Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.02.2009 17:23 - У нас остават само хора без сълзи
Автор: templar Категория: Политика   
Прочетен: 2966 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 21.02.2009 17:24


imageКогато срещна чужд текст, към който нямам какво да добавя, обикновено го пускам в блога. Димитър Коруджиев е в челната десетка на личната ми класация достойни и мъдри личности, които имам привилегията да познавам. 

Димитър Коруджиев в интервю за Пепа Витанова, в-к Стандарт. 

- Защо написахте романа "1989"?
- Писал съм стотици политически текстове, но този роман е моята окончателна разплата и раздяла със "системата на злото", на която не можех да не дам художествена форма. 1989 година е една от най-важните в човешката история. Така, както са изчезвали царства и цивилизации, с едно махване сякаш на Божията ръка изчезна и желязната система на насилие и страх, подчинили цяла Източна Европа. "1989" е книга за духовните закони, които позволяват на злото да достигне върха на своето могъщество, за да свърши после в собствените си развалини. Всичко минава през личната история на един потомствен френско-руски граф, попаднал в капана на комунистическа България. Неговият род е преживял двестагодишно преследване - от падането на Бастилията през 1789 г. до 1989-а, когато графът се превръща от унизен клетник в нормално човешко същество.    
  
- Вие сте един от ветераните на прехода. Как ви се струват нещата у нас сега, в двайсетата година от промените?
- Преходът започна с дисидентските групи от 1988-89 г., в които бяха внедрени провокатори - нещо нормално за Държавна сигурност. Но имаше и не малко чисти хора, решили да скъсат със страха и да заживеят достойно.
Говори се за дирижиран преход, но това бе опит, който не успя изцяло. Иначе щяхме да сме втора Беларус. Промяната у хората бе като нарастваща лавина, това комунистическата партия не можа да предвиди. На първия ни опозиционен митинг на 18 ноември 1898 г., една седмица след падането на Живков, дойдоха десетки хиляди. Беше невероятно време. Цели две години преживявахме своята "Пражка пролет", две години, заради които си заслужава да се родиш. Свободата се раждаше просто пред очите ни. Участвах във всичко - дискусии, протести, създаването на СДС и на в. "Демокрация", който се роди в моя дом и в който написах стотици политически есета с основното послание: "Преоткрийте се, станете свободни хора!"
Бяхме убедени, че спасяваме България от диктатурата, за да я превърнем в свободна, демократична и правова държава. А днес се питаме как стана така, че голяма част от хората са обзети от апатия и чувство за безнадеждност? Та нали имаме (или поне така изглежда) право на свободно предприемачество, на гражданска инициатива, можем да пътуваме по целия свят, да избираме партията, която ни харесва? Проблемът ни е един-единствен и се корени в морала. Страната е в състояние на морален разпад и то такъв, че не знаем дали имаме пътища назад
И всички безобразия, на които сме свидетели, се дължат на категоричната победа на безсрамието над морала. У нас се подменят стойностите на нормалното човешко поведение, утвърдени от европейската цивилизация, част от които е и чувството за срам и грях. Погубват се национални традиции, включително здравата българска нравственост.
Бардакът, в който се е превърнал Студентският град, е ясен символ. Там, където трябва да кипи културата, да има библиотеки, галерии и концертни зали, властват чалгата и законите на мутренската джунгла. Най-интелигентните ни деца са подложени на духовен геноцид. Големият ни театрален режисьор Александър Морфов каза, че се чувства вътрешен емигрант в България и отиде да работи другаде. Ако членството ни в ЕС само ще улесни бягството на качествените хора от страната, какво всъщност ще се случи с нея? Младите еколози също казват, че щом загубят последната битка за последния ценен кът от българската природа, ще си отидат. "Омръзна ми да плача след всяко поражение", заяви една от тях. Може би тук ще останат само хора, които не могат да плачат.   

