Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.05.2008 11:50 - Наскоро четох
Автор: templar Категория: Политика   
Прочетен: 12814 Коментари: 16 Гласове:
0

Последна промяна: 12.11.2008 12:57

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

imageНа всеки може да се случи да гостува на свой приятел и по причина че вратата на дома му е прекалено тясна, да се заклещи на излизане. Тогава е добре да има под ръка ободрително четиво и да изчака докато отслабне отново.

Миналата седмица започнах проекта "100-ТЕ КНИГИ" , в който си поставих за цел да опиша 100-те български книги, които всеки културен, грамотен, самокритичен и претенциозен мой сънародник би следвало да прочете, преди да се изказва за политиката, църквата, града, света и глобалното затопляне. Проектът продължава, всеки ден добавям по няколко книги, хората четат и коментират.
Казах, че класацията няма за цел да подреди книгите по стойност в низходящ ред, а само да отсее първите 100 и то само по моите скромни и пристрастни критерии. Един приятел веднага контрира, че съм загубен - трабвало да направя класация и да пусна състезание с SMS-и, така мога и пари да направя:)

В хода на пресяването обаче, осъзнах че има доста книги, които не са с толкова "универсално значение" за да попаднат сред "100-те книги". в същото време са интересни в някоя по-специфична област на познанието или пък имат някое важно достойнство, въпреки дразнещи недостатъци. 
Тъй като вярвам, че книгите, четенето, образованието са най-важното, най-приоритетното и най-стратегическото средство за издигане на българското общество от тинята на посткомунистическия провинциален пъкъл към висотите на европейската християнска цивилизация, реших да направя още една тема за книгите, с работно заглавие "НАСКОРО ЧЕТОХ"

В "НАСКОРО ЧЕТОХ" в ще давам кратки характеристики на книги, които току-що съм чел и в които съм намерил нещо ценно, което си заслужава да бъде споделено в интелигентна аудитория.

Както коментирахме в "100-те книги" и под статията на gantree , свободния пазар промени в много отношения книжния фронт. Днес имаме огромно изобилие от книги, без никакъв подбор  по отношение на стойност и качество. Освен това цените не са за пренебрегване. Не че искам да изпадам с сиромахомилство - книгата трябва да струва повече от киното, яденето и подстригването, но днес за библиофила е трудно да купи напосоки 3 - 4  книги по 15 лв. и да рискува 2-3 от тях да не му харесат.  Вече купувам книги само след препоръка от "достоверен" източник или след като изчета достатъчно от нея в книжарницата.  Затова смятам, че подобна тема, в която да се препоръчват и коментират книги би била полезна.

И като говоря за книги, може би е редно да кажа няколко думи за библиотеките и книжарниците.

Библиотеките:
Никога не съм имал навика да уча в библиотеки. До съвсем скоро тези институции ми бяха слабо познати. Предпочитам да чета в къщи, с легнало положение. 
Преди няколко години обаче, в хода на едни свои проучвания ми се наложи да работя с архивни единици.  Тогава установих, че Столична библиотека (на Славейков) срещу 5-6 лв. годишно човек лесно и бързо може да получи достъп до страшно много знание, при това в тиха и приятна среда.
В Научния архив на БАН работят много услужливи и приятни дами, които при желания поставят на масата пред теб в оригинал онези източници, които неумелите изторици неумело интерпретират в неумелите си книги.
А Народната бублиотека "Св. Св. Кирил и Методий" е истински клуб на елита, като онези около St. James square в Лондон - в много красива, величествена и консервативна среда, сред хиляди книги, чекмедженца с библиографски фишове и маслени портрети на видни български учени човек може да изчезне от социал-либералната реалност и да забрави за нелепостите от "Катарино" (катар май беше срамна болест). Отново срещу жилти стотинки. Физиономиите, които срещате когато преминете въртележката на прага на НБКМ нямат нищо общо със селските морди, които щъкат и мйекат по близките улици.

