Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.05.2008 17:44 - 100-те книги
Автор: templar Категория: Политика   
Прочетен: 44348 Коментари: 52 Гласове:
4

Последна промяна: 12.08.2010 12:02

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

image

Преди време, не помня вече къде, в някакъв консервативен класически роман беше, срещнах понятието "200-те книги, които един млад джентълмен трябва да е прочел, преди да влезе в обществото". На въпросния джентълмен му бяха наели учител, от онези с бомбе, бастонче и пенсне, който да го наставлява при четенето и разбирането на книгите. От известно време насам, докато мрънкам за простотията по българските улици, университети, служби и фирми, си мисля по въпроса как би изглеждал подобен списък в България. 

Често в този блог коментирам елита и плебса и критериите по които можем да ги отличим. И ако тезите ми за произхода, родовата памет и трите дипломи най-често предизвикват спор, то отношението към книгите и четенето е онзи безспорен белег, по който безпогрешно можем да познаем интелигентния човек от чалгаря.  Книгата е онази завеса, която разделя днешното българско общество на две касти - четящи и гледащи телевизия/видео/кино/тъпо. 
Горд съм да се причисля към фанатиците, талибани и фундаменталисти на първата каста. Щастлив съм и че в това пространство мога да общувам с доста хора, които се разпознават помежду си по същите тайни знаци - зачервените очи и библиотечния прах.

Затова реших да отворя тази рубрика за книги. Бройката 100 ми се струва едно добро начало. Няма да пиша поредица от статии, а една статия, която ще допълвам многократно. За целта ще изведа връзка към "100-те книги".  Така че, ако темата ви е интересна, ще трябва да преудолеете мързела и тунелното виждане и да прескачате отново и отново :)

Реших да пиша за български книги. Нямам самочувствие да се разпростирам върху световната класика, а и както наскоро стана дума в една друга статия... срам :) Световната литература е необятна и задачата би била като да броиш пясъка на Аркутино. В интерес на истината аз обичам български книги и чета основно такива. Не от шовинизъм, патриотизъм или тесногръдие някакво, не и от липса на обща култура или незнание на езици, напротив. Изучил съм хронологично голяма част от френската литература в оригинал. В интерес на истината днес си спомням само нещата на Дюма, които съм чел преди гимназията :(  Просто книгите от български автори които искам да прочета са толкова много, че винаги няколко чакат на опашка. А времето за четене е доста малко - вечер докато ме удари по носа (предпочитам с меки корици:) и събота сутрин докато жена ми се събуди. Освен всичко останало, българските автори най-добре кореспондират с постоянната ми мъка - най - непознатия народ на света, извънземните българи с които съм принуден да общувам по цял ден. Да видиш, че сред тях има наистина много умни и мъдри хора е някакво успокоение. 

Още една причина, да коментирам само български книги е, че чуждите се нуждаят от превод. Двата превода на Мечо Пух - на Вера Славова и новият на Св. Комогорова/С. Вълкова са доста различни. Първият е класика, която бръмчи като пчела в главата на всеки, който се е докоснал до него. Вторият е по-съвременен, по-точен. Преводите на Висоцки на Вл. Левчев и Румен Леонидов също са различни светове.  С риск да прозвуча носталгично, едно време имаше великолепни преводчи. Днес издателите са "пайнери" и гледат да поспестят от преводи. Затова половината преводни книги са осакатени и съсипани. Ядосвал съм се до сълзи. Разни студентчета и роднини на издателя си оставят ръцете и пошлата култура върху скъпите, но затова пък грозно оформени книги. Ето защо ще си говорим за български книги. А когато стане дума за преводни, ще коментираме преводите на Валери Петров, Владимир Свинтила, Кирил Кадийски, Кръстан Дянков, Стефан Гечев, Тодор Нейков, Петър Драгоев, Нели Доспевска, Лилия Сталева, Никола Иванов, Цеко Торбов...

Няма да коментирам поезия, защото е съвсем друга вселена. Ще кажа Вазов, Траянов, Д. Бояджиев, К. Павлов,  Дебелянов, Яворов и ще спра да изреждам, защото няма да е честно - чел съм ги във време на бурни хормони и коса до кръста. А сега заспивам пред телевизора и се стрижа на всяко 20-то число.

Има и зимни вечери, в които обличам кабинетната пижама на дядо си, паля камината, правя чай с коняк и сядам на "чорбаджийския стол" с някоя респектираща тухла. Ако искам съвсем да се кефя, пускам си грамофонна плоча с класика или пък Dire Strates, но по-често предпочитам да слушам пукането на клечака в камината. Такива вечери са доволно редки, но пък са истински празник. Консервативна гъзария един вид...

Ще описвам впечатленията си от най-интересните книги, които съм прочел и които са повлияли на личността ми. Това предишното изречение ще го изтрия, защото звучи като лексикон на блондинка в 8-ми клас. Нямам претенцията нито за изчерпателност, нито за компетентност - аз съм един любител на четенето израсъл в дом с голяма библиотека и нищо повече. Не съм интелектуалец, още по-малко хуманитарист.

Тъй като основните ми интереси са свързани с българската история, култура, общество, родова памет, религия... вероятно повечето книги ще бъдат в този спектър. Разбира се, всяко класиране на книги трябва да започне от номер 2, защото първенството е на Библия сиреч Свещеното писание на Вехтия и Новия завет. Това е Книгата дала име на понятието книга и вдъхновила цялата християнска цивилизация. От номер 2 нататък не трябва да се търси класация на книгите. Има голямо значение в какъв момент четем дадена книга, след коя друга книга я четем, а много често и за кой път я четем. Затова класирането на книгите би било задача неумна и развращаваща.   Номерацията е с цел единствено порядък при коментиране и препратки.

Тук в "100-те книги" ще опиша само книги, които имат универсално значение - т.е. задължителни за културния човек. Има обаче и много книги, които са по специфични теми и не подлежат на такава универсална подборка. За тях ще отворя друга тема: "Наскоро четох", в която ще описвам всякакви "текущи" книги, които са ме впечатлили.
Четенето като хранене - класациите на Голямото четене у нас и посвета

И преди да минем към книгите, малко интересни връзки:

Библия (Св. Синод)
Омниглот - азбуки и езици по света
Най-красивите библиотеки на света 
Онлайн - богатство: книги за българската история
Литературен клуб
Словото
Библиотеки (връзки на Весел Цанков)
Проектът "Гутенберг"
Речници (Весел Цанков)
Галика - цифров архив на Френската национална библиотека
Енциклопедии (Весел Цанков)
Истинска публицистика
Аз чета
Booklovers
Тракер с 3360 книги за свободно теглене

Из любими автори и книги:

Дим. Коруджиев
*
Владимир Свинтила - "От Маркс до Христа"
*
Стефан Попов - "Безсъници" и "Българската идея"
*
Светослав Лучников - "Пламък за свещите"

 

 



 


image



2. Железният светилник, Преспанските камбани, Илинден, Гласовете ви чувам. Димитър Талев
Тези четири книги се превърнаха в основа на родолюбието ми. Четох ги в 10-ти клас, през 1994г. Талев е прекрасен и увлекателен. Образите му са красиви, пълноценни, без да са прости и двуизмерни. Разглеждането на цял род в няколко поколения ми допада особено много, защото показва семейната и родова среда в която се формира характера духа на българското възраждане. Родолюбието на Талев е искрено и красиво. То струи от всичките му романи - Самуил, Братята от Струга, Хилендарския монах, Кипровец въстана...


