Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.05.2008 09:29 - Продължението на пътя (вместо епилог)
Автор: templar Категория: Политика   
Прочетен: 2395 Коментари: 2 Гласове:
0

Последна промяна: 20.05.2008 14:28


продължение на ..а пък една юлска сутрин

След Джулая пътят стана основен начин на прекарване на времето. Ходих на море още 4 пъти и предимно бродех по шосето между  Калиакра и Резово. Следващото море беше с Оги и Марина. Заедно посетихме всичките си съученици, постоявахме по ден-два тук и там и хващахме пътя отново. През това лято съм стопирал всяко превозно средство, за което мога да се сетя - трактор, магарешка каруца, боклуджийски камион, мотор с кош...Един ден, на правия участък преди Бяла стопа се закучи. Минаха три часа без някой да спре. Вървяхме по пътя през високите над ръста ни ниви, които бяха особено красиви на залеза - гледката наподобяваше сладникав американски филм за средния запад и особено много култовия Easy rider. Решихме, ако до края на отсечката не ни потръгне, да спим в нивите. Точно накрая, където почват завоите, до нас закова огромно черно БМВ и ни прибра истинска мутра, облечен в нещо като римска тога, с огромни бицепси, 400-грамова верига и бухалка на задното стъкло... Колата била на "Ганди", някакви я крали и опитали да я изнесат за Украйна с ферибот, но нашия човек бил по-бърз. Във валкирията имаше климатик и меки кожени седалки. Пичът бръкна в  махагонов хладилник под облегалката, извади по едно кенче Кола, взе касетката на Стоунс и я наду през чудовищната уредба. Караше бясно по завоите, почти само в насрещното, така че задминахме всички, които ни подминаха високомерно последните няколко часа. Ние им се плезехме, макар че не са ни виждали зад черните стъкла... неведоми са пътищата Божи...или както пише на една книга "Светът е голям и спасение дебне отвсякъде"

На Север се събра целият ни клас - момичетата в една вила до Евксиноград, а момчетата - между Балчик и Албена. Тъй като всички се зарибиха по стопа, всеки ден облитахме севера като ято врабчета. По трасето Балчик-Албена вече си имахме постоянни шофьори, които ни спираха всеки ден. После с Оги и Марина слязохме отново в Созопол, където предимно лочехме бира на сянка - бях набарал един гараж срещу входа на военната база, където Бургаското беше най-евтината напитка в целия град. Излизаше по-на сметка от всякакви Коли и лимонади, а парите бяха доста кът. Е, не се пропих, при мен нещата са с мярка. Заведох ги на  устието на Ропотамо. Киснахме часове  в плитката вода, слънцето започна да залязва и решихме да прецепим напряко до шосето  по един вдъхващ доверие асфалтов път... грешка, пътя заби дълбоко в гората, без никакъв изглед да излезе някога в цивилизация. Наизкочиха безктайни ята комари с размер на средно голямо врабче и трябваше през цялото време да размахваме хавлиите за да виждаме къде вървим. Върнахме се обратно по целия път и вече по тъмно вдигнахме палеца. За щастие почти веднага ни спря  загрижен баща с детенце, който тактично ни обясни че сме малоумници да замръкваме из тези гори. Днес знам че беше прав.

На следващата година всичко се повтори, като отново се събрахме в Балчик. Беше лятото на "пиянството на един народ" и геройствата на Пеневата чета. Аз винаги съм презирал футбола, но като патриот веех байраци и пеех химна колкото ми глас държи. Обещах тържествено , че ако бием Германия ще си подстрижа косата. И явно Лечков плешивеца ми бе завидял на къдрите, защото чудото стана. Оттогава съм едно прилично изглеждащо момче.

Три години по - късно с Марина учехме във Франция. Там практиката на стопа е по-цивилизована - пишеш на картон града, в който искаш да отидеш и вдигаш картона на пътя. По този метод обиколихме доста места, от страната на баските до Люксембург. 

През следващото лято ходих в Щатите, в ранчото на един милиардер  от републиканската партия в Канектикът (консерваторите трябва да се подкрепяме :). В ранчото имаше писта за кросови мотори. Не издържах на изкушението, взех една Джилера и като мокра връв се изсулих през портала, въпреки забраната. Сбъднах си още една мечта - летях на мотор по  пуст американски Route , от двете ми страни се надбягваха безбрежни ниви,  правех зиг-заци по жълтата маркировка и крещях колкото ми глас държи "Born to be wild!" Ако можеше Питър Фонда да ме види от някъде...

После се появиха колите и стопът остана в историята. Днес се смея на тогавашния си акъл. Мило ми е. Макар да знам,  че всяко нещо е с времето си, това откачено лято зареди с енергия целия ми живот. Когато си затворя очите в офиса, пред погледа ми е залезът над онази нива пред Шкорпиловци, вълните на Алепу  и белите скали над Балчик...

Какво стана с героите на разказа:

Евгени днес е  уважаван и добре платен европейски чиновник, независещ от българското правителство.

Оги го видях за последно в един хотел във Виена, където аз пристигах от Верона, а той от Братислава, но и двамата не излетяхме заради мъглата на летище София.

Груди бе даден на една моя състудентка, за да се веселят индианците в студентски град. Те така са се веселили, че касетофонът взел да падне от високо. 

А Марина... надявам се ми е сготвила пълнени тиквички за вечеря...

Всяка година ходим и на Созопол и на Варвара. Вече спим в чаршафи, фучим с голяма лъскава кола, а температурата в купето е точно 20 градуса. Но след завоя на Дюни неизменно пускам Strange Brew на Cream - създал съм си такъв обичай.. С Евгени, чичо Митко или Оги обикновено се намираме на "рокаджийското" в Созопол.

Някой ден всички нас няма да ни има. Може би ливадите през които тичахме ще бъдат бетон, на който ще кацат космическите кораби на туристите, а над Варвара ще пее ходжа. Може би някой ден  няма да се разказват щуротии за Джулай и автостоп. Но ние ще живеем винаги. В кеша на Google :)

image

конец



Тагове:   епилог,


Гласувай:
0
0



1. анонимен - ot kaka
20.05.2008 10:20
Възхитителен е този "портрет на консерватора като млад":) И честито безсмъртие в кeшовете на google!
цитирай
2. thehobbit - Aз все още
20.05.2008 12:37
... избирам някой четвъртък/петък за да свърша работа по морето, а после взема да кривна на юг вместо на запад, отивам на Арапя и питам в чия палатка/каравана/предверие на каравана има свободно място.

За мен винаги има... 25 години стаж са това:)

(реплика по повод чаршафите)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: templar
Категория: Политика
Прочетен: 3228228
Постинги: 428
Коментари: 2649
Гласове: 10552
Календар
«  Януари, 2020  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031