Книжарниците:
Мразя бутките и сергиите на Славейков. По две основни причини: 1) досадни продавачи, които си позволяват да дават акъл и да рекламират. Нещо винаги досадно, но приемливо ако продаваш репички, арпаджик, магически пирамиди против уроки или дамски превръзки с крилца. Но много нелепо при книгите. ;  2) увити в целофан книги, които не можеш да разлистиш, освен ако не си "сериозен купувач". Последното е термин от автоборса "Горубляне", означаващ нещо средно между "голям ебач" и "главен готвач". Няма никакъв смисъл в бизнеса с книги. Аз не съм някакъв голям баровец, но мога по всяко време да купя целия бизнес на човека, омотал книгата в целофан. Но не мога да дам 3 лв. за книга, която не съм разлистил. 

Затова пазарувам само в книжарници, в които има спокоен и несанкциониран достъп до книгите:
- Хеликон (кино Витоша) - работи всеки ден и до късно. Може още да се желае по отношение на асортимента:
- Писмена (малкото НДК) - ходя радко, но кисна дълго
- Български книжици (под колоните на Кристал) - любимата
- Книжарницата срещу руското училище на "Аксаков" - понякога има находки.
- Нисим (бул. Васил Левски, между "Попа" и Спортната палата) - книжарницата на дъщерята на Валери Петров - приятна задушевна атмосфера, нови и нтикварни книги. Недостатък - малкото място. Влезе ли втори купувач умираш...
- Книжарницата на БАН (сградата на БАН до Парламента) - исторически книги на смешни цени.
- Книжарницата на Военно издателство (ул. Иван Вазов) - книги за военна история по 20- 40 ст....нелепо, но вярно.

Хайде стига дрънках. Почвам с книгите:

image




1. Фердинанд Български. Йоаким фон Кьонигсльов
Историческа студия за времето от регентството и кандидатурата на Фердинанд (1887) до признаването му от Европа за легитимен монарх (1896). Нищо ново или непознато. Интересното тук е, че изследването е базирано изцяло на дипломатическите доклади, кореспонденция и документи на австрийски и немски дипломати. Т.е. липсва българските филии и фобии. 

2. Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време. проф. Недьо Недев, предговор от Гиньо Ганев.
Уникална политическа биография. близо 60 години в голямата политика. Най-бурните български години и от от 1-во лица. За мен книгата отговори на много въпроси за събитията 1918-1944, показа ми разликите между комунистите и останалите ОФ - компоненти, които дотогава ми бяха съвсем еднакви и едноцветни. На места има известна пристрастност и субективизъм от автора проф. Недю Недев, но тези моменти си личат и не компрометират книгата. Изключително интересни и полезни 800 страници политическа история. Помагат да разбереш събитията и много причинно-следствени връзки.  Предговорът на Гиньо Ганев е великолепен като стил и широта на погледа.

3. Спомените ми. Дневник. Автобиография.Тодор Бурмов
Мемоарите описват живота на Бурмов до освобождението и преди влизането му в голямата политика. Много интересно четиво. За мен особена стойност има описанието на следването му в Киевската духовна семинария и академия, заради автентичния разказ за живота на българските студенти - стипендианти в чужбина от онова време. Цариградските спомени също са полезни. Разказът за габровското училище - тоже, но тук нещо скапва разказа - личната вражда между Бурмов и Христодул Костович - Сичан Николов. Мине не мине две-три страници, и автора изригне дребнаво срещу "ограничений Христодула". Смешно и жалко. Постоянно имаш чувството, че всеки момент ще му се изпикае в чехлите.

4. Български дневници. Робер дьо Бурбулон
Изключително приятни и красиви спомени от един високоерудиран и интелигентен европейски аристократ. Трогателно красива кореспонденция между майка и син. България 1887-1912 г. през добронамерения и обективен поглед на един чужденец. Единствения разказ за придворния живот в двора на Фердинанд.

