Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.03.2008 11:41 - Особености на националната детска радост
Автор: templar Категория: Политика   
Прочетен: 18573 Коментари: 40 Гласове:
7

Последна промяна: 09.04.2008 14:41

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

image

Днес ще отдам заслужена обич и почит към един символ на свободата от моето детство. Може би той е нанесъл повече поражения на диктатурата отколкото Солженицин, пражката пролет и стъпването на луната взети заедно.
Този герой на моето поколение (последното, пазещо съзнателен личен спомен за социализма) е шоколадовото яйце.

За шоколадовите яйца са характерни следните три неща:
1. Вкусен двуслоен шоколад
2. Различни миниатюрни играчки, скрити в жълто пластмасовото "асансьорче" (името идва от специфичното му приложение в риболова)
3. Недостъпност за кучета и българи.

За третата характеристика иде реч. Шоколадовото яйце е най-баналната и евтина детска залъгалка. Нещо като снаксовете,  които днешните ангелчета размазват с лепкави ръчички по дрешките си.

Шоколадовото яйце струваше 45 цента (0,45$). Всяко дете по света можеше да си го позволи - в Ангола, Франция, Нигерия, Финландия, на остров Ява, в Англия, Никарагуа, Сингапур и Канада - всички деца  събираха играчките от яйца. Децата по целия свят  - бели, черни и жълти, късаха нервите на магазинерите, като дрънкаха и "прослушваха" всички яйца подред , за да отгатнат в кое се крие обетованата играчка - "железния войник". Всички деца по света, без българските.

Моят рожден ден е през лятото. Обикновено го посрещахме на морето. Родителите ми знаеха, че има един подарък, който ще засенчи всички играчки от Детмаг, всички пижами, чорапи, книжки  и плетените от баба ми пуловери. 

За целта, един ден в годината баща ми - достопочтен столичен инж.ст.н.с.N ст. и заврян зет, трябваше да се превъплъти в персонаж, който днес  Румен Петков би нарекъл "оперативно интересно лице от сивата икономика". Започваше да обикаля барове и фоайета на хотели и с намигания и тайни знаци да се опитва да предразположи някой барман, келнер, или сводник. Ако му провървеше, срещу 3 лв. по черния курс купуваше банкнота от 1 долар. Същата работа като зелените банкноти вършеха и "Боновете" - валутни левове, които под строг контрол получаваха българите, работещи като гастарбайтери в пустините на третия свят -най-големите баровци на социализма .

Снабдени с ценната  купюра, с баща ми отивахме в корекома или валутния магазин на  хотела (тогава "корекомски" стоки се продаваха по рецепциите на хотелите, само за чужденци) и извършвахме заветната сложна международна валутно-стокова транзакция. 

Неслучайно написах последните думи без кавички. В българските валутни  магазини с ресто не се работеше. Монети от българи не се приемаха. Затова банкнотата  трябваше да се "уплътни". Това означава, че ако добиеш банкнота от 10 Бона, трябва да пазаруваш за 10 Бона. При 10 $  също не връщаха ресто, но тук можеше да се направи изключение, ако лелката зад щанда е изключително човечна и си рискува главата.

И така, в един долар има пари за 2 шоколадови яйца, но за останалите 10 цента не може да се купи нищо. Затова обикновено хората търсеха комбинация: яйце + тоблерон (40 цента) + пакетче дъвки (15 цента). Ако баща ти е пич (а моя е), може да прежали остатъчните 10 цента и да получиш 2 яйца.
Молиш се поне от едното да се падне железен войник. Тогава можеш да отчетеш "успешна година"и да подредиш Vitorio до останалите си любими джунджурии. Ако се окаже, че слуха ти те е подвел и ти се падне някоя пластмасова глупост (помня през 82-ра една мишена-клоун, която целиш с малка шайбичка за хокей, да се продъни дано!), махаш театрално с ръка и чакаш с надежда следващия рожден ден точно след една година. (Тогава още не разбирах защо заедно с жеста на махването, шофьорите казват "майка ти мръсна и батко ти мръсен") 

Когато се падне  медният индианец, римлянинът с цвят "старо сребро" или черният каубой се парализираш от щастие. Превръщаш се в стихче от Мечо Пух:

"Йори не чуваше нищо. Той пускаше и вадеше балона от гърнето, по-щастлив от всякога."