3. Пламък за свещите. Светослав Лучников
Това е другата книга, която ме е вдъхновила патриотически. Изключително красив и приятен за четене роман за живота на габровския войвода Цанко Дюстабанов. Сложни, многопластови образи, критичен поглед към българския възрожденски елит. Сред редките книги, която разглежда националната революция през очите на просветените, образовани и богати чорбаджииски синове. Диалогът между Дюстабанов и Каблешков в Търновския затвор винаги ще ме кара да настръхвам. Лучников се представя като блестящ писател. Другите му три книги също са много добри, но "Свещите" остава връх. Откъси

4. Безсъници. Стефан Попов
Може би единствения български философ и писател от световна величина. Безкомпромисно мъдър поглед върху живота и историята през първата половина на 20-ти век. Авторът е роден през 1906г., завършва Право в Женева. Планинар - основател на българския алпинизъм, политик - председател на съюз "Млада България", дипломат в различни европейски държави. 9 септември го заварва в чужбина и Попов става най-силната фигура в консервативното течение на българската емиграция. Основател на българската редакция на Свободна Европа, главен редактор на българската редакция на "Гласът на Америка". Умира на 20 октомври 1989г., дни преди падането на комунизма, срещу който се е борил цял живот. Абсолютно задължителна книга. 7 по шестобалната система. Както казах, номарацията не означава класация, но ако означаваше, тази книга щеше да е номер 2 в списъка. Откъси

5. Бивалици Вера Мутафчиева. 5 тома в които увлекателно и забавно е показан живота на две поколения български интелектуалци и то от най-чистата и висока проба. Много ценно историческо свидетелство за 20-ти век. Описанието на бомбардировката над София е най-потресаващото, което съм чел. Мислех си за 11 септември, честно. А Мутафчиева не е националист, даже напротив - широко скроен космополит - османист. Безмилостно разкрива характерите и поведението на хората през комунизма - подлостите, нагаждачеството, страха, благородството...

6. От Маркс до Христа. Владимир Свинтила
За тази книга наскоро писах, че е от онези, които като ги четеш забравяш да дишаш. Буквално. Така се заплесваш, че се задушаваш и трябва да свалиш книгата и да поемеш дълбоко дъх. Свинтила е гениален до смахнатост интелектуалец. Книгата описва духовните търсения на българското "изгубено поколение" - онези най-образовани и подготвени представители на българския културен елит, които вместо духовния подем, за които така усилено се готвиха, бяха смазани под селяшкото малоумие на комунистическите каскети и ботуши. Прекрасни характеристики и непознати моменти от живота на най-големите български личности - Илия Бешков, Константин Петканов, Атанас Далчев, Димитър Талев, Яна Язова, Ал. Балабанов, Константин Константинов... Пътя от рационализма, просвещението, науката, през интелектуалните изкушения на 20-ти век до спасителната и всепобедна вяра, търсена и намерена в годините на войнстващия атеизъм. Книга за триумфа на духовното над жалкия и смешен материализъм. Най-доброто четиво за религията и църквата, което съм чел. Препоръчвам я много горещо. Откъси

7. 60 години живяна история. Константин Кацаров
Дебела автобиографична книга разказваща историята на България от началото на века до 60-те години през погледа на един прекрасен ерудит. Много премерен, уравновесен, безпристрастен, направо мъдър анализ на историята. Авторът завършва право в Европа и става капацитет по право - професор в Софийския университет. През 1947г. е свален и хвърлен в затвора. успява да избяга в Швейцария, където преподава право до 68-ма година.

8. София  каквато е била 1878-1943. Светлин Кираджиев
Дебела книга с много картинки, която грамотно и увлекателно обобщава писаното за историята на София. Описана е историята на всеки отделен квартал с неговото население, характерни сгради, по-видни жители, периодите на заселване, градоустройство. Разказано е за всеки един аспект от живота на старите софиянци.

9. Моят живот - трагедията на едно поколение. Любомир Банковски
Автобиографична книга на Любомир Банковски - офицер, основател на Съюза на възпитаниците на ВНВУ. Книгата разказва историята на последното поколение български патриоти , които влизат във военното училище в мечтата да обединят България, преминават през Втората Световна война и се връщат, за да бъдат гонени, унижавани, и убивани в комунистическите концлагери и затвори. Въпреки тежката биография на Банковски, която е типичната история на "средностатистическия" офицер, книгата се чете леко, защото всяка страница излъчва непоколебим дух и вяра в доброто. Нещо, което никоя тирания не може да победи. Банковски беше прекрасна благородна личност - възпитан, вежлив, родолюбец. Фанатичен патриот, без да е патриотичен фанатик. Познавах го лично (почина преди 2 години), за което ще бъда вечно благодарен. Ако трябва да изредя най-качествните хора, които съм познавал, без колебание ще започна с него.

10. Фердинанд - лисицата. Стивън Констант
Увлекателна книга за една изключително сложна, многопластова и противоречива личност. Стивън Констант е потомък на д-р Стоян Данев, професор по история в Оксфорд, английски благородник - член на кралския съвет. Баща ми, който е почитател на Фердинанд критикува книгата като "комунистическа", (сиреч анти--фердинанд) а мои приятели с републикански и либерални убеждения я отхвърлят като "възхваляваща". Това може би дава добра представа за обективността на книгата, Нищо от личността на най-дълго управлявалия български владетел не е спестено - нито хубавото, нито лошото.

11. Строителите на съвременна България. Симеон Радев
Класика в жанра. Единствения пълен хронологичен преглед на българската политическа история от Освобождението до комунизма. Радев е талантлив журналист, но е прекалено журналист. Погледът му върху хора и събития често е повърхностен и исказан със самочувствието на "последна инстанция". въпреки това, книгата е много полезна, като учебник по история. Авторът е извършил огромен по обем труд, изключителен принос, без който щяхме да сме по-назад от македонското общество. Абсолютно задължителна книга. Книгата online

12. Записки по българските въстания. Захари Стоянов
Велика, откровена, трогателна книга. Безмилостен поглед върху психологията и поведението, великото и низкото в българския народ. най-големия паметник на националната революция. Точно защото са истински - със своите страхове, предателства, възторзи... описаните от бае Захари хора ни влизат под кожата - виждаме се на тяхно място, разбираме ги без да ги съдим. Освен това книгата е невероятно увлекателно четиво - трилър с много екшън и съспенс, както биха казали онези, които не четат книги.

