията?

- Защо в началото на 90-те се издадоха стотици спомени и документи за престъпленията на комунистическия режим, а днес всички те са забавени, без каквато и да е последница? "Строителите" на Радев и "Задочните репортажи" на Г.Марков се купуваха само с връзки (да е жива и здрава Стела книжарката)а днес се продават по 2 лв. по сергиите.

- Защо в жадната за свобода България от 89 не се появи никаква качествена, откровена, безпристрастна, смела журналистика. Никаква. Както обикновено ще кажа, изключая един период на Петко Бочаров, един период на Явор Дачков и един период на Иво Беров, както и един супермаргинелен вестник – Анти, без всякакво обществено влияние южно от споменатата II м. гимназия? Напоследък има и един човек – Христо Христов, който не е такъв прославен бард, но проучванията му са истински дълбоки и „периода му” не е завършил...бяла лястовица, която скептично чакам да купят.

- Защо хората, които преди 18г. ставаха в 4:00 сутринта да си купят „Свободен народ”, целуваха го, лепяха го по витрините и си го предаваха като позив, днес четат Стандарт и гледат Бареков? Очевидно нямат силна, истинска необходимост от свой „Свободен народ” или „Да, ама не!”...

Такива ми ти въпроси:

Някои възможни отговори:

- Защото в обществото обективно липсват истински таланти на словото, които да умеят да палят душите. Както казва Иво, посредствени сме и в доброти и в злото.
 
- Защото ни е много ниска културата – общата култура, грамотността, знанията за света... не сме компетентни да оценим свободата и да се борим за нея.

- Защото нямахме, не създадохме и очевидно нямаме желание да проимаме ценностна система. (по това съм писал много, няма да го развивам)

- Защото станахме бюргери. Разумни хора от средната класа. През 89 бяхме „децата на фашисти” които нямат какво да губят. След това имаше истинска мизерия, в която битката се водеше на свещи – буквално беше за хляб, вода и ток – животински инстинкт, а не гражданска позиция. Днес имаме работа, доходи, спестявания, ипотеки, партньори, отношения... редица неща, които можем да изгубим, ако се проявим като различни от общото.

- Тъй като по изредените вече причини ни е много слаб и благоразумен ангела, ние сме силни в глутница. Бяхме силни, когато бяхме хиляди. Когато някъде около Солунска вече чуваш кънтящо ехо - пл. Демокрация реве „Мафия!” и тогава ти кипва кръвта и преди да се усетиш вече се дереш като Боримечката! Когато в тролей N 9 всеки човек има знаме, значка и „Свободен народ”, стърчащ от джоба, тогава само търсиш някой очевиден комунист, за да се провикнеш на висок глас над главата му „айдуци!” и гледаш как всички го следят с крайчеца на окото и се надяват да отговори...

- След като веднъж ни натъпкаха обратно в къщи и ни накараха да млъкнем, много голям праг на енергията трябва да преудолеем, за да излезем отново. Вече не се чувстваме глутница и затова не ставаме за нищо. Днешните „гласове” са подчертано маргинални и „лузърски” - от позиция на слабия... някакви странни на вид хора – 10-20 на брой, обикновено бутащи велосипеди, очевидно без сериозни семейни ангажименти, понесли саморъчно направени лозунги, оградени в кошара от стотици полицай (с лица като Б.Б. и другите страховити „нови софиянци”). 

- Иначе веднъж ако се почувстваме силни, ако някой побегне от нас, тогава пак ще станем милион, за нула време... само че за да се случи това не е достатъчно слово, а действие. Или толкова силно слово, което да породи дойствие у вцепенените. Духовна енергия, която да се превърне в кинетична. Не съм сигурен че имаме духовен потенциал за такова слово. И още нещо: Нека да не се заблуждаваме: преди 18г. не словото на „Свободен народ” ни даваше крила, а свещеноДЕЙСТВИЕТО по купуването и четенето му – усещането, когато след 3 ч. благословено чакане в заверата на опашката, се върнеш в къщи с вестника в ръка и знаеш, че в още 250 000 семейства в този момент се провежда същия разговор и същото боричкане „кой пръв”...