Защо беше цялото това извращение? Защо комунистите бяха лишили българските деца от това най-скапано, евтино и масово удоволствие, каквото можеха да имат децата в Сайгон и Делхи, но не и в София? Никога не успях да разбера това. С годините научих много неща за комунизма, разбрах порочната логика на повечето от униженията, на които подлагаха хората - концлагерите, изселванията, подслушването, изходните визи,  доносите... всичко има някакво зловещо обяснение. Но шоколадовите яйца нямат такова.  Затова и днес моите дисиденти - антикомунисти са не писатели и интелектуалци, а малката армия бронзови 35-милиметрови фигурки на индианци, рицари и римляни. До средата на прогимназията, щом в някой филм споменат сума в долари, аз инстинктивно я делях на 0,45 и я обръщах в шоколадови яйца. Това не мога да им го простя.

Мислел съм си, че ако някой ден комунистите ми паднат в ръчичките няма да ги бия, мъча и тормозя. Просто ще ги затворя някъде и ще ги храня само с шоколадови яйца. Без сол, без пипер, без хляб. Само шоколадови яйца - сутрин, обед и вечер. Събраните играчки може да се дарят на сираците в някой дом. Защото всички деца имат право на детска радост. Е, железните войници ще задържа за себе си...имам да си наваксвам.

Още по яйчната тема



Гласувай:
7
0



1. bamby13 - Понеже католиците вчера празнуваха Великден
25.03.2008 11:51
и понеже от няколко години живея в страна принадлежаща към Католическата Църква, а в последните дни тези яйца само дето от чешмата не текат, вчера със сестра ми си говорехме точно за това, за което е постингът Ви. Сетихме се и за стария виц. Какво означава съкращението Кореком? отговор-Корекция на комунизма
цитирай
2. анонимен - Анонимен 7/11
25.03.2008 12:01
Текстът до "защо комунистите" определено е страшно готин! Чете се на един дъх и....връща спомени. Естествено възрастният се е разписал в края на разказа на детето.
Едно нещо не разбирам само в иначе интересните за дискусии текстове на автора - храмовник - докога все така? Една стара мъдрост казва "Знай кой си, откъде идваш и къде отиваш". Да приемем, че ти знаеш кой си и откъде идваш, да приемем и че твоите роднини, приятели и съмишленици в мнозинството си знаят това. Къде тогава остава частицата "къде отиваш"? Моля те, напиши нещо по производните на този въпрос, защото останалото, ако и да е интересно, не е всичко пък и стана вече малко като мантра на теб, твоите приятели, твоите съмищленици.....
цитирай
3. анонимен - Да,
25.03.2008 12:21
заветните шоколадови яйца.
Всеки ден ги виждам близо до касите в супера в който пазарувам.Всеки ден се сещам все за същото.
Може и смешно да е,но си спомням,за шестнайстия ми рожден ден,мой близък моряк си беше в България,и попита какво искам...срам не срам,признавам си,получих подарък един картон шоколадови яйца,не дънки от кореком,не четки за рисуване които можеха да се намерят само и единствено там,не парфюм или някоя гъзарийка...и излязох с картона на улицата и ги раздадох на децата ....няколко оставих за брат ми,той и досега ми е сърдит,че не съм му подарила всичките,беше велик рожден ден...
чакам да пишеш за кока-кола,или за маратонките адидас...беше престъпление да имаш такива...
благодаря за спомена!!!Поздрави!!!
цитирай
4. komitata - и моите
25.03.2008 12:49
и моите най-любими подаръци бяха железните войници. за щастие имам сестра, на която обикновено и се падаха войниците и с която можех да ги разменям срещу пластмасовата глупост, която ми се падаше на мен.

