Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.06.2008 08:06 - Безсъници I / INVICTIS VICTI VICTVRI
Автор: templar Категория: Политика   
Прочетен: 5149 Коментари: 9 Гласове:
0

Последна промяна: 12.05.2009 23:54


Първа част на избраните цитати от книгата "Безсъници" на Стефан Попов
***
Спонтанно разцъфналото се тъй чисто, непринудено, неподправено родолюбие могат да отричат само онези, у които вроденото богатство на националните извори е пресъхнало, за които родният глъч на живота е заглушен от ехото на чужди тътнежи. Да си се родил българин е едно, а да си останал българин - друго. Какво по - висше познание от това, да разбереш, че светът не свършва с България, но че за тебе той започва с нея?

 

...
На 23 години, незавършил още университета, аз получавах [в петролна компания] 5000 тогавашни лева плюс 13-та коледна заплата. След 35-годишна служба, изкачил стълбицата на служебата йерархия в Министерството на просветата до най-горе, баща ми разписваше ведомости за 7000 лева месечно. Един окръжен съдия трябваше да се задоволи с половината от тях, един гимназиален учител – даже с една трета. Зад тази разлика се криеше опасният проблем за отбягването на държавна служба от дейната и способна младеж. Който помнеше как във Фердинандова България преди войните бяха заплащани офицери, съдии и учители и то със злато и затова можеха да игаят ролята на елит – и сравнеше сега заплатите на същите служители, можеше лесно да заключи, че в следвоенна България служебният идеализъм стана много по-скъп.

...

Официалното студентство тръгна, днес бих казал по пътя на традиционния национализъм, за съжаление сега в сухия стил на отживялата романтика от „Стария Хайделберг” – „Gaudiamus igitur”, с корпорации и червени шапки, които като че ли правеха ненужна друга идейна настройка. В деня на своя патрон Христо Ботев това студентство отиваше на поклонение на връх Вола, през ноември се биеше с полицията в протестните си акции срещу Ньойския договор, а на университетския празник през декември носеше Царя на ръце. Но и в тази си вечна празничност то не бе единно, а се делеше на фракции, основанието на които донякъде можеше да се намери в невидимия фронт между столичани и провинциалисти. Първите се сдушиха по-късно в групата „Устрем”, вторите намериха подслон в „Братството”.

...

Двадесетте години... Кое бе всъщност характерно за тях? Постепенното осъзнаване на задаващия се „залез на Запада”, който караше хора като Шпенглер да проповядват „героичния песимизъм” – несмутения поглед пред неизбежния край на западната култура – или пък избликването на запираните от войните духовни сили, които заляха , като водите на Нил, засъхналите брегове и донесоха богата жътва на нови идейни възмогвания?

...

Актуалният коефициент на времето бяха последиците от войните, делящи не сам цели народи на победители и победени, но тормозещи ги с окупации и репарации, с инфлации и кризи, принуждавайки ги да балансират душевните си наранявания с леки удоволствия: с оперетен ерзац и с филмови идоли като Грета Гарбо или Марлене Дитрих. Кой истински културен небосвод блести само с подобни „звезди”

...

А и войните не засехнаха всички европейски народи еднакво, не нараниха еднакво дълбоко младежките души. „Загубеното поколение” не бе навсякъде еднакво загубено. Наред с другите „победени” и ние, българските младежи, търсехме някакъв път, който да ни изведе от подземията на историята, където се чувствахме попаднали, към по-светли зари. В задния двор на Берлинския Хумболтов университет, върху скромен паметник на студентите, паднали в Първата световна война, стоеше надпис, който стана неизреченият девиз на нашето поколение: „Invictis victi victuri” – “На непобедените от победените, които ще победят. Да победят кого – съдбата? Съдбата разбира се, която бе помрачила българското небе. Но как? По пътя на политическа революция? – За нея мечтаеше само обществения сутерен. Мнозинството избра пътя на нови жизнени истини, на ново обществено възмогване.

Новата ориентация значеше на първо място ново отношение към природата, което неминуемо водеше към ново отношение към родното въобще.

...

Понякога се питах: кое да милвам в мислите си повече – онези възбуяли нови градове  и селища (като Лом и Перник), от които ехтеше шумът на националната наковалня и бликаше насъбраната с векове енергия в устрема към всестранен напредък, или пък да стоплям с чувствата си потъналите някак в забравата на вренето краища (като Белоградчик, Трявна, Елена или Котел), които като под потъмнял бакър, бяха скътали и приказките, и песните, и нравите, и образите на българската вечност? Две тенденции – на развитие и застой, на възход и заник, на стара и нова България, - те се смесваха в съзнанието ми в многоцветието на българския епос, който оттогава звучи непрекъснато в ушите ми. 






