Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.05.2009 00:46 - Войната на Белите срещу Червените в Русия (1917-1921)
Автор: templar Категория: Политика   
Прочетен: 15079 Коментари: 0 Гласове:
9

Последна промяна: 14.05.2009 14:29

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

"..С дадената ни от Бога власт ви забраняваме да пристъпвате към Христовите тайнства. Анатемосваме ви и заклеваме вярващите чада на Православната църква да не влизат в никакво общение с такива изверги на човешкия род."

/ Анатема към болшевиките обявена от Московския патриарх +Тихон/

Русия посреща 20-ти век като абсолютна монархия. В нея няма избираем законодателен орган – парламент, а само дворянски събрания. Под въздействието на общите политически процеси в Европа натискът в руското общество за демократизиране се усилва през целия XIX век и става повод за множество политически движения,  вълнения, и бунтове. Успоредно с това сила набират сепаратистки движения на народите под скиптъра на руския цар. Поляци, балтийци и др. вдигат въстания, които са потушавани жестоко, с безкомпромисна военна сила.

През 1905г. се извършва т.нар. „Първа руска революция” в следствие на която Николай II създава Държавна дума и въвежда всеобщо избирателно право. В държавната дума обаче започват да набират сила леви елементи, което създава напрежение сред елита и през 1907 г. Думата е разпусната. Но разделението в Руското обшество е вече факт.

 

Още при влизането на Русия в Първата световна война като част от Антантата, Ленин – водач на Болшевишката партия издава декрет за превръщане на войната от „империалистическа” в гражданска, на базата на съществуващите социални и политически  конфликти в руското общество.

 

Участието на Русия във войната срещу Германия, Австрия и България води до икономическо изтощение и много жертви. Социалното недоволство расте.

Ленин и Болшевиките получават мощна финансова и военна подкрепа от Германия за да организират вътрешното разбиване на руската държава и сключване на сепаративен мир .

 

През  февруари 1917г. страната изпада в безвластие. След редица неадекватни политичски ходове избухват бунтове, социално недоволство, политически стачки които прерастват в революция. В началото на март Николай II абдикира, отказва се от престолонаследието на сина си и предва престола на брат си Великия княз Михаил Александрович. Той обаче, виждайки че няма подкрепа  отказва короната и обявява, че ще приеме престола само след одобрени на Учредително събрание.

Създава се временното правителство на левия интелектуалец, Керенски (дворянин по произход), което насрочва избори за Учредително събрание.

 

Болшевиките използват хаоса и практически създават двувластие – паралелно с Временното правителство на Керенски действат т.нар. „съвети”.  Керенски се опитва да овладее ситуацията по пътя на компромиси и отстъпки, при което болшевиките печелят позиции, а държавността се разпада. През август главнокомандващият Руската Армия ген. Лавр Корнилов в официална нота поисква от Керенски да се спре разрухата и да се възстанови реда.



Генерал от пехотата Лавр Георгиевич Корнилов (1870-1918) – забележителен руски военачалник, дипломат, пътешественик. Произлиза от древен казашки род. Майка му е от калмишка националност. Завършва кадетски корпус в Сибир, Артилерийско училище в Санкт Петербург, Николаевската генерал-щабна академия. Участва в походи, картографски експедиции и разузнавателни мисии в Туркестан, Авганистан, Персия, Индия (Белуджистан), Китай и Монголия . Говори немски, френски, английски, персийски, урду и др. езици. Участинк в Руско-японската и  Първата световна война. Попада в австрийски плен но успява да избяга. Още през май 1917 влиза в конфликт с правителството на Керенски и създава първата доброволческа военна част -  Корниловският ударен полк, който си поставя за цел да спре разрухата в армията и държавата. Корниловците имат емблема с череп и кости. Създател на Доброволческата армия и един от лидерите на бялото движение. Загива в щурма на Екатеринодар. Ордени: Св. Георги (3 и4), Св. Анна (2), Св. Станислав (3), I-Кубански „Леден” поход, Георгиевско оръжие.


