Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.09.2008 11:06 - За Независимостта
Автор: templar Категория: Политика   
Прочетен: 8682 Коментари: 7 Гласове:
1

Последна промяна: 19.09.2008 09:00


В понеделник е 22 септември. Неработен ден – радост за народа. Стотици хиляди  подпийнали българи ще се питат:

 - Абе, къф празник е неска?

- Не знам, някво там съединение май беше...

 

Наистина потресаващо е колко много уж-грамотни хора, бели, хетеро, висшисти, софиянци, които не носят анцузи и бели чорапи и се къпят поне веднъж дневно вече двайста година не могат да научат какъв празник е 22 септември.

 

Най-големият празник е! Съизмерим е само с Великден, Коледа, Съединението и 24-ти май.

 

Всички народи по света тачат като най-свят национален ден датата на своята независимост – от световния хегемон САЩ до последната квадратна африканска държава. Само българския народ продължава тъпо и упорито да пита „Къф празник беше неска?”

 

Причина за това общонационално недоразумение е нашата незряла историческа наука, която вече 150 години работи без ползване на чужди езици, без ясни критерии и без „световен” аршин и предъвква старите тези на няколко видни учени от началото на 20-ти век. Ние учим и знаем за историята си едни неща, но за всеки друг освен за нас те изглеждат по различен начин. Ние най-често не знаем за този различен прочит и се опияняваме от митологията си.

 

В световната историческа наука нещата изглеждат по друг начин. Историята борави с документи от стотици големи библиотеки и с вековното наследство на цивилизованите нации. Историята е много тясно свързана с политиката и дипломацията (ерго  да обичаш историята и да не се интересуваш от политика е безмислица). Освен това, историята си има общоприети понятия и критерии, валидни за сериозната наука в цял свят.

 

Има един исторически източник, който повече от 2 века се приема за „последна инстанция” в целия цивилизован свят Става дума за т.нар. Готски алманах (Almanach de Gotha). Той излиза за пръв път през 1763г. и се преиздава всяка година до 1944г. Издаден е за пръв път в двора на Фридрих III, херцог на Сакс-Гота-Алтенбург в печатницата на Юстус Перт. Алманахът се е наложил като най-уважавания и безпристрастен дипломатически и статистически справочник, а също така и източник на информация за генеалогията на висшата аристокрация  държавния елит на всички държави.

 

Тъкмо четейки този първокласен източник, и най-предубеденият изследовател може да се убеди в огромното значение на датата 22.септември 1908 г и да вникне в мъдростта и смелостта на решението на цар Фердинанд. Това е датата, на която България става част от политическата карта на света като всепризната независима държава.

 

Рядко някой се замисля, че историята  на българския народ в периода 1860 – 1908г., с която ние българите сме свикнали да се гордеем си е за наша лична, патриотична употреба. Църковната независимост от 1870, Санстефанска българия от 1878, Съединението от 1885г. са велики постижения на българския дух и воля. Но те са непризнати от международната общност. До 1908г. в очите на света България е странна територия, доста подобна на днешните Южна Осетия, Абхазия, Косово, Северен Кипър или в най – добрия случай Македония – територия с претенции за държава, за която винаги се пишат бележки под черта – някой не признават границите и, други – монарха, трети – църквата... а когато българският владетел пътува зад граница го молят да ходи облечен с фрак и по възможност инкогнито.

 

До 1907г. включително в Готския алманах статията за България изглежда така:

image

 

Някъде към края на азбуката (на 1814 страница) между Трансваал и Уругвай се намира Турция. В около 50 страници се описват всички вилаети, дивани, пашалъци, мюдюри, везири . Научаваме кои е пашата, кадията, и мирилая на Багдад, Йемен, Ерзинджан, Сирия, Монастир.... Някъде накрая на статията за Турция се изреждат васалните територии под скиптъра на Султана – Египет, Тунис, о. Самос, България...

Забележете че най-отгоре пише Турция (България). В статията за България се казва, че е васално княжество създадена от Берлинския договор, начелос княз, който е избран от Великите сили и който е генерал-адютант на Султана. Споменава се, че България е анексирала провинция Източна Румелия, който акт не е признат от международната общност,  (българският княз е признат за нищо повече от генерал-губернатор, т.е. наместник на султана в Източна Румелия). Пише, че и самият княз не е признат от великите сили и че е  възкачен в нарушение на клаузите на Берлинския договор, но носи титлата Кралско Височество по силата на личната си генеалогия, като член на дома „Сакс-Кобург-Гота”...