13. Задочни репортажи за България. Георги Марков
Комунизмът такъв какъвто беше. Без философстване, без идеология, без условности. Малките ежедневни изпитания на човешкия дух, компромисите с които доведоха до нравственото свлачище. Цялата нелепа смешност и провинциална жалкост на комунистите, без излишна героика.

14. Дипломат и градинар. Иван Станчов
Стремежът на един българин към стандартите на световния елит. Много интересната съдба на една космополитна личност - дипломат, военен, дворянин, емигрант, омъжен за графиня, баща на пет деца, общителен и ерудиран, с познанства и случки по всички точки на земята. Човек с много олям размах и вяра в себе си. От тези редките, чиято липса превръща едно общество в провинциално.

* * *

15. Мъжът и жената интимно. Зигфрид Шнабл. 
Знам, че бях казал, че ще се занимавам само с български книги. Е, тази е най-българската книга. Поколения българи съзряха полово с нея. Поколения българи бяха създадени по нейните мъдри наставления. Единственото друго сексуално пособие в продължение на близо 50 години беше стихчето на Радой Ралин за етногенезиса на българската нация:

" Край горичка, на полянка
Прабългарин и славянка
Вади - тури-вади-тури
Народиха чукундури"

На запасните чинове от последните редове, които клатят глава с несъгласие: Тук говорим за писано слово, а картинките от чорапогащници "Саня" и "Лада" от късния соц, календарчетата на тотото с Лили Игнатова и рекламите на Nivea в Burda не са писано слово. Иначе, да, и те имат своя огромен принос, но ще ги коментираме в друга статия.

"Мъжът и жената инимно" е хубава и грамотно написана книга за секса. Ако игнорираме глупостите за социалистическото семейство - клетка (все пак книгата беше на въоръжение в целия Варшавски договор), останалото е смислено и полезно. Едно добро ръководство по секс за консерватори.
Замислям се обаче, дали фактът, че поколения наред имахме само тази книга и нищо друго не е сред основните причини българските мъже масово да шофират  с превишена скорост, а в политиката да има толкова много жени...

16. Българският Великден или страстите български. Тончо Жечев
Без значение какво е отношението ви към Тончо Жечев, книгата е епоха в българската култура, бяла лястовица. За мен тя е много по-ценна от Строителите" на Радев. Това е първата книга, която изследва усилията на българския елит - политическата борба на грамотните и богати  българи.  Първия труд, който се издигна над вмирисаните овчаретини и кремаклийките. Книгата е увлекателна, много пълна, дори снимковия материал е забележителен. Всъщност и като издание е перфектна. Мисля, че това е книгата, която трябва да се чете преди "записките" на Захари, ако искаме да разберем борбите за национално освобождение.

17. Последните Шишмановци. Вера Мутафчиева
Много интересна като структура и подход книга. За годините на османската инвазия  знаем и учим само глупости - някакви легенди, синджири и мъдести юнаци - клипчета на група "Епизод". 
На помощ ни идва Вера Мутафичева - перфектен учен -  познавач на османските архиви и увлекателен писател романист. Освен това дъщеря на светило във византологията. Книгата разглежда политическите ходове на Шишман и Страцимир - владетелите на Търново и Видин и онези години на постепенна, стъпаловидна османска инвазия с всичките и тънкости и светлосенки. Разгледани са и дипломатическите усилия на принцовете в изгнание Константин и Фружин. Всичко това е базирано на автентичен исторически материал, комбинирам с вещи разсъждения и исторически анализ. Освен това е много увлекателно за четене - има битки, рицари, царе, папи, патриарси... Дори на gantree ще му хареса, защото накрая турците побеждават :))

18. Под игото. Иван Вазов
Една книга е класика, когато не се нуждае от аргументация. Може би тази книга не е най-доброто от Вазов. Както и "Аз съм българче" вероятно не е най-доброто му стихотворение. Но за мен който не ги знае и двете не е човек. 

19. Доколкото си спомням. Георги Данаилов
Много увлекателна, лека за четене и приятна книга, в която Георги Данаилов разказва за спомените за детството си и за онези хора, каквито вече почти няма - интелектуалния и приятелски кръг на семейството му. Книга за градския начин на живот преди да ни залеят мйекащаите орди с каскетите. Книгата съдържа великолепен хумор, от който можеш да си изплюеш зъбите. След нея последва цяла поредица книги - "Къща отвъд света" "До чикаго и назад - 100 години по-късно" , "Зимникът на Рая", "Русо и градските идиоти. Убийството на Моцарт", "Весела книга за българския народ". Всичките са чудесни и си спечелиха постоянна публика, но за мен "Доколкото си спомням" е най-добрата.

20. Вуцидей, Иманяри, Мацакурци. Асен Христофоров
Асен Христофоров е университетски професор, превел книгите на Джером К. Джером на български. След 09.09.1944г. го подгонват и той търси спасение в Мацакурци (дн. Говедарци) - решава да се построи малка къщичка, в която да живее далеч от простотиите. за да я построи обаче, трябва да ползва услугите на местното население самоковски компири. С много хумор, без злоба, но и без милост Христофоров описва всички простотии и тесногръдо скотоумие, с което се сблъсква. Много смешна книга. 

21. Диви разкази / Хвъркатото корито/ Вълшебното огледало / Шумки от Габър. Николай Хайтов
Чудесни разкази, издавани в различни комбинации. Колоритни образи, типични нрави и странни легенди от Родопите. Нещо като български аналог на Мопасановата  "Нормандска шега"

22. Разкази. Йордан Йовков
Класика. Колкото повече - толкова повече. Най-добре всичко.

23. Разкази. Елин Пелин
Същото като за Йовков

24. Един от първа дивизия. Георги Ст. Георгиев
Георги Ст. Георгиев - пълен кавалер на ордена “За храброст” ,участвал последователно на всички фронтове на Първата световна война в състава на 41 - ри полк от 1 софийска “желязната” дивизия. Забележителен ерудит, отличен офицер и чудесен разказвач, Г. Георгиев в своята книга изгражда безсмъртен паметник на  “шопската дивизия” и на онзи непонятен днес български дух.  През 30-те години на 20-ти век книгата е абсолютен бестселър - за 7години е преиздадена 5 пъти. Превръща се в катехизис за последното поколение български патриоти.
… След комунистическия преврат на 9 септември 1944г. книгата е забранена. Авторът и следва съдбата на повечето “царски” офицери, имали неблагоразумието да служат на Родината в 5 войни - изпада в немилост и умира в мизерия през януари 1980г.