Гласувай:
0
0



1. maxfun - колко е удобно
24.06.2008 15:27
да се мисли в плоскостта 45 год. стигат:))
цитирай
2. анонимен - Maxfun,
24.06.2008 18:27
иди си сред своите и си мислете там в плоскостта "страхотно се забавляваме", "ние сме необременени" и тем подобни.
цитирай
3. luben - Чудесно
24.06.2008 19:53
темпар! Най-хубавото е, че някои се кефят много на думите на Ст. Попов... бе може и да схванат нещичко :)))
цитирай
4. анонимен - Какво стига и какво не ни достига!
24.06.2008 20:11
Maxfun е написал: „колко е удобно да се мисли в плоскостта 45 год. стигат”
Други хора пък, по други поводи, но в същия блог, пишат за предимствата на Източно православната църква пред „папищаците”.
Какво е общото:
Maxfun страда по „45-те години” и че не всички са поклонници на „тези 45 години”. „Другите хора” пък страдат, че не всички са ортодоксални православни.
И двата типа хора са болни от една и съща болест. Самочувствие, което им се осигурява от групата, към която принадлежат.
А сега нещо много комично. Посвещавам го на Maxfun и неговите любими „45 години”.
През 1969 се навършваха 25 години от „девето септемврийската победа”. И по тоз повод - във в. Поглед беше отпечатана статия за заслугите на баш най-големия другар на всите другари – Тодор Живков. За по-голяма достоверност и „документалност” на статията, беше отпечатано факсимиле от август 1944 на Живково окръжно до партизаните в Софийската ВОЗ. Правописът в това факсимиле беше въз основа на правописа след 1945. Ама иначе било писано през 1944. Каква проницателност. Какъв гений, изпреварил времето.
Подсетих се за този комичен случай от цитираното от темплар: „Известно е, че Стефан Попов много е държал спомените му да бъдат напечатани по стария правопис, правописа отпреди реформата от 1945г.”
Те ти нещо за размисъл, Maxfun.

цитирай
5. usandthem - "Актуалният коефициент на ...
24.06.2008 22:37
"Актуалният коефициент на времето бяха последиците от войните, делящи не сам цели народи на победители и победени, но тормозещи ги с окупации и репарации, с инфлации и кризи, принуждавайки ги да балансират душевните си наранявания с леки удоволствия: с оперетен ерзац и с филмови идоли като Грета Гарбо или Марлене Дитрих. Кой истински културен небосвод блести само с подобни „звезди”..."

Дали Ст.Попов е подозирал че,този народ ще стигне до такова нравствено и културно падение,че тогавашните"идоли" да му се струват истински звезди!
цитирай
6. анонимен - Марлене Дитрих dosta vreme ne na...
25.06.2008 19:09
Марлене Дитрих dosta vreme ne nameri myasto v Berlin, dokato kmet ne stana Wowereit, links-SPD

taka che po-krotko s ironiyata

###########
цитирай
7. анонимен - Лъчо
29.06.2008 11:34
Да питам един въпрос - кога ще има безплатен вестник в тираж 2 000 000, който до стига до всяко едно домакинство в страната, който да внесе мако светлина в мрака? Толкова ли сме некадърни, че не можем едни европейски пари да вземем и да го направим?
цитирай
8. maxfun - мосю анонимен
02.07.2008 17:10
не можахте да схванете тънката ирония, която по тези геогр.ширинни не се разбира, за което не ви обвинявам, първосиганлите ви възприятия несъменно се офоремни от заглавията на вестниците след 1989, но да си дойдем на думата, исках да отправя укор към темплар, да намали бикоборската си визия (като види червен цвят да подскача). Причините са бездуховността на нацията не се крият само в тези 45 год, а са по-дълбоки. А вие, мосю анонимус не сте за А група и според мен сте провинциалист.
цитирай
9. анонимен - за книгата
20.11.2008 12:41
Здравейте!
Искам да намеря "Безсъници" онлайн. Ако някой може да ми помогне ще съм му много благодарна. Трябва ми спешно.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: templar
Категория: Политика
Прочетен: 3027846
Постинги: 428
Коментари: 2649
Гласове: 10538
Календар
«  Ноември, 2018  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930