Така изглежда България от Лондон, Париж, Ню Йорк, Белград и  Атина до 1907г.

 

Тъй като България не е суверенна държава, нейният владетел няма право да дава титли, нито да учредява ордени или държавни отличия (правило, което е заобикаляно умело и от Александър и от Фердинанд) . Ние наивно учим, че липсата на аристокрация (единствено в България) се дължи на „народностния” характер на конституцията, но истината е, че самото положение на България след Сан Стефано и Берлин изключва всякакви външни белези на суверенитет.

 

В алманаха от 1909г. картината изглежда съвсем различно:

image

 

България може да бъде открита в тяблицата със съдържанието на алманаха – намира се в началото на азбуката, непосредствено след Бразилия и преди Чили. Статутът и е посочен лаконично и еднозначно - Царство. Българският владетел фигурира в таблицата на световните държавни глави. Българските ордени имат своето място в регистъра на държавните отличия, наравно със Златното руно, Жартиерата, Почетния легион и т.н. Фигурира и Българския династичен орден „Св. Св. Равноапостоли Кирил и Методий” (дотогава като династичен орден се ползва сакс-Ернестинския или в краен случай Военният орден „За Храброст”) . Българският цар се именува „Царско Величество” по силата на това, че е глава на независима държава. В скобки се споменава, че той генеалогично принадлежи на Сакс-Кобургкия княжески дом. Надлежно са изредени посланиците на Българското царство във всички световни столици и посланиците на всички държави, акредитирани към Двора в София.... 

Мисля че всеки ще разбере за каква огромна разлика в статута на България като държава и на българите като нация става въпрос. Много по-голяма от членството в ЕС например.

 

 Обявяването на българската независимост често се подценява, защото е формален акт – все пак Турция де-факто не владее България от 1878г. и въпреки чисто формалните и протоколни подробности, българите са в голяма степен творци на собствената си съдба, което се илюстрира ясно от акта на Съединението.  Тази логика е много погрешна. Наистина, Турция отдавна не е решаващият политически фактор в българските вътрешни дела. Но българската политика е под огромно влияние от страните в Берлинския договор и под постоянно изнудване и грубо вмешателство от страна на Русия, която десетилетия наред заплашва България с военна интервенция. И наистина за международната общност от гледна точка на Санстефанския договор, едно руско военно нахлуване в България би се приело не като агресия, а като "мироопазваща операция", ако си позволя да използвам съвременния ефемизъм. 

На 22 септември България се освобождава от опеката на Великите сили. Освобождава се от опеката на своята Освободителка Русия. На 22 септември 1908г. Цар Фердинанд и Александър Малинов скъсват унизителния Берлински договор, съгласно който българския владетел се утвърждава в чужди столици, а в международния протокол е третиран като австрийски офицер или турски генерал-адютант.

 

Аз не съм русофоб, нито русофил. Неведнъж съм изразил презрението ми към филиите и фобиите като белег на комплекси. Приемам съвсем спокойно,  че Русия „освобождава” България с една едничка цел – да я направи свой плац-д-арм на Балканите и своя „задунайска губерния” В това няма нищо възмутително и осъдително –  само нормална политическа логика на една велика сила, практика, която присъства в цялата история до наши дни.  Наистина, тази руска доминация е несравнимо по-приемливото зло, в сравнение с една цивилизационно и духовно примитивна азиатска империя. Въпреки това, едва ли някой ще оспори, че зависимостта към чужда държава не е хубаво, а лошо нещо за нас българите.

 

На 22 септември България разкъсва мрежата от политически зависимости и офицално и всепризнато започва да определя своята вътрешна и външна политика на едно единствено място – българската столица София. И това ако не е повод за празник!

 

image

Още писано от мен за Цар Фердинанд




Тагове:   независимостта,


Гласувай:
1



Следващ постинг
Предишен постинг

1. skribezium - templar,
18.09.2008 11:27
Поздравления за чудесния постинг за тази велика дата от нашата история. Събрал си и ни показваш материали, които трябва да ни накарат да празнуваме този ден, поставящ България като независима и суверенна държава на европейската карта. Да ни е честита 100-годишнината от Независимостта на България и да развеем българското знаме!
Благодаря ти!
цитирай
2. gantree - @ templar
18.09.2008 12:11
Заблуждаваш се, пишейки, че "Турция отдавна не е решаващ политически фактор в българските вътрешни дела", имайки предвид годината на Независимостта. Добре е да не пропускаш онова, което се случва в Турция само два месеца преди 22 септември, защото пропуснеш ли го, ще сбъркаш в изводите. И си безспорно прав - да обичаш историята и да не се интересуваш от политика наистина е безмислица.