Керенски не приема нотата на Корнилов и го обявява за матежник. Болшевиките се възползват от хаоса. В това време около Петроград се намират хиляди мобилизирани селяни и работници, които не искат да ходат на фронта. Ленин им обещава, че болшевиките незабавно ще прекратят войната и ще сключат сепаративен мир с Германия. Ленин привлича на своя страна Литовските стрелци – литовски полкове, които са реваншистки настроени към властта, заради кървото потушаване на въстанията в прибалтика.

 

На 7 ноември 1917г. болшевиките вдигат бунт, превземат без бой Зимния дворец и арестуват временното правителство. Керенски успява да избяга от столицата и издава заповед за потушаване на бунта.

 

Към Петроград тръгва казашка конна част от 700 души под командването на ген. Краснов. В града избухва въстание на юнкерите от военните училища, но то бързо е удавено в кръв от литовците и болшевиките. Краснов вижда, че не може да превземе града и се оттегля.

 

Ленин преценява, че идеята за Учредително събрание е много популярна и не се осмелява да отмени насрочените за след няколко дни избори. Те са проведени. Болшевиките печелят едва 175 от 715 места.  След свикване на събранието Ленин се опитва да прокарва болшевишка политика, която е блокирани от мнозинството депутати. След редица неуспешни политически маневри през януари 1918г болшевиките без правно основание разпускат Учредителното събрание, използвайки сила. Десетки хиляди излизат на протест в защита на Учредителното събрание и законовия ред. Протестите са удавени в кръв. По улиците на Петербург лежат хиляди трупове.

Патриарх Тихон – главата на московската църква обявява анатема за болшевиките.

Ленин обявява диктатура на пролетариата и курс към унищожение на буржоазията.

Започва гражданска война. Болшевиките започват да установяват власт над много градове и военни части.

 

След разпускането на събранието, Атаманът на донските казаци Каледин обявява, че не признава властта на болшевиките. На територията на казачеството и в столицата Дон започват да се стичат доброволци, готови да се сражават срещу червените. На 2 ноември 1917г. генералите Корнилов, Алексеев и Деникин създават „Доброволческата армия”. В нея се стичат много офицери и юнкери, подложени на геноцид от червените, а също така и много студенти, които създават студентски полкове.


Генерал от пехотата Михаил Василиевич Алексеев (1857-1918). Създател и пръв върховен главнокомандваш Доброволческата армия.  Роден в офицерско семейство. Завършва московското пехотно юнкерско училище. Завършва Николаевската генерал-щабна академия, където по-късно е професор. Участник в руско-турската война (1877-1878), в Руско-японската и Първата световна война.

Участва в дипломатическите ходове по абдикацията на  Николай II да абдикира, но е привърженик на монархията. Не одобрява поведението на временното правителство на Керенски и след като е изпратен да арестува Корнилов създава  Алексеевската организация (след смъртта му се наричат Алексеевци)– ядрото на бъдещата Доброволческа армия.

Награди:  Св. Георги (4), Златно георг. оръжие.


Кубанските казаци със своя атаман Филимонов обявяват, че не признават новата власт на територията на казачеството.

Оренбургските казаци с атаман Дутов също се обявяват срещу болшевиките.

На 20 ноември централната рада на Украйна обявява независимост и свиква мобилизация за борба срещу болшевиките.

На 22 ноември белоруската рада обявава, че не признава съветската власт и съвместно с  полските легионери укрепват Минск и обявяват независима белоруска република.

 

Грузия, Армения и Азербайджан се обвявяват срещу болшевиките и създават Закавказка федеративна демократична република. Единствено в град Баку се установява съветска власт.