25. Книга за Софроний. Вера Мутафчиева
Както и "Последните Шишмановци" (N. 17) и книгата за Софроний е не само увлекателно четиво, но и изключителен принос едновременно в постната ни историография и в слабичката ни литература.
"Житието" на Софроний често се тълкува буквално и с неразбиране. Оставаме с впечатлението за едно страхливо попче, което манафите гонят "защото имал лик красен", скромно не щял да става владика, ама "понудиша ме" и прочие нелепости. Вера Мутафчиева прави невероятен исторически прочит и тълкувание на "Софронието", като разкрива книгата като художествен роман в най-добрите европейски традиции на епохата, а Софроний Врачански, родоначалник на клана Богориди, като политик, дипломат и духовен пастир изпреварил времето си. 

26. Книга за българските хаджии. Съст. Св. Гюрова Н. Данова
Единствен по рода си сборник за хаджилъка в българската традиция. Социалният статус, начинът на живот, духовният свят на тази най-елитна група българи. Завладяващи разкази за пътешествията през Цариград, Александрия, Синай и Йерусалим

27.Чорбаджийството и българското общество през Възраждането. Михаил Грънчаров
Директорът на Плевенския исторически музей е автор на единственото историческо изследване на чорбаджийската каста - българския обществен елит от 17-ти  до средата на 19-ти век. Това не го пише в никоя история - през комунизма беше забранено. Много интересна и съдържателна книга.  Има връзка със следващата:


28. Смърт в шато д" Е. Константин Терзиев
Романизация на дневникът на Петко Ю. Тодоров. Векиколепна историческа книга предала цялото консервативно светоусещане в някакви 170 странички.  Започва с цитат на писмо на Тодоров до Пенчо Славейков, в което  изразява своето презрение към българската провинциалност и задръстеност. "По-скоро бих умрял, отколкото да творя тук". Двамата интелектуалци са запленени от своята епоха - пътуват и живеят в Париж, Брюксел, Лайпциг, другаруват с тамошната бохема, чувстват се граждани на света и презират тясното, националното, потурите... Следващата сцена е от санаториумът в швейцарския "шато д"Е" където тежко болният Тодоров е на смъртно легло. Близостта на смъртта го кара да задълбае в душата си и да извърши онова, което цял живот е пропускал - разказът за рода си, за корените си, за град Елена, която през сълзи нарича "моят Витлеем".  Тъжен, че умира далеч в своята Европа и щастлив, че е прозрял силата на корените, макар и в последните си дни. Трогателен паметник на консервативния светоглед,  разказ за патриотизма на един космополитен гражданин на света, патриотизъм без ликьосани покривки "Балканурист" и пирографирани бъклици. Историята на могъщите чорбаджийски кланове Михайловски, Робовски, Брада, Бозвели, Топал-Тодорови. Мъдри прозрения за българската съдба през различни епохи, за непонятните сили, които направляват съдбите ни. Роман за въпросите измъчващи интелигенцията - за личния избор и собствената отговорност.

29. Синият Аметист (трилогия: Синият аметист/Прощаване с пролетта/Разпятието). Петър Константинов
Реквием за стара, достолепна България. Разглежда живота на четири поколения Българи между 1877 и 1953г. След като я прочетох, имах усещането за обреченост. Много ясно се вижда, как на три пъти българското общество започва да генерира истински елит и на три пъти съдбата "нулира брояча". Не отстъпва на най-популярните западни романисти, само дето има и съществена историческа стойност. И нещо много важно - липсва блудкавия холивудски хепиенд. Принцът не целува принцесата, а идват комунистите...

30. Бит и душевност на нашия народ. Иван Хаджийски
Най-пълното и най - известно изследване на народопсихологията. В интерес на истината имам някои възражения:  подхода на Хаджийски  е марксистки,  което пречи на дълбочината на анализа. що се отнася до фактологията - събраните наблюдения са уникални, и особено първата половина от книгата е задължително четиво!. Въпреки изброените критики, трудът на Хаджийски е респектиращ, и  както вече отбелязах за други книги е почти единствен в своята област, така че читателят няма особен избор (по темата има и от Ст. Михайловски, Вл. Свинтила).
Следните заключения ме изпълват с респект към безпощадния критичен поглед на Хаджийски:
* "общественият ни и културен живот е в значителна мяра под знака на посредствеността и полуинтелигенцията, чиито токсикации са едно от най-гадните явления у нас"; 
* "организувани единни фронтове на посредствеността ";
* “ готови да убиват с най-непростени средства всяка глава, която ги е поставяла в сянка и ги е изобличавала не с друго, а с простия факт на съществуванието си, с това, че е установила един по-висок мащаб"; 
* "прочутата масова болест у нас - завистта; ...болест на посредствеността, на несполучилия дребен собственик на морални и материални блага, която е превърнала почти всяка уста в стискало, което дъвче злъчка и пръска"; 

31. Православният консерватизъм. Свещеник Георги Гугов
Уникален по рода си, единствен в библиографията ни сборник на философски текстове от български църковни дейци - богослови (преди  9 септ.) и архиереи. Бисери на консервативната философска, политическа и държавническа мисъл. Най-унищожителната критика на марксизма, либерализма и материалистичните учения.Заради тези свои публикации, някои от авторите плащат с живота си.
митр. Климент, М.Балабанов, Екз. Йосиф, митр. М. Кусев, Борис Попстоименов, арх. Евтимий, проф. Г. Пашев, проф Ив. Панчовски, прот. П. Панчовски, Патриарх Кирил, Екз. Стефан, прот.Г. Шавелски, проф. Дим. Пенов, прот. Хр. Димитров, проф.прот.Ст. Цанков, проф.Т.Поптодоров

32. Бай Ганьо. Алеко Константинов.
Ако не сте я чели, купете си огледало. Ще ви свърши повече работа.

33. Непознатата София. Иван Бърнев - Буби, Любомир Юруков
Голям луксозен том с над 950 пощенски картички и снимки от стара София. Най-доброто нещо правено някога, ако искате да усетите духа на града от времето, когато е бил красива и кокетна европейска столица. Може да се разглежда много пъти и винаги с огромно удоволствие.

34. Непознатата България. Хора и събития 1878 - 1944 Иван Бърнев - Буби, Любомир Юруков
Аналогична на горната книга. 1500 материала - картички, пропагандни брошури, снимки, документи. Събитията са подредени хронологично по години. Няма друго толкова полезно и приятно четиво, за читателя, който е запознат с фактологията.

35. Балада за Георг Хених. Виктор Пасков. Грях ми на душата. Бях забравил тазикнига. Но снощи показаха невероятния филм "Ти, който си на небето" (а нямало българско кино...) и аз се плеснах по челото. Много силна истинска история за вярата, бедността и богатството. В челната петица!






