Поздрави.
цитирай
3. thehobbit - Страхотен текст, браво
18.09.2008 17:45
Сравнението с Абхазия или Косово е дори слабо - те поне са ОБЯВИЛИ независимост (едната призната от малко страни, другата - от много). По-скоро Каталуния, Коми... такива общности.

Но българската историография не подценява Независимостта само от глупост или тесногръдие - водеща е тенденцията да се преекспонира 03.03.1878 и ролята на "двойните освободители". Много правилно казваш, че едва през 1908г. България е гарантирана и откъм турска, и откъм руска страна - едва след 1908г. всяко нахлуване в българска земя става агресия. Преди това може да бъде и "мироопазваща операция"
цитирай
4. templar - :)) мироопазваща операция...
18.09.2008 18:28
бях употребил израза в текста, но го махнах.

Иначе братушките наистина са си мислели така, когато са влезли в Добруджа 1916 - и са останали неприятно изненадани. След като славните казаци най-варварски плячкосват няколко села, ген Кантарджиев издава писмена заповед да не се взимат пленници, в следствие на което няколко казашки ескадрона са напълно унищожени до последния човек. Един оцелял атаман, изоставил бойното си знаме в български ръце пише в спомените си, как в началото руските "мироопазващи сили" са тръгнали полунасериозно да поразтъпчат конете си из Добруджа и после... "Българите се нахвърлиха върху нас като глутница бесни кучета, обсебени от дявола"

За тази си писмена заповед след войната "добрите" съдят ген.Кантарджиев в международен трибунал (популярен и днес ефемизъм) в Ньой за нехуманно отношение на бойното поле, само че не успяват да го осъдят.
цитирай
5. templar - има и още нещо.
19.09.2008 08:52
22.септември е плод на дръзко и добре отиграно политическо решение на Цар Фердинанд. А в българската нафталинена история съществува практиката държавниците да бъдат определяни плоско и едностранчиво в черно бяло, като герои от ВИП-Брадър, номинирани за изгонване.

За тясната българска на'учна душа не е възможно един "злодей, немец и докарвач на национални катастрофи и черни забрадки" въпреки педерастките си забежки, киченето с диаманти и сприхавия си нрав, едновременно с това да има и позитивни страни, като например решението да направи страната си царство (алчното конте!) и факта, че след като докарва т.н. "две катастрофи", все пак оставя страната по-голяма по територия, много по-развита икономически и на практика изгражда ЦЯЛАТА българска градска и междуградска инфраструктура, която представлява над 50% от днес съществуващата инфреструктура (т.е. за 90 години оттогава не е построено толкова много). Затова трябва да се стъпче тази дата и да се славят Чардафон и хайдутите, които са далеч по-народностни и напомнят по мирис "дядовите цървули, които всеки българин подритва на тавана си" (друг идиом, вървящ в комплект с "двете катастрофи")
цитирай
6. thehobbit - Ама естествено
19.09.2008 13:42
... че личност от мащаба на Фердинанд (значителен) може да бъде еднозначно оценявана само от идиоти.

От друга страна, не-еднозначно съвсем не значи

Всъщност голямата беля започва не 1908, а 1911, когато вече-цар Фердинанд разтурва народното събрание, взема властта от изключително компетентното и балансирано управление на Малинов и назначава откровено про-руски кабинет, който пък да му подготви промяната на Конституцията.

Именно по време на ВНС от 1911г. се виждат съвсем ясно очертанията на огромния риск - от една страна, небалансирано русофилско правителство, от друга - прекомерни външнополитически компетенции на един не съвсем уравновесен монарх...
цитирай
7. анонимен - приятели,а днес 100 г.по_късно,КАК Е?
23.09.2008 14:41
чАКАМ вАШИЯТ КОМЕНТАР,БЛАГОДАРЯ.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: templar
Категория: Политика
Прочетен: 3798809
Постинги: 428
Коментари: 2648
Гласове: 10559
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031