 

След като взимат власта в Петербург болшевиките сключват Брест-Литовския сепартивен мир с Германия, като Германия получава територии и ресурси и си освобождава целия източен фронт. Това дава възможност да усили военния натиск на Запад. По тази причина правителствата на Антантата решават да подпомагат борбата срещу болшевиките.

 

Към 1917г. в Русия се намират няколко милиона (4,5 милиона ?)  военопленници - германци, австрийци и унгарци. Болшевиките (като съюзници на Германия и противници на Антантата)  ги въоръжават и ги включват в борбата срещу казаците и офицерите.

 

На страната на царска Русия във войната са се сражавали няколкостотин хиляди доброволци - Чехи и словаци, които мечтаят за независимост от  своя „поробител” Австрия. Те на своя страна се включват в отрядите на антиболшевишката Доброволческа армия.

 

Мобилизираните из цяла Русия войски не искат да ходят на фронта и подкрепят сключения сепаративен Брест-литовски мир. Затова съветската власт първоначално лесно завзема огромни територии, практически без да срещне сериозна съпротива.

 

В Доброволческата армия на Корнилов се включват предимно офицери. Куриозно е, че в нея се сформират „офицерски полкове” – сформирани изцяло от офицери под командването на ген. Марков


Генерал-лейтенат Сергей Леонидович Марков (1878-1918). Роден в офицерско семейство -  род на потомствени московски дворяни.

Завършва московския кадетски корпус, Константиновското артилерийско училище и Николаевската генерал-щабна академия. Участник в Руско-японската и Първата световна война. Подкрепя обръщението на Корнилов. Сред създателите на Доброволческата армия – оглавил т.нар. „офицерски полк” – формирование съставено само от офицери, известни като „Марковци”. Загива в битка при втория кубански поход.

Награди: Св. Георги (4), Св. Владимир 93 и 4 м,л), Св. Анна (2, 3 и4), Св. Станислав (2 и 3), Георгиевско оръжие.

 

Болшевиките обявяват свое правителство в Латвия, но през 1918 съгласно договора Германия окупира цяла Прибалтика и ликвидира болшевишката власт там.

 

Болшевиките започват настъпление към различните ядра на съпротива и след кървави боеве успяват да превземат голяма част от тях, включително казашките територии, Украйна и Белорус. Последните две държави обаче също са окупирани от немците и болшевишката власт е заменена от немска.

 

През февуари 1918г. Доброволческата армия се изтегля към Кубан, където се съединява с местните казаци и под командването на генерал Корнилов преминава в контранастъпление към Екатеринодар. При щурма на града Корнилов е убит. Командващ Доброволческата армия става ген. Деникин, който се отправя в помощ на донските казаци, които са вдигнали въстание срещу болшевиките.

 

В Сибир избухват две въстания  - на юнкерите и на казаците, които са потушени от болшевиките. Оцелелите усурийски и амурски  казаци бягат  в Манджурия.

 

През март 1918 донските казаци се вдигат на въстание и подкрепени от дошлия през Румъния  отряд на генерал Дроздовски  за два месеца изчистват цялата територия на казачеството от болшевики.



Генерал – майор Михаил Гордеевич Дроздовский (1881-1919), участник в Руско-японската и Първата световна война, участник в Бялото движение. Първият генерал от руската армия, който открито заявява поддръжката си за монарията още след революцията от февруари 1917, когато страната официално тръгва по „демократичен” път. Отказва да допусне създаване на „войнишки комитети” и създава доброволческа част – Дроздовския полк, която от гр. Ящ ма  румънския фронт се връща и се влива в Доброволческата армия. Произлиза от дворянски род. Баща му е генерал-майор, участвал в Севастополската битка.

Завършва владимировския кадетски корпус, Павловското военно училище, Николаевската генерал-щабна академия. Загива от рана при боя за Ставропол.

Ордени: Св. Георги (2), Св. Владимир (3 л,м), Св. Анна (4 м „за храброст”), Св. Станислав (3, м,л), Георгиевско оръжие.