5. Автобиография, дневници, спомени . д-р Христо Стамболски. 
Три тома събрани в дебела тухла. Разказ за казанлъшкия елит, цариградския кръг, борбите за независима църква и живота от епохата от ерудиран представител на високия български елит.

6. Хора и Рози. Атанас Гърков
Роман-хроника, разказващ за казанлъшките първенци през втората половина на 19-ти век. базира се само на исторически факти. Приятно четиво с красив автентичен език и доста "чорбаджийски салтанат"

7. Господи помилуй! Деян Енев
Съвременни къси разкази за Божието присъствие в несретниците, които отминаваме по улицата. Анотирано с предговор от Калин Янакиев.

8. Бетонната фея. Иво Беров
Талантливо написана книга , близка като емоция до разказите на Енев в "Господи помилуй".  За доброто, което пропускаме да видим, докато внимаваме в краката си и мрънкаме че всичко е лошо.

10. Дневник за образованието на Цар Борис III и Принц Кирил. Станимир Станимиров
Документален разказ от директора на дворцовата гимназия. Както и книгата на Бурбулон, оттук можем косвено да добием представа за бита и взаимоотношенията в дворцовото общество при Фердинанд. Книгата е дневника, който говори основно за учителите, занатията, учебната програма и резултатите на князете (1908-1912)


11. Калофер в миналото. Никола Начов
Може би най-добрата краеведска книга. Всичко за град Калофер, известните фамилии, миграциите, борбите, занаятите...всичко, всичко, всичко. Ако имате корен от Калофер, задължителна книга.

12. "Носталгично за Бургас"/"Личности от стария Бургас" / "Старите бургаски традиции" Веселина Казакова 
Трилогия за миналото на Бургас и бургаския градски елит от 19-20 век.

13. Из стопанското минало на Габрово / Из общественото и културно минало на Габрово. д-р П. Цончев
Най-доброто и най-пълно краеведско изледване изобщо. Модел на всички краеведски книги след него. Всичко писано за Габрово след него (т.е. 1929) е основно преписано от д-р Цончев. 

14. Казанлъшкият край през Възраждането. Пенчо Пенчев. 
Нова подробна и богата книга, обобщила и интерпретирала всичко писано за Казанлък преди нея.. Ценен принос е погледа върху стопанското развитие, през кореспонденцията между магнатите на розовото масло братя Папазови от Казанлък и Хр. Тъпчилещов в Цариград.

15. История на град Плевен. Михаил Грънчаров.
Пълно, грамотно и подробно изследване на историята на Плевен с доста богат изворов материал. Голяма част от цитираните документи са дадени фототипно, което е много полезно. 

16. Пламъци от пепелта. Българските градове през Възраждането. Минчо Семов, Иванка Янкова
Дебел двутомен труд събрал и обобщил голяма част от краеведските изследвания от 20-ти век. възприет е систематичния подход на д-р Петър Цончев в книгите му за Габрово и по подобен начин е описано известното за много градове. Обхваща периода 1700-1900. 

17. Клетвопрестъпниците. Коста Николов
Владайските събития и военните бунтове след пробива при Добро Полое от 1918г. Защитана на София и потушаването на метежа. Разказ на офицера Коста Николов.

18. Иван Шишманов. Дневник. Ива Бурилкова, Цочо Билярски - съставители.
Дневникът на бележитият учен, преподавател и политик обхваща време на активен градеж на културните институции на нова България. Особено интересни са свидетелствата за Вазов (Шишманов е неговият биограф и изследовател), които ни представят големия писател в неговото ежедневие.