*




Гласувай:
4
0



1. chara - с първите две позиции съм абсолютно съгласна
07.05.2008 17:52
/не че има някакво значение/, но ми е интересно, дали ще има и други, които да са на моето т.е. нашето мнение:-)
цитирай
2. eien - Номер едно:
07.05.2008 19:13
Библията!
След нея въпрос на съзряване, настроения, жажда ...и т.н.
цитирай
3. анонимен - Не че нещо, но
07.05.2008 19:43
Не хуманитарист, а хуманист.
цитирай
4. buboleche - браво за този
07.05.2008 20:19
пост! аз само с библията не съм съгласна, но всеки си има свое мнение.
цитирай
5. анонимен - another brick in the wall
07.05.2008 22:02
Да си призная от как и по селата тръгна нета съм зарязал 2 книги наполовина.Не че в нета няма смислени неща за четене,но това е основния враг на книгата-по мързеливо е.Колкото до класацията -несъм съгласен за библията.
1.Достоевски
2.Всички останали
Колкото до музиката,предпочитам Пинк Флойд.
цитирай
6. empire - xx
07.05.2008 22:10
На 18 години съм и мога да се похваля,ако е за хвалба де че съм прочел книги 11 и 12 и Библията в разни детски вариянти :D
цитирай
7. physnews - а аз предлагам Роджър Зелазни
08.05.2008 01:18
и "Господарят на Светлината".

това е уникална книга с огромен мащаб и смисъл за интелигентния читател.
цитирай
8. анонимен - Идея
08.05.2008 06:01
Явно сме горе долу от едно поколение.Тези книги се четат от хора от определена възраст-изключвам Библията.Тя се чете не само от вярващи,но и от всеки интелигентен човек.Книгите -моята страст.Ще се радвам,ако се изброят книги на съвременни автори-български,достойни за четене-е,може би да не е за политика и история.В толкова заангажирано време живеем и бих искала да не си губя ценното време с автори,които насилват българският език-а той е красив език.
Ще прочета книгата на Роджър Зелазни.Благодаря!
Дали в блога не би трябвало да има нещо като ниша за книги от български автори.Така да си обменяме впечатленията си и същевременно да ги подкрепим.Така се запознах с книгите на Стефан,които много ми харесаха с изящният си език.
цитирай
9. anubhis - :))
08.05.2008 08:23
много добър постинг,поздравления:)))аз бих добавила книги,които са се запечатали в съзнанието ми на първо четене:)))това са "Младостта на Багряна"и "Дни черни и бели"от Блага димитрова и Йордан Василев,"Срещи с Буров" от Михаил Топалов-Памукчиев,"Романът на Яворов"от Михаил Кремен,"Кобургът" от Иван йовков,"Корона от тръни" от Стефан Груев,"Двубоят" от Емил Коралов,"Нощем с белите коне" от Павел Вежинов,"Пътят към София" от Стефан Дичев,и "Диви разкази" на Хайтов:))))май се поувлякох,ама нищо:))))
цитирай
10. templar - Благодаря за интереса и отзивите
08.05.2008 08:41
Не мога да не отлича специално мнение N 3 (анонимен):

"не че нещо, но не хуманитарист, а хуманист."

da puta madre!!!

да бе братино, все ги бъркам хуманист и хуманитарист, така и не ги научих. Много ги бъркам и теа там Иран и Ирак, те все различно ги пишат, мааму стара.

Иначе теа интилигентските думи си значат квот си искат. Наскоро с изненада узнах, че Хомо Еректус (homo erectus) не значело надървен педераст, a изправен човек. Изправен, изправен, ама ти все пак внимавай, щото...знаеш ли ги теа вишаги с какво ще те цакат...
цитирай
11. анонимен - Радичков, Ивайло Петров забравяте ...
08.05.2008 09:18
Радичков,Ивайло Петров забравяте всички. Що ли така?

От по старите Николай Райнов забравяте.
От младите до 40 г. за съжаление никой не ми е направил особено впечатление ЗАСЕГА
цитирай
12. анонимен - Мнение
08.05.2008 10:39
Аз съм на 45 години и съм от поколението, което четеше и все още чете.Напълно подкрепям Вашето мнение за това ,че четенето не може да бъде заменено от филми, видео и прочее.Съгласна съм и с предложените книги(включително и мнението за Библията).Разбира се списъкът може да бъде продължен още.При мен обаче проблемът с книгите е финансов, тоест не мога да си позволя да купувам , а има книги, които е добре не само да ги прочетеш, но и да ги притежаваш.Затова идеята ми е повече книги да има публикувани в интернет:
1.Хора с по- скромни финанси да могат да четат.
2. Учениците, които по цял ден висят в нета да имат шанс все пак да прочетат нещо- поне се надявам, че ще четат.
цитирай
13. thehobbit - Добра извадка:)
08.05.2008 11:42
... около 60% съм ги изпапал, другите са от вечно отлаганите:)

Не мога да не се съглася за "Безсъници", макар политическите позиции на автора да са твърде авторитарни за мен. Но оценките на историята, хуманитарните дълбини, тежкия анализ. Страхотно.

Разпростирам се, защото малцина са я чели тази книга - да понатиснем.

"60 години живяна история" е една от книгите, които най-често препрочитам - много лек, елегантен стил, характерен за нас, френските възпитаници:) много баланс в оценките...

Аз бих добавил без колебание "История на българите" на професор Петър Мутафчиев, "Българи от старо време" на Каравелов и есетата и есеистичните книги на Георги Данаилов от "Убийството на Моцарт" та до почти зловещата "Очите на другите" .
цитирай
14. benoa - Може би не е по темата
08.05.2008 13:06
но споменатото от 12 е важен фактор.
Понеже не знам политиката на блог.бг по този въпрос каква е (а и се съмнявам официално да е положителна) няма да публикувам линк, но вмъквам едно отклонение за интернет библиотеките.
цитирай
15. tani4ka73 - ако позволиш да допълня - "...
08.05.2008 13:18
ако позволиш да допълня - "Солунският чудотворец" и "Дъщерята на Калояна"
цитирай
16. gantree - @ 12 и 14
08.05.2008 14:33
"Нямам пари за книги" - това е виц, много широко разпространен, за съжаление. Не знам дали ще доживея да дойде време, когато някой ще напише "нямам пари за многочасово висене по кръчми и заведения".
цитирай
17. templar - съгласен съм с gantree, разбира се
08.05.2008 14:53
Хубавата книга оправдава лишаване от всиякаква глезотия, картофки със сирене или вестници.