- Спомням си зимата 96-97 на кръстовището Сливница – Хр. Ботев. Там беше главния офис на СИК. Тогава мутрите бяха тирани в държавата. Когато някоя мутра дойде до барикадата и започне да рита загражденията, студентчетата подвиваха опашки и се скатаваха (по –окатите предвидливо се бяха „преместили” на другия край на кръстовището). Но в един момент се случи така, че 120- килограмов магазинер от нашата махала и няколко рокери тип „Буги барабата” се опряха на една по-мижава мутра и онзи взе че поддаде и подви опашка... в следващите 30 секунди цялото кръстовище се струпа около него, хилавите студенти, които уж дотогава гледаха в друга посока скачаха като деца върху джипа (черна Витара), не остана ни стъкло, ни мигач по колата, а мутрата плачеше със сълзи и глас, свит в поза „ембрион” на тротоара. И оттам като ни тръгна... та цяла неделя. Само някой да свирне със свирката (носехме съдийски свирки) и политаха павета, дъски и псувни...бая кола се изпотроши... Това е чувството че си част от много, и това „много” е силно 

- За мен основната енергия, която всички почувствахме при създаването на ДСБ, не идваше от Диалог, от гражданския проект и т.н., а най-вече от пълната зала ВИАС с хиляди хора, които напираха и не успяваха дори да влязат в сградата. Тогава всеки от нас повярва, че не е сам, че нещата на които се е ядосвал в последните години на пасивно вцепенение са ядосвали още хиляди... Всичко изчезна когато се структурирахме на районен принцип от по 20-30 добре познати съмахленци – вече не бяхме „армия”, а някакви „бойни групи”.

Може би трябва а да констатираме, че сме слаби, пасивни и благоразумни и не сме склонни на рискове. Трябва да приемем, че днес нямаме енергия да се борим. Нещата могат да се променят, когато нещо : силно слово, случка, или глад ни накара отново да се почувстваме достатъчно много, че да ни стиска да хванем копието...а свободата, тя си стои на върха му... само че в момента копията ни са по килерите и ги използват предимно жените ни.

Това са някакви размисли, хей така, на прима виста след като прочетох статията ти. Може би не всичко е така. Мисля обаче че е важно да водим тези разговори. Да анализираме себе си и нещата, които ни се_случиха / не_се_случиха през последните 18 години. Този разговор обаче се води единствено от нас с теб, в блоговете, от време на време...

Онези срещу нас са наясно със себе си. Наясно са и с нас.
Ние (си мислим, че) сме наясно с тях, но изобщо не сме наясно със себе си.
=>те имат поне едно предимство...

