Критически анализ на нашумялата тема с ядосването в 10 стъпки:

1. Ще се пробвам да не се ядосвам.
2. Щом ме ядосват с такава лекота, значи създавам впечатление за човек, чието ядосване не носи кой-знае какви последствия. 
3. Значи проблема е в мен.
4. Т.е. ако се ядосвам, трябва да бъде на мене си.
5. Вместо да се ядосам, по-добре е да мисля къде сбърках и какво пропуснах.
6. И да се променя.
7. И следващия път да бъде по-трудоемко и рисковано да бъда ядосан. 
8. След това да разбера кой се пробва да ме ядосва.
9. Дали е от лошотия или от глупост.
10. И да преценя дали да има следващ път... (за него, за мен)

Густав льо Бон, теоретикът на "Психология на тълпите" беше казал, че тълпата има своя логика на поведение и тя е толкова адекватна, колкото адекватно е поведението на най-нискоинтелигентните нейни членове. Ако Льо Бон е прав, то стремежа на всяка политическа група би трябвало да бъде да излезе от състоянието на тълпа. Някои успяват. Други се провялят с цената на безмислено ядосване на баламите, които се надяват до последно.