Мисля, обаче, че N 12 има предвид друго: Книгите са скъпи и човек все по-трудно си позволява експерименти. Виждам го по себе си. Въпреки, че слава на Бога мога да си го позволя, като книгите са по 15 лева рядко си купувам 3 бр. напосоки с риск 2 да се окажат постнички. Обикновено чакам да получа добър отзив за някоя книга или я изчитам половината на място в книжарницата. Най-малкото защото нямам място за скапани книги, а да изхвърля книга е грах - като да риташ хляб.
цитирай
18. gantree - @ templar
08.05.2008 15:14
Не знам, може би госпожа 12 наистина е имала предвид това, което казваш - че не може да си позволи и че няма пари за експерименти. Според мен обаче не е имала предвид това, защото ако го имаше предвид - тогава щеше да го напише също толкова ясно и еднозначно като теб. Според мен я разтълкуваш погрешно, тъй като тя очевидно няма проблем с експериментирането като теб, а има общ проблем с книгите, тъй като пише ясно - " не мога да си позволя да купувам , а има книги, които е добре не само да ги прочетеш, но и да ги притежаваш", тоест - дори и ценните за нея неща отпадат, тъй като приоритетно е друго, може би не точно кръчмите и заведенията, ами някои от общоизвестните дамски удоволствия.

Книга за петнайсет лева - не знам, на фона на тези петнайсет лева - ми ... една обикновена кирлива фланелка е петнайсет лева, ако седнем да сравняваме цени. Като си купиш фланелка, нали не си вземаш директно най-големия размер в розово или отровно-зелено, за да експериментираш? - споменавам това само заради вметката ти с експериментите. Нали си купуваме фланелки по наш размер и вкус, а не директно от онези, които са ни показали по телевизията? Къде тук остава място за експерименти? В това, което четеш не би ли трябвало да е същото, та ако не и повече, ако си наясно какво те интересува?
цитирай
19. benoa - С риск да прозвучи като заяждане
08.05.2008 16:02
ган3 - не всички хора могат/или смятат за нужно/ да си построят мисълта точно и да изградят правилно изречение. особено, когато си мислят, че насрещния ги подразбира.
аз лично разбрах варианта с финансите.
с появата на свободния пазар сергиите се напълниха с всякакви заглавия, кои некачествени като превдод, кои направо подписани с известен автор. избирането на хубава книга се превръща малко като купуване на котка в торба, това на фона на сравнително високите цени и все още преобладаващите ниски заплати може да бъде сериозна пречка. не ме разбирай че оспорвам, прав си че който има желание намира и начин.
цитирай
20. gantree - @ benoa
08.05.2008 16:50
Не, не звучи като заяждане, споко. Много са хората, които четат едно, а разбират нещо съвсем друго. Напълно съм наясно, че много хора нямат ясно очертани интереси и критерии за "хубава книга", аз също съм бил в такова неловко положение, но отдавна вече не съм. Да се откажеш от книгите заради изобилието им и заради свободния пазар - това никога дори не ми е хрумвало. Ниската заплата изобщо не е аргумент. Книжарниците са пълни с хора, които искат да четат, а не с богаташи или безделници със сума ти свободно време на разположение.
цитирай
21. templar - бих допълнил gantree
08.05.2008 16:53
че на сергийте на вехто по 2-3 лв. могат да се купят чуднички неща от споменатите прекрасни автори, както и почти цялата издавана у нас световна класика, във великолепен превод. Имам две такива сергийки в Ахтопол, където всяко лято пълня по две торби "Била" :)
цитирай
22. starsailor - Да дам 30 левчета за някой брадясал ...
08.05.2008 19:06
Да дам 30 левчета за някой брадясал чичко,който в 80 страници ми обеснява как лае кучето на двора???????????Фък ит:)
Давам 30 за издания на Вонегът.Изкупих колекцията на "Труд".Прочетох я.Изчетох 9 от незнам колко тома от старичката колекцийка на Достоевски.Не чета Вазов,чета Javorov.Давам по 50 за кино.По толкова и за вино:)(случайна рима).Пробвай Стефан Микус(или Микос) докато четеш пред камината.Такива ми ти работи.Stop snobing
цитирай
23. pafka - Абе то -
08.05.2008 19:15
мени се човекът – мени се и възприеманото литературно произведение. Всеки разбира в прочетенето това, което съставя комплекса от собствените му за момента чувства, мисли и знания. Четящият на 14години чете себе си като 14 годишен, четящият на 30 – като 30 годишен и т.н. Умението да се чете граничи с дарбата да се твори. Някои хора успяват да натрупат огромен запас от знания само от две прочетени книги за целия си живот и този запас може многогкратно да надхвърля запаса от знания на хора прочели по стотина и повече книги.
Препрочитането може да бъде “онтогенезисно” и “филогенезисно”.
Под “онтогенезисно” препрочитане разбираме препрочитане на някое произведение от един и същи човек на различна възраст.
“Филогенезисното” препрочитане е препрочитането на произведението от различни поколения.
На един от моментите, влияещи върху качеството на “филогенезисното” препрочитане, се спира Горки:
“Всичко, което е писано за Толстой до днес, е писано глупаво и невярно, защото е писано твърде отблизо, а огромно здание отблизо не се вижда цялото, виждат се само детайлите. Пушкин са започнали да го виждат 70 години след смъртта му, 20 години смаяно го разглеждат, а той все още не е целият. Толстой, разбира се, е по-малък от Пушкин, но също е огромен и няма скоро да успеем да го разгледаме.”

С което исках само да кажа, че всяко време си иска нещото;)
цитирай
24. анонимен - Мнение
08.05.2008 19:40
Е то човек не може да напише нещо в нета и да не го оплюят всички' Като казах, че ми е финансов проблемът не значи, че и 5 лева не давам за книги, но ми се иска да мога повече да отделям.Разбрах, че повечето тук са богаташи- да са живи и здрави.ЗА мен 50 лева са проблем- може и да ви е смешно- но в България има такива хора. А на книгите на старо съм голяма почитателка и имам много от тях. Нови книги понякога не смея да купя- защото ми се е случвало да съжалявам за дадените парички. А и да добавя- не съм по кафененца и кръчми- не заради парите- и да имах, не бих си ги пиляла за това- и по-женските глезотии не съм- не съм сигурна, че разбрах за какви глезотии иде реч.
цитирай
25. анонимен - Мнение- до беноа
08.05.2008 19:43
спиралата, словото?
цитирай
26. анонимен - Мнение- до беноа
08.05.2008 19:43
спиралата, словото?
цитирай
27. gantree - @ анонимен 12/24
08.05.2008 21:35
Не, според мен и финансов проблем нямате. Да имате финансов проблем най-общо означава да сте временно затруднена само в определен, обикновено кратък, период от време. Ако периодът обаче не е кратък и затруднението Ви не е временно, тогава значи нямате обикновен финансов проблем, а имате личен и цялостен проблем. Защо личен - защото въпросното затруднение не е временно, а Ви се е превърнало в ежедневие и неразделна част от манталитета. Свикнала сте с проблема си, и за да продължите да се самоуважавате, го определяте просто като финансов. Замитате си проблема под килима в лично качество, но пък от друга страна съвсем спокойно и без притеснение го използвате като аргумент в разговор по тема, която би следвало да подминете - поради естеството на проблема и затрудненията си. Но не само не я подминавате тази тема, ами и дори стигате до пролетарски идеи от типа на "повече книги да има в интернет". Откъде Ви хрумва такава идея е просто да се види - от прикритото Ви нежелание да платите дори и усилието на онези хора, които биха си направили труда да Ви подготвят книгата в цифров формат. Да четете каквото Ви душа иска без да платите на никого за нищо. Дори коректор, редакция, а ако е небългарска - и превод - за какво Ви е да плащате каквото и да било от тези усилия, направени дори и за такива проблемни хора като Вас?