но за съжаление, не знам от коя година, от политическа коректност или от съображения за сигурност, спряха да слагат железни войници в яйцата. мъчно ми е за днешните лапета ;-)
цитирай
5. chilly - едно от най-приятните и четивни ...
25.03.2008 13:08
едно от най-приятните и четивни неща наоколо
цитирай
6. анонимен - Тъжно ми е като си спомня за тези у...
25.03.2008 13:25
Тъжно ми е като си спомня за тези унижения. Аз за първи път опитах шоколадово яйце когато бях бременна с дъщеря ми - моя приятелка беше успяла да "купи" на детенцето си. Не зная как съм го гледала, но тя раздели яйцето на 2 и ми даде половината. Имах чуството че няма по-вкусно нещо и никой не се чуства по-блаженно от мен в момента. и сега ми става обидно, меко казано, като си спомня от колко неща най-обикновени и невинни са ни лишавали комунистите, докато техните деца получаваха без проблеми всичко, за което ние си мечтаехме.
цитирай
7. luben - Много интересно
25.03.2008 13:30
Хубаво написано. Много истини и чудесно настроение...

Зърнах и още 1 постин от по-преди това, но нямам в момента време да коментирам, а там има толкова много исторически истини...

Браво!
цитирай
8. gamina - :):):)
25.03.2008 13:49
Най-много обичах количките, които се задвижваха като ги дръпнеш назад, въобще всичките пластмасови глупости, които трябваше да се сглобяват.
Обаче съм била доста привилегирована. докато съучениците ми чакаха веднъж годишно "корекомско" яйце, на мен майка ми ми носеше при всяко връщане от някоя държава. Вярно че ги криеше из багажа по ръкави и обувки обаче.
цитирай
9. hangman13us - Да живее КОМУНИЗМА!!!
25.03.2008 14:04
За помня яйцата... наистина бяха емблематични. На мен обаче така и не ми се падна метално войниче... :( Имам 2 от времето на баща ми. Шоколадът им ми се струваше като най-божественото нещо. Наистина няма логика да ограничават. По-голямата част от ограничените стоки бяха май по идеологически причини. Едно обаче мога да ти кажа - Комунистите може да са ти взели яйцато, но са ти подарили нещо много ценно - това е усещането. Ако се беше родил в друга страна и имаше достъп до яйцата надали щяха да са ти толкова сладки... даже мога да ти кажа напълно откровено - нямаше да са ти по-сладки.
цитирай
10. drona - да питам
25.03.2008 14:05
кога за последен път хапна такова яйце ?
цитирай
11. stone - посмали малко
25.03.2008 14:07
чак пък в ангола и нигерия да са ядяли децата яйца? ми те и сега там 80% от населението живее с под 1 долар дневно. забележи - този долар трябва да ти стигне не само за две яйца, а и за друга храна, подслон, гсм, пътуване, забавления, и всичко останало.
аз по комунизма корекомско яйце не помня да съм ял въобще, но поне друго ядене на масата имаше. така че не бъди неблагодарен. толкова имало. като сме се паднали при СССР след войната, какво е можело да направим. да се бяхме паднали в американския лагер, все шоколадови яйца шяхме да ядем.
цитирай
12. templar - последно през 2005
25.03.2008 14:12
едни приятели - водещият на предаването "Клуб Четвъртък" и прекрасната му съпруга ми подариха едно на майтап, след като бях споделил "чувствата си". Падна ми се зелено жабче, яздещо жълт скакалец...
След като през 2004г. фирмата Ferrero е продадена на борсата, решават да спрат всички метални компоненти в играчките. Оттогава няма железни войници...
цитирай
13. tsvetkakoketka - още си пазя...
25.03.2008 14:26
още си пазя някъде първата играчка- човече,което се реди като пъзел, а в интерес на истината и сега си купувам шок. яйца. готин пост :)))
цитирай
14. gamina - аз редовно...
25.03.2008 14:32
...ме избива на носталгия и си взимам по някое яйце така, още тръпна да видя какво ще ми се падне. Ама нещо са станали скучни играчките.
цитирай
15. tsvetkakoketka - ...
25.03.2008 14:34
е да но пак е забавно
цитирай
16. анонимен - Яйцата и пр.
25.03.2008 14:52
Ха, с автора на този блог, който се бил оженил и с водещия на "Клуб четвъртък", който също се бил оженил, изкарахме един чудесен семинар в Кавала ;-)