 

 На 25 май 1918г. чехословашкия легион се вдига на въстание и превзема десетина града около Новочеркаск и Самара. Там започва сформиране на руски части. Създава се „Комитет за Учредителното събрание” (КОМУЧ) който се обявява за възстановяване на конституционния ред и създава Народна армия. В същото време в Омск възниква Временно сибирско правителство с бяла сибирска армия. След поредица от успешни военни кампании територията на КОМУЧ се разраства значително. Народната армия на КОМУЧ завзема Казан и пленява голяма част от руския златен резерв. Към нея се присъединява целия личен състав на Генерал-щабната академия в Казан.

 

Уплашени от успехите на чехите, Северната бяла армия и на КОМУЧ, болшевиките изпадат в паника и решават да екзекутират цялото царско семейство, което държат под арест в Екатеринбург. Когато извършват екзекуцията в покрайнините на града се чува артилерийския тътен от настъпващите бели.

 

Чехите, командвани от генерал Дитерихс (руснак от чешко потекло) превзимат обявения от Антантата за международна зона Владивисток и с помощта на японски и английски войски ликвидират болшевишката власт там.

 
Чешки легионери по време на "Леденият поход"

През март 1918 Оренбургските казаци се вдигат на въстание и прочистват болшевиките от територията на казачеството и от целия Урал.

 

През април от Манджурия обратно навлизат задбайкалските казаци и след тежки боеве превземат обратно своите столици – усурийските казаци – Благовещение, а амурските – Хабаровск.

 

До началото на септември 1918г. съветската власт е ликвидирана и изтласкана от целия Урал, Сибир и Далечния Изток

 

На 30 август е извършен опит за атентат срещу Ленин. Болшевиките отговарят с „червен терор” – за една нощ в Москва и Петербург са ликвидирани 2200 души.

 

По същото време в много градове избухват бунтове на офицери, юнкери, както и на работници есери – първоначално съюзници на болшевиките, те се обявяват срещу пагубния за Русия Брест-Литовски договор.

 

През юни 8 –хилядната Доброволческа армия на Деникин подема Втория кубански поход в който в няколко битки превзема град след град и напълно разбива 30 хилядна червена армия, освобождавайки цялата територия на Кубанското казачество.

 

Недоволни от есерите в Омск се вдигат офицерите и властта взима изключително популярния адмирал от флотата Колчак. Той обявява Върховно правителство, което е признато от Антантата.

 

През ноември 1918 международното положение се променя разко. Претърпялата поражение Германия започва да се изтегля от предоставените и по Бресткия договор територии. Болшевиките реагират бързо, окупират тези републики и установяват съветска власт. Донската армия на Краснов е обкръжена и казаците са разбити. Започва т.нар. „разказачване” – жестоки поголовни репресии и етническо прочистване срещу цялото казашко население на територията на Русия.

 

Донските казаци се групират и 40 хиляди от тях няколко месеца издържат на пълна обсада до пристигането на подкрепление от Доброволческата армия през юни 1919г. Преди да им се притече на помощ Деникин е успял напълно да разбие 90-хилядна червена армия и напълно да завземе Северен Кавказ.

 

Деникин обединява под своето командване всички бели армии (Донска, Доброволческа, Кавкзка и Черноморски флот) и създава Въоръжени сили на Южна Русия (ВСЮР). През януари 1919 френско-гръцки части превземат Одеса.


Генерал –лейтенант Антон Иванович Деникин (1872-1947) Баща му е крепостен селянин, който е зачислен в армията и там се издигнал до офицер. Майка му е полякиня от род на дребни замевладелци. Деникин завършва Киевското юнкерско училище, а след това и генерал-щабна академия. Участник в руско-японската и първата световна войни. През 1917 се солидаризира с ген. Корнилов. Сред създателите на Доброволческата армия, а след смъртта на Корнилов – неин командир до създаването на Въоръжените сили на руския юг (ВСЮР), които командва до оставката си през април 1920, когато се отказва пред предизвикателството да поеме и политическата позиция шеф на Върховното правителство (след смъртта на адм. Колчак) и предава командването на ген. Врангел. Емигрира в Белгия, Унгария, Франция и САЩ, където умира през 1947г. През 2005 е препогребан в Москва.