И не сте "оплювана", специално погледнах коментара си. Макар че, като гледам пак последния Ваш коментар - би трябвало. Но пак няма да го направя.
цитирай
28. m1d2g3 - Ето няколко български заглавия и от мен
09.05.2008 00:26
1. Антон Дончев "Време разделно"
2. Димитър Димов "Тютюн"
3. Петър Манджуков "Предвестници на бурята"
4. Емилиян Станев "Крадецът на праскови"
5. Иван Вазов "Под игото"
6. Христо Силянов "Освободителните борби на Македония", "Писма и изповеди на един четник", "От Витоша до Грамос", "Спомени от Странджа"
цитирай
29. templar - благодаря м1д2г3
09.05.2008 10:23
От Антон Дончев мислех да включа друга една, не много известна книга, "Странният рицар на свещенната книга" - доста приятен "рицарски роман". Макар че се разказва за богомилите, които недолюбвам, четивото си струва.

Време разделно е обвито с доста пошъл възродително-пропаганден воал, който пречи да се оцени безпристрастно. Може би когато умре последния комунист и всички атакаджии заминат за испания да берат портокали, ДПС бъде забранена, а Джон Мак Кейн пусне атомни бомби над Мека и Медина, книгата ще може да бъде гледана обективно.
цитирай
30. slavuncho - Не приемам класацията на книги.
09.05.2008 10:23
Чета от 4 годишен. Имам всички предпоставки за “елита” според templar, че може би и повече. За това не приемам и деленето на хората на “такива” и “онакива”.
Как да подредя класация на книги, след като през годините, в зависимост от възрастови особености и какво ли не още, различни книги и теми са били в Топ 10. Ако сега направя такава подредба, когато съм на 50, тя ще бъде съвсем различна от тази, когато съм бил на 20, или от тази, когато ще съм на 60.
Не мисля, че някой, прочел повече книги от друг, е по-умен, по-интелигентен, по-... Компютрите ни “четат” повече от нас, “запомнят” повече от нас, но са си железария с някакъв soft – и толкова! Важното е, какви изводи си направил от прочетеното, какво се е променило в теб – останалото е като да повтаряш прочетени изречения отзад напред.
И, все пак – за мен най-хубавата книга е непрочетената. Тази, която ме чака някъде там – по лавиците на стара библиотека (останаха ли такива, освен личните ни?!) или в някоя книжарница... та дори и на някоя “маса” на “Славейков”.
цитирай
31. templar - slavuncho,
09.05.2008 10:38
Много ми хареса последния ти абзац.
В различни мемоари от споменатите в списъка съм чел, че през 30-те години в София е имало домове, в които е имало великолепни библиотеки. Голяма част от тях са изгорели при бомбардировките.
Имах познат от "старото добрутро", вече покойник, който живееше в къща в центъра и имаше огромен хол, висок 4 м. изцяло с библиотеки - английски, немски и руски в оригинал, но най-готиното беше, че всички бяха подвързани еднакво при книговезец. Парвенющината през 30-те г. е избивала в правене на "гъзарска" библиотека, а не в купуване на "последния Щаер с лампово радио" например. Това е много показателно за елитите - днешния и тогавашния.
цитирай
32. slavuncho - Е, templar - нищо ново под Слънцето
09.05.2008 11:15
Имаше преди години една поредица "Световна класика" - знаеш я - та много хора си я купуваха заради добре оформените томчета. Не беше лошо - влизаш в някоя панелка, полюлеят те удря в главата и виждаш "секция" - на цялата стена. Между кристалните чаши и ковьорчетата - "Световна класика" и още нещо дето "хваща окото". Не можем да отречем, че по това време поне печатаха на хуабава хартия и качествено подвързваха. Питаш собственика за Лилиев, а той ти вика: "А-а, люляците още не са цъфнали. Рано е!".
Един състудент беше си купил пълните съчинения на Ленин. Оцъклих се като ги видях - мислех, че ги е прочел - с писмата и телеграмите! А той - горд. Виждаш ли - вика - само за 1 лв. томчето, а какво настроение създават!
Та така...
А пропо - същият сега е виден депутат. Няма да коментирам повече, че преди малко в блога на gantree някакъв нещастник-коментатор ме ядоса на тема политика...
цитирай
33. slavuncho - P.S.
09.05.2008 11:24
А по въпроса за елита - ако добавиш "духовния" мисля, че ще намерим повече допирни точки...
Поздрав :)
цитирай
34. gantree - @
09.05.2008 13:11
Най-добрата книга за мен лично е онази, която ми е показала нещо от изключителна важност, променила ме е и ме е пратила в някоя от посоките, в които мърдам полека-лека. Дала ми е идеи, насърчила ме е в нещо или ме е възпряла от друго. Това е най-хубавата книга - онази, която в някаква степен е оформила етиката ми и отношението ми към света. Не е само една, много са и всичките те са сред прочетените. Непрочетената книга не е фетиш за мен. Иначе, като израз много добре и оригинално звучи това, за "непрочетената книга". Посоката е по-различна - аз ги търся и ги намирам, а не те мен :)) Аз водя разговора, а не ги оставям те да ми говорят. Аз избирам какъв, и за какво да бъде този разговор, а не авторите. При това положение непрочетените ... просто нямат никакъв шанс :))) ако аз не реша.

