Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.03.2009 11:19 - Четенето на народа
Автор: templar Категория: Политика   
Прочетен: 2185 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 25.03.2009 11:20

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Помествам анализът на Бойко Пенчев в днешния "Дневник". Той напълно съвпада с моето мнение по темата. Изобщо не страдам, че е избран български роман, оше по-малко че той  е "Под игото" . Това очаквах и се радвам. Лично аз гласувах 2 пъти за "Железният светилник" и 1 път за "Под игото" Направих го освен, защото ми харесват, също така и напук на интелектуалщината... Повече от мен по темата ТУК. А сега - Бойко Пенчев за четенето на народа

* * *

Приключилата в неделя инициатива на БНТ "Голямото четене" предизвика много "за" и "против", но не може да се отрече едно: тя върна, поне за малко, говоренето за литература в центъра на публичното пространство, което пък породи безброй къде частни, къде публични онлайн и офлайн спорове. Е, състезателният формат на "Голямото четене" предразполагаше по-скоро към "Сблъсък"-щина, отколкото към по-сериозен разговор, но все пак предаването придаде важност на четенето като социална практика. А това е първата стъпка към съживяването на литературата и четенето като пълноценна комуникация.

Любимият роман на най-много българи се оказа "Под игото", следван от "Време разделно", "Тютюн" и "Железният светилник". Резултат, който изненада и разочарова някои, докато други пък бяха разочаровани, без да са изненадани. Всъщност, ако се направи анкета с двадесетина топ литературоведи кой е най-добрият български роман (подчертавам: български), вероятно победителят отново ще бъде "Под игото". Не защото е "символ на българщината", а точно обратното. "Под игото" е удивително разкрепостен в идеологическо отношение роман, който освен това е и неподправено забавен. На фона на "Под игото" останалите български романи от челната дванадесетица са усмъртително сериозни. Това е така не защото авторите им са били сухари без чувство за хумор, а защото някъде след 20-те години на ХХ в. в българската литература се установяват неписани, но строги правила кое може да се представя в комична светлина и кое не. Вазов и Захари Стоянов за щастие не познават тази политическа коректност и се шегуват с всичко, включително с "българщината" и свещените теми и образи на националната идеология, в чието формиране са участвали.

Естествено пластът на националната идеология е лесно видим в "Под игото", само че този пласт не е единствен, нито дори е особено доминиращ. Вазов представя човека в пълния диапазон от ситуации и роли, като се започне от низово-комичното и се стигне до романтично-героичното. На времето, при появата на романа, някои критици дори са обвинявали Вазов, че романът му е "лишен от патриотична идея". Идеологията е само една от дрехите на повечето Вазови герои - дреха, от която те се изхлузват с лекота. И най-важното - въображаемата национална общност в "Под игото" не е някаква монолитна маса, която познава само страданието от игото и императива на борбата. Общността в "Под игото" яде, пие, шегува се, философства, въодушевява се, после изстива, ту се събира, ту се разбягва... В сравнение с "Под игото" националната общност в "Железният светилник", "Тютюн" и "Време разделно" е единна и целеустремена като кашишка рота. Романите на Димов, Талев и Антон Дончев демонстрират по-модерни повествователни техники, но като проект за свят са доста по-елементарни от "Под игото".

Иска ми се да вярвам, че гласувалите за "Под игото" наистина са преоткрили за себе си очарованието на Вазовия роман. Макар че се съмнявам. Малко е подозрителен фактът, че първите четири места в класацията бяха заети от четирите най-изучавани и най-задължителни български романа. Дали това са най-любимите романи на българите? Или са избрани заглавията, които най-еднозначно обозначават масовите стереотипи за ориентация в историческото време? Когато бяхме ученици, всички знаехме, че в историята си България се е намирала под византийско, турско и фашистко робство. И понеже от турското и фашисткото робство ни е освободила Русия/СССР, затова братята руси са наши двойни освободители. Това знаехме в края на 70-те, а дали сега е различно? Дали класираните на първите четири места в "Голямото четене" са най-любимите романи на българската публика, защото са четени и препрочитани, или защото не е нужно да си чел, за да знаеш, че "Под игото", "Време разделно" и "Железният светилник" са за "турското", а "Тютюн" - за "фашисткото" робство? Въобще четем ли, или просто всичко си "знаем"?



Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: templar
Категория: Политика
Прочетен: 2933583
Постинги: 428
Коментари: 2649
Гласове: 10536
Календар
«  Април, 2018  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30