Ордени: Св Георги (3 и 4), Св. Анна (2 и 3), Св. Станислав, Св. Михаил (рум), Геогиевско оръжие (2 бр)

 
През пролетта Антантата обмисля да подкрепи масово настъпление срещу болшевиките като подпомогне белите армии и правителства – Колчак на Север и Деникин – на Юг, както и независимостта на балтийските и кавказките  републики, Украйна и Полша. Планът не се осъщестявя поради различните политики на страните от Антантата и различните интереси на силите в Русия – периферните републики искат независимост, а Белите- възстановяване на Русия в предишен суверенитет.

 

През март- април избухват големи селски въстания срещу съветската власт. Адмирал Колчак използва ситуацията и със 150 –хилядна армия тръгва към Москва. Червената армия обаче удавя в кръв селяните и успява да спре и разбие армията на Колчак. Причината е, че в тила на Колчак започват метежи на Есерите. Те пленяват адмирала и го предават на болшевиките, които го разстрелват през юни 1920г.

 

През юли 1919г. начело с Деникин ВСЮР с численост над 100 хил души тръгва на поход към Москва. В рамките на месец числеността на белите се увеличила до 180 хиляди. 

 

Септември – октомври 1919г са наи-успешните в кампанията на Белите.  Войските на Деникин успяват да огънат южния фронт на червените и да превземат посленователно Воронеж, Орел и Тула.

 

Червените са пред катастрофа и изпадат в паника. Готвят се за напускане на страната и преминаване в нелегалност. Организират евакуация на Лениновото правителство във Вологда.

 

През април 1920 Полша решава  да осъществи своя национален идеал като присъедини Украйна, Литва и Белорус и започва война за изтласкване на Съветския съюз от тези територии.  В хода на тази война  полския маршал Пилсудски нанася много тежки поражения на Червената армия. От пет армии, оцелява само една, която успява да остъпи. Останалите са унищожени или избягват в Германия откъдето са интернирани.

(Съветският съюз управдава агресията си в Полша през 1939г. тъкмо с „унищожаване на бели елементи” – отмъщение за разгрома, който им е нанесъл Пилсудски.)

 

Поляците имат споразумение с ВСЮР (Деникин)  да ударят Червената армия от две страни и така да я унищожат.  Поляците трябва да предадат плененото от червените оръжие на Белите. Става обаче така, че Полша сключва примирие с Ленин през август 1920г. като поделят голяма част от спорните територии – Полша взима западната част, а в източната Ленин създава съветски републики. Това примирие в голяма степен решава съдбата на гражданската война в Русия.

Освобождавайки западния си фронт, Червената армия може да насочи всичките си сили срещу ВСЮР.  В тила на Белите действат и метежниците на Махно.

 

В това време Деникин се оттегля като главнокомандващ на ВСЮР и емигрира в Америка. Начело на бялата армия застава генерал – лейтенат барон Пьотр Врангел.

 


Генерал-лейтенат барон Пьотр Николаевич Врангел (1878-1928). Произлиза от древен аристократичен род с клонове в много европейски държави, дал десетки генерали, маршали, дипломати. Роднина с Пушкин.

 

 

Завършва инженерсвто в Санкт Петербург, а след това като волноопределящ се постъпва в Лейб-гвардейския конен полк. След това работи като чиновник, но през Руско-японската война се записва доброволец и става поручик. След това завършва Фенерал-щабна академия и Офицерска кавалерийска школа. През Първата световна война командва казашки полк. После командва Усурийската конна дивизия.

