Гледам снега, който се блъска небрежно в големия прозорец, мисля си за камината, която тази година съм палил само веднъж  и за една много тежка кристална чаша с ромбчета, в чиито стени звънко и много банално се блъскт два дебели ледени куба. Може и една лека, средно дебела, но рехаво навита пура с мирис на дива череша и черен шоколад. *
Като сме клуб на небезразлични към политиката джентълмени,  не значи, че трябва постоянно и неистово да бистрим братята Мургини** и тяхната държаба*** 
От време на време е хубаво да пускаме някоя плоча на грамофона, да си спомним за времето, когато нощем въртяхме копчето на ламповия Телефункен за да хванем най-лудия джаз от Люксембург, а денем Балкан-четата лежаха  потни и солени като уморени коне на пясъка на Алепу...


Спрял съм коментарите. В един истински клуб джентълмените се познават твърде добре и провеждат едни и същи разговори отново и отново, без от това да им доскучае. Едва ли някой ще ни изненада с епохално нова мисъл, затова няма защо да се хабим да водим протокол. Важна е атмосферата...

Джилда, Рита Хейуърд и Пинк Мартини

__________

* Всъщност за истинския консерватор ароматизираните пури са пошлост, но по тия ширини, в които смокинги има само в операта няма да се втелясваме за такива детайли.
**Братя Мургини : Ахмед Демир - Големия Мургин и Сергей Дмитриевич - Малкия Мургин
***Държаба - държава, превърната в блато. Има физически данни да бъде принцеса, но принцовете и са импотентни и затова си остава жаба.