- В Светото писание се казва, че "недовършеното не се брои". Защо десните сили не успяха да изведат докрай мечтите за истинска промяна? Къде сбъркахте?
- Първо, какво значеше в началото "десни сили"? Ние бяхме група интелектуалци, живели в една страна, където нищо не е разрешено
Всеки човек, живял в комунизма, излиза от него напълно инфантилен. Самият аз съм правил грешки, от които ме е срам. Имайте предвид и това, че срещу нас беше цялата комунистическа машина с нейното самочувствие, опита в демагогията и манипулациите, и милиардите, които държеше в ръцете си. Нашата сила беше улицата, митингите, общественият натиск и това, че назовавахме нещата с истинските им имена.  
До 1997 г. в България не бе приватизиран и един пирон. Старите директори на предприятията правеха частни фирми и прехвърляха в тях държавното имущество. Реформи нямаше. И въпреки липсата на опит правителството на СДС само за 4 години измени коренно системата и превърна България в страна с пазарна икономика. Но след това дойде голямата драма на българската демокрация и неосъществените мечти, за които говорите.

- Споделяте ли мнението, че най-големият враг на демокрацията е страхът?
- Разбира се, но с уговорката, че вече ни е страх и да не станем смешни. Толкова много се палехме и говорехме, а в това време някои трупаха милиони по незаконен начин и си разпределяха националните богатства. В един момент се превърнахме в празни говорители за неосъществими неща. Българите се чувстват излъгани, и то не веднъж. Не е работата в натрупаните богатства, а в това, че отвсякъде се носи нечист дъх. По-рано беше от партийната машина, а сега е от машината на корупцията и тайните взаимовръзки. Не е толкова трудно да те погубят, ако потърсиш справедливост.
Днес всички считат, че има тесни връзки между хора от властта, съдебната система и мафията, че подкупността е всеобща и всичко изглежда предварително решено. Няма как да се пробие тази мрежа, няма как да бъдат възмездени престъпленията. Това е истинската причина за масовото усещане за безнадеждност.
Понякога и на мен ми става страшно
Какво значи бившият шеф на Пътния фонд да даде на брат си поръчки за 120 млн. лв. и да ни се усмихва безгрижно от телевизионния екран? Сякаш са от някаква нова порода, оперирана от чувство за срам. И колкото са по-безскрупулни, толкова по-високо се издигат.     
Не казвам, че не съм го видял и в СДС. Някои от нас също се оплетоха в тази мрежа и това донякъде ни отне моралното право да заговорим на друг език. Език, който казва, че липсата на морал означава погубване на човешката душа, а в обществен план - падение и катастрофа. Страшното е, че у нас вече никой не говори на този език, дори и църквата. Защото рискуваш да те изкарат старомоден и смешен, а медиите да те вземат на подбив. Когато се създаде ДСБ, очаквах да се превърне в партия на консервативните ценности - семейството, религията, мярката във всичко, възвръщане на общественото уважение към почтеността и етиката в човешките отношения. Но и те не посмяха да го направят.

- Преди десетина години бяхте казали, че и у нас идва времето на професионалните политици. И днес ли смятате така?
- По-скоро не, защото понятието "професионален политик" у нас е вече изродено. То е нещо като професионален изнудвач. Колкото по-лесно предаваш политическия си съюзник, колкото по-нагло го рекетираш, толкова по-висока оценка получаваш като политик. Партийната лоялност, традициите, каузата, споменът за големите моменти и големите личности в историята на една партия са онова, което я прави дълговечна. Имаше нещо такова в СДС и затова той беше за нас много повече от партия.

- Мечтата ви за България каква е?
- Не мечтая светът да говори много за нас. Предпочитам една по-скромна страна, опазила топлотата на човешките отношения. Големи семейства, които се събират често, приятели, които се обичат, съседи, които си помагат, умението да се радваш на едно спокойно щастие. Нормално общество, способно да разбира безсмислието на фалша и парвенющината и да възпитава децата си, без да посява излишна суетност и настървена житейска състезателност в невинните им души. Зная, че това не е много в тон с напрегнатата конкурентност на съвременния свят. Но нали все някъде по света трябва да остане нещо истинско?



Тагове:   нас,   сълзи,   остават,


Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: templar
Категория: Политика
Прочетен: 2979309
Постинги: 428
Коментари: 2649
Гласове: 10537
Календар
«  Юли, 2018  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031