Ерген.
цитирай
17. krotalka - И сега малки и големи им се радват
25.03.2008 14:52
Спомняйки си как се радвах, когато ми подариха първото яйце, реших да донеса от Германия цяла кора. Раздадох ги на всички близки деца. Оказа се,че и "големите каки" по на 16-17 години от всички подаръци най-много се зарадваха на играчките в яйцата. На времето това беше невероятен лукс за нас. Хубав постинг.
цитирай
18. templar - до 16
25.03.2008 14:59
Еми хайде, какво се моташ. Нахлузвай ярема :) В Кавала изпяхме "Един завет" пред главната квартира на "българските фашистки окупатори" А през 2002 с настоящия заместник-председател на ДСБ Даниел Митов изпяхме колкото ни глас държи "Велик е нашия войник" от стената на Самоиловата крепост в Охрид (още не я бяха реставрирали). Беше тиха лятна нощ в малкия градец...към последния куплет се чуваха яки псувни от подножието на хълма...измъкнахме се "бегом" по малките улички... какви ли още глупости вдъхновява комбинацията на алкохол и тестостерон.
цитирай
19. анонимен - имам и още
25.03.2008 15:09
имам и още "хубави" спомени от комунизма например бананите които ядяхме само за коледа и които майка ми купуваше зелени и с нетърпрние чаках да узреят на топло в къщи, а наскоро мъжът ми беше купил на децата тоблерони и ме налегнаха същите мисли и чувства, как да ядеш тоблерон беше нещо велико и как опитах такъв едва като тийнейджър-вече не ги намирам толкова вкусни- благодаря другари комунисти
цитирай
20. анонимен - Разплаках се когато прочетох поста ...
25.03.2008 17:09
Разплаках се когато прочетох поста ти! По-голяма човешка трагедия до сега не бях срещал! Разбирате ли, гадните управници лишили децата от жизненоважния и необходим за нормалното психическо и физическо развитие на детето важен продукт: ШОКОЛАДОВОТО ЯЙЦЕ.
От години се опитвам да премахна последствията от тази тежка детска травма, от която аз, както и безброй деца в комунистическа България, съм страдал жестоко. Уви, споменът за това мъчение се върна отново! Пред очите ми излизат спомени. Как вечер лежа в тъмната и студена детска стая, пред на стола се вижда изгладената пинерска връзка, а аз съм прегърнал Некермана и замечтано да гледам самотната луна през прозореца. Шоколадово яйце! Уокмен! Алуминиева тръба за фунийки! Тогава, лишен от шоколадови яйца, светът ми изглеждаше черен, а животът- безмислен. Но млъкни, сърце!
И аз никога няма да простя на комунистите, задето успяха така жестоко и нечовешки да осакатят моето детство, лишавайки ме от така необходимите за всяко дете от Ангола до Корея и от Шпицберген до Тасмания шоколадови яйца. Заради това съм готов да го горя на огън, да ги душа с голи ръце, да ги тровя с газ "Циклон Б", да ги пращам по лагери и съботници, да ги тъпча до умиране със салам "Камчия" или тунквани вафли "Детска радост".