19. Светът е голям и спасение дебне отвсякъде. Илия Траянов
Необичайна книга. За традиционалист като мен, който обича книгата просто да се разказва... в началото беше доста изнервящо. Но поради многото добри думи, които бях чул/чел, се насилих да продължа и не съжалих. Разказ за бягството от комунистическия затвор, за емиграцията и за мъчителното завръщане към корените. Разказано е не толкова със сюжет, колкото с емоции - някак си настроенията ти влизат "венозно", което е предизвикателството и предимството на книгата. Богат и картинен език. 

20. Евгений Онегин. А.С. Пушкин. Превод на Младен Исаев.
На Пушкин 6. На Исаев 5. Не защото преводът на Исаев е слаб, а защото оригиналът на Пушкин е много красив. Иначе класическа романтична драма, но без блудкав класически хепи енд, нито пък с още по-банален трагичен край. Нещата от живота, както би казал съвременния ограничен простак.

21.Етюди по народопсихология на бъларина. Владимир Свинтила. 
Слагам книгата тук, а не при стоте книги, с ясното съзнание, че Свитила ми е лщбим и в личните ми 100 ще присъства всяка негова книга. Тази народопсихология за мен е безспорно най - интересната и провокативна, сравнена с трудовете на Хаджийски и Михайловки. В нея има брилянтни моменти. Има и някои спорни, както и откровено невени според мен изводи. Книгата със сигурност ще достави огромна радост на всеки, който изпитва удоволствие от интензивното мислене.

22. Презгранично пътуване. Откраднатата миниатюра. Ерих Кестнер
Два приятни романа с доста ситуационен хумор и романтичната атмосфера на 30-те години. Наподобава романите на Удхауз, но според мен е по-добро.

23. Български дневници. Робер дьо Бурбулон 
Красиво написани спомени на дългогодишен служител в двора на Цар Фердинанд - безпристрастен, интелигентен и ерудиран поглед върху важна част от българската история.

24. В България и Източна Румелия. Емен Кейе. Отново спомените на френцузин - тозу път финансов съветник на княз Александър I. Приятно и леко четиво с блестящ и незлоблив хумор за първите години на свободна България.

25. Сенсей / Деши Джон Донахю. 
Съвременно крими-романче с главни герои - майстори на бойни изкуства. Като бойни изкуства е добре (за посветени), но като романче издиша.







*



Тагове:   наскоро,


Гласувай:
0



1. анонимен - ндамммм
12.05.2008 12:39
много смело това, ндам, дето "всеки културен, грамотен, самокритичен и претенциозен мой сънародник би следвало да прочете, преди да се изказва за политиката, църквата, града..."
особено пък като гледам част от изброените заглавия. да не се обиждаш, ама ми прилича на комбинация между някои предавания на СКАТ и онова, дето сега върви май по Евроком - едни такива неща))))
относно класацията - ако това трябва да прочета, за да имам мнение - по-добре да нямам))))
и що деян енев у цялата тази редичка? а ани илков? а коцето павлов? че даже и жоро господинов?
цитирай
2. templar - четеш ама не съвсем
12.05.2008 12:45
за 100-те книги , които всеки...следвай линка, посочен в статията.
Тази тема тук е за всякакви книги - демек такива, които и да прочетеш, пак няма да станеш човек. Особено ако междувременно гледаш Скат :)
цитирай
3. анонимен - същата работа ))))
12.05.2008 12:52
и що само библията? а корана? а книга за пътя ? а тората?
и кво му е на скат - забавлителни са - модел 1943 година, смях в залата, забавляват ме наистина повече от професор вучков, например ))))
цитирай
4. templar - е, човек не може да прочете всичко
12.05.2008 12:55
"Корана", "Дзен и изкуството да поправяш мотоциклет", "Дънов" , "Паоло Куелю" и "Хари Потър" все ги отлагам. Чакам да ги направят на филми.
цитирай
5. luben - Скоро взех от
12.05.2008 13:35
Хеликон една книга за Пловдив - стори ми се адски интересна (история на града от незнамкойсивек), но не съм намерил време да я почна...
цитирай
6. анонимен - Браво за инициативата
12.05.2008 13:56
Но подобри си правописа и пунктуацията, малко куцат.
цитирай
7. templar - мързи ме
12.05.2008 14:07
Пиша бързо и на един дъх и допускам клавиатурни и други грешки. Пък и ако всичко ми е изрядно, ще отнема на внуците на АБПФК сладката радост да ми кажат:

"Говори за "културния, грамотен..." българин, а пропуска запетайките пред "че" :)
цитирай
8. gantree - @
12.05.2008 14:30
Аз няма да те поздравявам. Щото си се хванал с нещо непосилно дори и за "сговорна дружина". Освен това подходът "кратка анотация" изкъртва идеята и в червата, но - ти си знаеш. Може пък и да се развие добре. Във всеки случай ще чета с любопитство и интерес.
цитирай
9. templar - кратка анотация
12.05.2008 14:32
Първоначално мислех да преписвам цялата книга, но се оказа много пипкава работа :)
цитирай
10. gantree - :))
12.05.2008 14:48
Хахах, пипкава е, наистина. Но не е нужно да се минава от едната крайност в другата, като има "златна среда".
цитирай
11. templar - всъщност
12.05.2008 14:57
"анотациите" са кратки, защото първоначално наливам двайсетина книги, накуп. По-нататък, като добавям нови една по една, може би ще имам нерви да заора по-подробно.
Но пък и народа няма ищах да чете повече от 7 реда наведнъж, така че ...
цитирай
12. анонимен - темплар, ти ли пишеш това?
12.05.2008 19:43
аз още от малките класове не само заемам книги от библиотеки, но и чета в читални. във Варна - ученическата библиотека, градската библиотека, американската библиотека. в София - факултетската библиотека на Факултета по журналистика, Университетската билиотека на Софийския Университет, Столична библиотека, Народна библиотека. най-голямо внимание ще ти обърна на Народната, защото там съм чела цели книги, готвила съм се за изпити, готвила съм курсови работи. за факултетската няма да говоря - преписвала съм по половин книги. ами какво да ме правиш - зубърка съм си! :)
цитирай
13. анонимен - zabelyazah, che nuakoi ot nay- i...
13.05.2008 07:38
zabelyazah,che nuakoi ot nay- interesnite i vajni knigi za Ferdinad i monarhiyata ne sa spomenati!
(mapplethorpecala)
цитирай
14. liliahristova - Не обичам класациите,
14.05.2008 22:16
но ще добавя друго, свързано с книгите:
Миналата година бях в германския град Кемниц (бивш Карлмарксщад). Местните ми приятели ме заведоха в тяхната нова градска библиотека. Оказа се чудесно място - широко, с лесен достъп до компютърни справки, богат книжен фонд. В отдела на българските книги нямаше кой знае какво многообразие, но пък четивата си струваха. Най ме впечатли гледката на няколко бебешки колички. Цели семейства бяха дошли да прекарат няколко часа сред книгите, без да подозират проблема "на кого ще оставим детето". Тихо, спокойно, уютно - така мога да характеризирам кемницката библиотека, която работи наистина в интерес и за удобство на читателите си.
цитирай
15. анонимен - http://petyr.blogspot.com/
15.05.2008 23:28
Ще предложа нещичко и за тази класация : Стефан Танев - Дневник. Дневникът на един от най-добрите журналисти за времето си, който обхваща периода точно преди 9 септември. След това е ясно какво става с интелигенцията, Танев не прави изключение и отива в затвора - оттам продължава да пише и днес може да се намери трогателната "Отворени писма".
цитирай
16. анонимен - Дребнава съм, зная,
24.01.2009 13:20
но номер 4 и номер 23 различни книги ли са?
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: templar
Категория: Политика
Прочетен: 3797820
Постинги: 428
Коментари: 2648
Гласове: 10559
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031