Поздрави,
templar


Тагове:   действие,   състояние,


Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. liliahristova - Тъжни размисли споделяш
13.02.2008 14:35
Да, ние се променихме. Станахме бюргери, минаха години и напластилите се разочарования отнемат енергията ни. Мнозина от нас са петимни да излязат отново на площада, както беше например на 14 декември 1990 г. (тогава ли беше живата верига срещу чл. 1 от Конституцията?). Но когато се огледаме, сме все по-малко. Трябва ли да се чувстваме виновни? Не. Напротив. Ние опазихме себе си, не изневерихме и не се нагодихме към силните на деня. Аз съм оптимист, че малкото останали зрънца - зародиши на нова обществена перспектива, са съхранени у нас и, както сме успели да запазим и отгледаме, така и ще имаме удоволствието да се насладим на растежа им, и най-вече на техния плод.
цитирай
2. анонимен - Тъжно е, но не и безнадеждно
13.02.2008 20:11
Така е. Станахме бюргери. Станахме ехидни, надменни, недоверчиви. Станахме скъперници за времето и чувствата си. Защото ни излъгаха и това, че и ние сами сме си виновни не е оправдание или смекчаващо вината на лъжещите обстоятелство. Защото живеем в материален свят, пълен с материални изкушение, в който успехът се мери с пари и фактът, че това е част от света, който искахме да станем също не е оправдание за каквото и да било.
Времето на митингите съвпадна с най-важният период в градежа на личността и си спомням с умиление и без да ме е срам от това колко боклуци ме излъгаха. Пак бих излезал, пак бих викал, пак бих скачал, а сега, след всички години и децата си бих завел. Но къде? Кога?
Миналата година се учудих искрено, че за 10 г. от 10.01.1997 г. претенциозната партия ДСБ, на която от немай-къде съм гласоподавател не се трогна да направи един митинг, на който да се видим и да си кажем истината в очите - излъгаха ни, победиха ни, но докато сме живи и имаме близки хора около себе си, хора, които ни слушат и вярват, нищо не е изгубено, защото онези - "победителите" не вярват в нищо, дори в победата си.
Толкоз.
Разстрел и след разстрела - червеи. Това е толкоз просто и логично.
Бурята свърши. Остава да продължим да обичаме народа си. Същия - простия, с правописните грешки, с анцузите, чалгата и всичко останали.
И да бъдем бащи на децата си и да ги направим човеци. Няма свинщина, която да продължи вечно, нали?
цитирай
3. dagma - ...
13.02.2008 23:14
А пък аз не страдам по оная митингова еуфория. Нито по антиживковския ентусиазъм на Анжел Вагенщайн и заучените крясъци "До стената!" на Георги Марков. Не ме гони носталгия по демократичната активност на отгледания в епруветка Клуб за гласност и преустройство - същият, който отказал интервюта на Румяна Узунува при посещението й в България, понеже била безродница. Както и да се представя днес, всеобщият ентусиазъм беше огладен, мек и канализиран. Беше един нежен ентусиазъм. Не справедливо озверял срещу системата, а някак по комсомолски сърцат. Изстрадана надежда имаше само в душите на по-възрастното поколение (мълчаливите и стъпкани духовни интелектуалци), много от които вече не са живи.
Моят възможен отговор за днешната нечувствителност към свободата е следния: Сред викащите "Мафия" на площада много повече са били илияновците (от предния постинг) и много малко - темпларите. А Илиян няма никаква потребност от свобода, защото ценностите му са други. Скандирал е "долу БКП" и е псувал комунистите (не комунизма) не за друго, а заради привилегиите на партийните секретари, докато той се е примирявал само с дребна далавера. После е гласувал за СДС не от копнеж по свободата, а за "бахура". Той обаче отдавна не гласува за СДС (за ДСБ и не помисля) и е разпилял революционната си енергия в мрънкане срещу демокрацията.
Лично аз съм доволна когато нещата се изясняват.
цитирай
4. анонимен - нежни работи
14.02.2008 00:20
Един е видял Вагинщайн, Николай, клубовете и комсомолски трепет. Друг - друго. Хора различни, очи различни. Но не затова иде реч тук, струва ми се, нито за мълчаливите или, може би - мълчалите ентелектоалци, нито дори за презрения бахур или възвишеността на фотосинтезата.
Обидно лесно е с погнуса да си измиеш ръцете с илияновците и да се избършеш с прояснението на избраните.
Между другото, защо се предполага, че гласуването за СДС / ДСБ е показател за наличието / липсата на чувство към свободата?
цитирай
5. templar - Хм
14.02.2008 16:06
Аз не съжалявам за нито секунда от онези времена. Ако пак се повторят, пах бих участвал, навсякъде и със същия хъс. Правил съм го заради себе си и заради дядовците си, които не доживяха да видят комунизма мъртъв, а не заради тоя-оня лидер.

Не приемам и тезата "излъгаха ни". То е като провинциалистката, дето от три месеца я лъжат, че аналния секс помага срещу запек... Не ни излъгаха. Победиха ни. А ни победиха, защото бяхме едни немотивирани, оядени, тромави и мързеливи противници а срещу нас имаше много по-мотивирани и дисциплинирани (макар и по-тъпи и прости) хора. И нещата са същите и днес. Патим си не защото ни лужат. (Лъжат ги илианчовците), а защото ни мързи да вдигнем ръка да се защитим. По-лесно е да те кацат мухите, нали не боли, а пък и не си само ти на този хал...
цитирай
6. анонимен - От № 2
17.02.2008 00:07
Абе точно запек си беше ситуацията...
Излъгаха ни, не ни победиха, излъгаха ни както "Септемврийска слава" може да излъже с 2:1 "Марек". В този смисъл бяха думите ми.
Мисля, че говорим за едно и също.
цитирай
7. drona - Защото
26.02.2008 13:27
днес да си свободен значи да правиш флашмоб

http://www.dnevnik.bg/show/?storyid=373850

Да си фрийсландер (самонает)

"Предимствата на фрийлансърите са тези, че нямат шеф и работят, когато на тях им е удобно и колкото искат, недостатък има само един - умения."

и т.н.

т.е. живеем в свят принципно различен от този преди 18 години .... и няма защо да жалим за отминалото щом като настоящето ни поднася такива предизвикателства.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: templar
Категория: Политика
Прочетен: 3798280
Постинги: 428
Коментари: 2648
Гласове: 10559
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031