Багера

http://xunap.hit.bg
цитирай
21. komitata - последен шанс
25.03.2008 17:17
последен шанс имате да емигрирате в северна корея или в куба, където няма такива глезотии, а само строг "морал".
цитирай
22. ianchefff - лелелелелеле
25.03.2008 17:29
"железния войник"...
Направо се върнах един куп години назад.
Бяхме полудели.
Ама те комунистите затова... за да не полудеят децата като пишлеметата на мръсните капиталисти, тяхната мама червена...
Ех... Чудно.
Поздрави.
цитирай
23. анонимен - Багер
25.03.2008 17:32
бегай да туриш една шкакла на Женито Живкова
цитирай
24. анонимен - Песни в Кавала
25.03.2008 18:11
А бе вие пяхте и "Шуми Марица" от стените на крепостта в Кавала, ама си забравил ;-). Аз предпочетох колаборационистки да ям лаврак и пия ципуро с гърците на улица....."Мохамед Али" в стария град.
Междудругото интересна е политическата съдба и на чуждоземните участници, с много от които съм в контакт. Не ми е удобно да пускам тук данните за тях ама ако дадеш нишан, ще ти пратя линкове.
цитирай
25. анонимен - Допълнение
25.03.2008 18:13
А ярема на не нахлузвам - свобода или смърт!
цитирай
26. анонимен - Ехааа
25.03.2008 19:03
Аз такива спомени имам за желираните мечета! Съседката от горния етаж имаше винаги в онзи шкаф с алкохола и такива "гумени" мечета! Малии, обичах да й ходя на гости... :)))
цитирай
27. didim - поста ми хареса, ама
25.03.2008 19:41
работя на място, където някой от хората не са опитвали шоколадови яйца, дори не подозират, че съществуват, така, че май по-добре да имат какво да ядат.....
цитирай
28. drona - Шоколад "Крава" и шоколадовите мечета
26.03.2008 09:02
Поста ти ми разчовърка спомените ... като дете съм изяла толкова много и качествен шоколад, че сега трудно може да ме съблазни нещо ...

Шоколадите "Крава" - най-големите ...мммм...после изчезнаха.... след соц-а някакъв предприемчив носталгик се опита да ги продава пак, обаче освен да направиш опаковката трябва да сложиш и някакво качество вътре ....

Шоколадовите мечета са отделна и незабравима тема ...

Някъде в началото на 80-те изчезна и шоколада "Крава" и мечетата .... на пазара се появиха всевъзможни марципани и сурогати с някаква соя и не знам още какво .... изобщо гадости и аз спрях да ги ям ... И сега е същото - уж марка, уж ала-бала .... обаче - имат вкус на сапун .... качественият шоколад си остава голяма рядкост ....

цитирай
29. анонимен - Сещам се сега от какво друго ценно ...
26.03.2008 10:50
Сещам се сега от какво друго ценно нещо ни лишаваха долните комунисти. Това са НАЙЛОНОВИТЕ ТОРБИЧКИ, с разни марки на тях (Малборо, Персил и т.н.). Колко съм се травмирал като малък, тъй като съседските деца имаха по някоя друга торбичка, докарана от тираджия. Вярно, изтъркани от дълга употреба, тук-таме с дупки. Но на тях имаше хубави цветове, с реклами на цигари или алкохол. Ако пък добараш такава торбичка то си я къташ само за официални случаи. А ако набараш кутия (дори празна) от цигари Марлборо, Кент или Ротманс, то си я слагаш като украшение на библиотеката. Заедно със съдовете Дуралекс.
Мамка им комунистическа, как ни държаха без шарени найлонови торбички! Що за хора сме били без тези торбички? Що за хора са били тези управляващи, които ни лишаваха от тези важни стоки!?
Комунягите на сапун!