Извинявам се за онзи "нещастник-коментатор", ако се налага. Оставих го като коментар само защото се е объркал, и исках да му го кажа в отговор. Иначе, няма да му дам втора възможност да обърне разговора в любимата му посока.
цитирай
35. m1d2g3 - templar
09.05.2008 14:19
Имаш право, по отношение на "Време разделно", определено книгата е опасно да попада в ръцете неграмотни фанатици, но иначе си има своите чисто литературни достойнства, което не мога да кажа за другите произведения на Антон Дончев. Духът на Родопите и на неговите жители е уловен много майсторски, а самата история, мисля, че е доста дълбока и далеч надхвърля антиномията "българи-турци".
цитирай
36. анонимен - Темата е необятна
09.05.2008 14:37
както светът извън времето.Работата ми е свързана с книгите и с четящи хора, страшно съм алергична към книжната прах, но не мога да си представя животът без тях. Посочили сте добри автори, но не всичко сте прочели от тях.Имам практика, когато нещо ми хареса от един автор, да го изчета до край, да живея в неговия свят по дълго, т. е всичко излязло от него. Няма в световната история автор като Вазов например, описал по невероятен начин раждането на всяка своя творба, а с това и живота си в 23 тома. За мен той е невероятен.А днешните деца търсят съкратено издание на "Под игото".Не забравяйте и българските библиотеки.
Покланям се до земи на автора за темата!!!
цитирай
37. darkanion - якоооо
09.05.2008 20:18
аз обаче започнах с изграждането на съзнанието си с чуждестранни книги, дори беше роман книгата, която определям като Началото (всъщност Началото беше "Принцът и просякът", прочетена лятото на 2004 - просто исках да си чета н е щ о , а тази книжка ми се хареса мн мн мн..) Първата е на Луиз Бегшоу - "Дяволът в теб".
http://darkanion.blog.bg/viewpost.php?id=120792 - това е недопълнен списък досега с книжките които съм чел..
цитирай
38. анонимен - Интригуваща тема,
09.05.2008 21:13
в която ще се включа някой ден, може би, в по-малко напрегнатите.
С подреждането на книгите сте се разкрил напълно, въпрос на време е да Ви "осмислим"...Напоследък се улавям, че мисля за "общуването" в блогове като за едно търсено надиграване - емоционално и интелектуално....Вие правите "играта" забавна!
цитирай
39. templar - 38,
10.05.2008 08:09
Един от най-ценните комплименти, които съм получавал.
Servus!
цитирай
40. gothic - Повечето ги имам, което значи че съм ...
11.05.2008 16:05
Повечето ги имам, което значи че съм ги чел(у нас няма непрочетена книга) Имам и попуски. Надявам се, че скоро няма да имам. Благодаря ти, templar!!!
цитирай
41. анонимен - Хвала за инициативата!
12.05.2008 14:57
Имам само някои предложения - моля, обърнете внимание и на хумористичните, сатиричните, и още някои видове книжки с описания от дълги и сложно-неразбираеми думички ;)
Нека не забравяме "Ние,врабчетата" на Радичков, колкото и пъти да я прочета, все е малко.
Ивайло Петров и "Преди да се родя и след това",
къде без Радой Ралин, бог да го прости човека...
цитирай
42. анонимен - http://petyr.blogspot.com/
15.05.2008 23:07
Не за първи път ме насочваш към значими книги, благодаря ти! Ще си позволя и аз да препоръчам нещо : томовете със спомени на Иван Михайлов, последният лидер на ВМРО. Живата история на най-трагичния български край - Македония, разказана от талантлив писател, голям българин и до гроб антикомунист.
цитирай
43. анонимен - http://petyr.blogspot.com/
15.05.2008 23:09
Пропуснах стихотворенията и публицистиката на Ботев и Яворов - гениални.
цитирай
44. анонимен - Нешев
17.06.2008 15:12
Обожавам историческия роман на Яна Язова "Левски", също и "Александър Македонски", а защо не и антидеветосептемврийската й сага "Соления залив".
цитирай
45. анонимен - Da, naistina romanite na Yana Ya...
17.06.2008 15:18
Da, naistina romanite na Yana Yazova sa nesto po-razli4no v nashata literatura. Na men pak mi haresa opisanieto na klaneto v Gorniya metoh ot turcite, opisano v romana y "Shipka".
цитирай
46. locki - Пропуските.
15.07.2008 01:48
Храмовико, инициативата ти е чудесна, но я приемам по-скоро като запознаване на събеседниците с книги и автори, отколкото като класация.
За да има класация, трябва да има съвсем точни и степенувани критерии, а духовността няма степени.
Някой чел ли е нещо от Стоян Ватралски?
Искам и да допълня нещо за "поредиците" ...
Не се купуваха само на метър, за да напълнят редовете на секцийте. Сред тези поредици се прокрадваха Романи, които наистина обръщаха светогледи на времето.
Издаването на поредици е една традиция, наследила "Златни з#рна", например...
Към поетите, заслужаващи да бъдат упоменати, искам да добавя Смирненски и Стамболов, ако позволите...
Не съм прочел, или по-горе сме пропуснали Чудомиръ ?

Асен.
цитирай
47. анонимен - luki4a
23.10.2008 23:35
аз съм на 21 и мога да кажа че не чета изобщо и никак не се гордея с това.надявам се хора като вас с познаия в литературата да помогнат на хора като мен с желание за четене :)
цитирай
48. bella2008 - Библията не е българска книга - преводна е
07.11.2008 16:47
Освен "Записките" много, невероятно много хубава книга на Захари Стоянов е "Чардафон Велики".

Български писател, с който аз много се гордея, макар и наполовина руснак, но все пак книгите му са писани на български, е Иван Мариновски. Цяло едно поколение израстна с "Руфо Червенокосият", "Тотемът на поетите" и "Космосът да ти е на помощ, Александър!".

Също непостижимият Радичков, уникалният Чудомир. Ами Блага Димитрова, Богомил Райнов?

Български автори са също Черноризец Храбър и Софроний Врачански. Може да не ги издават вече, но това не прави писаното от тях по-маловажно.
цитирай
49. анонимен - "Осъдени души"
29.11.2008 21:02
Тази ми е от любимите.Филмът също ми харесва,но книгата е несравнима. А поезията на Яворов е великолепна!
цитирай
50. анонимен - Наистина
30.11.2008 23:24
темата е безкрайна, за книги не се спори, всеки си има неговите. №42 - знаеш ли къде могат да се намерят спомените на Иван Михайлов?
цитирай
51. анонимен - И още нещо
30.11.2008 23:27
Англичаните казват, че ако една жена трябва да обяснява, че е лейди, значи не е. Та така и с кой колко е прочел и какво е разбрал.
цитирай
52. анонимен - Предполагам, че отдавна е прикл...
03.02.2009 12:22
Предполагам, че отдавна е приключила темата, но ще си кажа мнението. Съгласна съм, че книгите са доста скъпи за много хора, както и че който иска, ще намери начин да си я купи. Мисля, че трябва да има наистина добри библиотеки с добри библиотекари. Не си струва да се купуват всички книги, даже и да ви харесват. Знам го от опит - къщата ми е затрупана с книги, част от които така и не допрочетох или които никога няма да отворя отново. А добрия библиотекар може да направи наистина много. Добре че има виртуални библиотеки (и сават все по-добри).
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: templar
Категория: Политика
Прочетен: 2857188
Постинги: 428
Коментари: 2649
Гласове: 10533
Календар
«  Декември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031