Багера

http://xunap.hit.bg
цитирай
30. templar - робот от цигарени кутии "Боро"
26.03.2008 11:02
Помните ли го?
цитирай
31. ady - Честно казано
26.03.2008 15:50
не си спомням яйцата, но Тоблероните за мен бяха нещо непостижимо. Помня и роботите. Имах цели два.Може би затова сега непрекъснато купувам от скъпите шоколади и производните му на дъщеря си.
цитирай
32. utremer - Киндер сюрприз,я
27.03.2008 13:03
И после ще ми говорят за капитализъм. Страхотно е написано, храмовнико.Салути.
цитирай
33. koftidaskal - Ех като прочетох този пост се сетх аз ...
27.03.2008 20:23
Ех като прочетох този пост се сетх аз как на една нова година щях да се изям от яд ,когато майка ми ми донесе заветните 4 яйца на Киндер и ми се паднаха четери еднакви играчки ,но иначе...преживяването си го биваше!
цитирай
34. albizia - Леле, този пост ме разби! Хем нямам ...
27.03.2008 23:09
Леле, този пост ме разби! Хем нямам много годинки зад себе си, ама пак имам спомени от това време, които бяха събудени от дълбок сън. Не, че и сега липсата на средства не ограничава понякога желанието да направиш живота си мъничко по-сладък и хубав, но тогава беше различно. Помня свещената кутия с играчките от яйца - най-голямата гордост за пред приятелчетата. Обожавах пъзелите и онези дебели човечета, които се въртяха с дръпване на една лентичка. Иначе от това време много ми липсва сладоледът "Чайка" - така и не намерих друг със същия вкус или поне носещ същата радост. А и още нещо ми липсва - странната японска приумица оризови ядки (или какино тане. Кой както си ги знае.)
Ех, странно детство е било. С много ограничения, но все пак хубаво. И доста по-безгрижно от това на днешните деца.
А аз още си събирам шарени торбички :D
цитирай
35. stamo - Да са ти честити яйцата!
28.03.2008 11:47
Шапка свалям на баща ти за усилията и дори няма да ти казвам какво ми коства на мен СЕГА децата ми да не умрат от глад! Яж си шоколадовите яйца защото "мама знае" колко са полезни и колко много мляко има в тях, тъпчи се с макдоналдс, пици и картофки, дебелей си пред компютъра и си политиканствай колкото си искаш. Защото точно такъв си нужен на съвремените дрОгари. Важното е да не питаш защо Костов, Овчаров, Петков и сие не са в затвора, защо Сидеров не е в специализирано заведение и защо някои си получават горите два пъти, а други губят нивичката си. Спи спокойно драги ми Смехурчо и да са ти честити яйцата!
цитирай
36. ianchefff - stamo,
28.03.2008 11:51
не че има смисъл, ама да те посъветвам нещо.
Значи така: излизаш на улицата и влизаш в първата попаднала ти аптека.
Учтиво питаш аптекарката, какви успокоителни имат.
Плащаш, вземаш, бягаш.
Прибираш се, пиеш и се молиш да ти помогнат.
цитирай
37. ahmeddogan - тези дни са постни
28.03.2008 11:52
доколкото знаем т.е. всякакви яйца не са рарешени, но прибавете и бананите от показния магазин и ще се получи една носталгична картинка от мракобесното време, съмнява ни, че именно това е било целта Ви, но резултатът е наличен. Наливате вода в комунистическата мелница с материалистични реминицсении и символика, толкова мили на мнозина от глаосоподавателите.
цитирай
38. анонимен - Ну Погоди!
04.04.2008 13:42
Преходът приключи. Сега купуваме обрезки от европейския съюз и шоколадови яйца "Ну Погоди!".
цитирай
39. анонимен - Kinder Surprise ,Киндер Сюрприз
20.05.2008 22:48
Аз имам много метални фигурки от това време !Ако някой се интересува и му трябват нека да ми пише на
e-mail
g_gemova@yahoo.com
цитирай
40. анонимен - Малко късно се ...
31.07.2008 23:27
"включвам"... чета напосоки - явно няма да успея всичко написано да прочета. Нямах и намерение да коментирам, но точно тук ме "засърбяха пръстчетата" ;)
И искам да кажа, че когато моето десетгодишно ангелче порасте то няма да помни нито шоколадовите яйца, нито нищо от останалите шарени и примамливи лакомства, по които сега се захласва и които се предлагат в изобилие... А за теб, и за мен е останал така безценния спомен за очакването, за вълнението, за радостта... Така че наистина всичко си има и положителни и отрицателни емоции, зависи от гледната точка... но понякога ми се иска моето дете да имаше поне частичка от моето детство, когато умеехме да се радваме и на малките неща :)
Поздрави! Мила :)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: templar
Категория: Политика
Прочетен: 3027195
Постинги: 428
Коментари: 2649
Гласове: 10538
Календар
«  Ноември, 2018  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930