 

Първоначално Врангел не участва в Бялото движение. Живее във вилата си в Ялта. Арестуван е от болшевиките, след няколко дни успява да избяга в Крим, оттам известно време в Украйна и през август 1918 постъпва в Доброволческата армия като командир на 1 конна дивизия. Със смели атаки конната дивизия осъществява голяма част от епичните победи на белите и всява ужас сред червеноармейците. През 1920 поема от Деникин ВСЮР и ги преименува в Руска Армия. Осъществил евакуацията на Руската Армия от Крим до Константинопол. Организирал емигрантското движение. През 1924г. създава на Руския Общо-войскови съюз (РОВС) – най-мощната белоемигрантска организация, която поставя под патронажа на Великия княз Николай Николаевич. Монархист, но умерен по отношение на сепаратизма на Украйна и другите нации в състава на Русия. Емигрант в Югославия, после в Белгия. Работи като инженер в Брюксел. Умира ненадейно през 1928г. Предполага се, че е отровен от болщевиките. Прахта му е препогребана в руската църква в Белград.

Награди: Св. Георги (4), войнишки георгиевски кръст (4).

 

След полското примирие и колебливото поведение на Запада, който не оказва подкрепа на ВСЮР, огромните сили на Червената армия постепенно изтласква Белите и ги ограничават в Крим и Таврия.  Врангел успява с личен авторитет и твърда ръка да мобилизира и дисциплинира деморализираните бели части.

 

Врангеловата армия води дълги и тежки битки с червените, осъществява няколко успешни операции и нанася на противника огромни загуби. В същото време, тя също понася сериозни загуби, амунициите намаляват, а подкрепа от Антантата не идва. Така през ноември 1920г.  червената армия на Фрунзе със 190 000 души обсажда Крим, който се защитава от не повече от 50 хиляди Врангелови войни.  След тежки боеве на 12 ноември червените пробиват защитата и навлизат в Крим, като започват масови улични кланета – смята се че са загинали до 120 хиляди души (по официални съветски данни са 58 хиляди).

 

В продължение на три дни офицерите на Врангел със семействата си, казаците и част от населението на Крим се евакуира с 126 кораба. Корабите с бежанците се отпрявят към Турция и Тунис (фр).

 

Гражданската война в Русия продължава. През 1920-1921г. г. непрестаналите от 1918 селски бунтове срещу болшевиките прерастват в истинска селска война. От демобилизираната червена армия стотици хиляди въоръжени мъже се връщат по родните си места и попадат на глад и мизерия – инстинска хуманитарна катастрофа. Правителството е установило хлебен монопол и населението бедства. Към въстанието се присъединяват редовни части на червената армия и работници от Кронщад. С много усилия въстанието е жестоко потушено, но Ленин е притиснат да обяви „:Нова икономическа политика” и да се откаже от хлебния монопол. Някои от въстаниците бягат във Финландия и Норвегия.

 

Гражданската война продължава  в Далечния Изток на Русия, където забайкалските казаци и чехите на Дитерихс подкрепени от Япония и някои бели части се сражават неуморно до юни 1923, когато последните бели части се евакуират през тихоокеанските острови в Китай и Япония.

 

В подкрепа на съветските войски се включва мощно корейско партизанско движение, което действа в японския тил.

 

Част от Оренбургските казаци и остатъци от Сибирската армия се сражават с червените на територията на Монголия, но са прогонени и разбити в Алтай.

 

Грузинските националисти се съпротивялват до 1924г, а след това водят тежка партизанска война с червените чак до 1928г.

 

Отделни партизански антиболшевишки части в Средна Азия действат до 1938г !!!

 

 

С Врангел от Крим при добре организирано отстъпление отпътуват 12 хил. действащи офицери, 15 хил. казаци, 5 хил. обикновени войници, 10 хил. юнкери, 7 хил. ранени офицери, около 30  хил. запасни офицери и чиновници и над 60 хил. цивилни – аристократи, интелигенция, търговци, кримски жители и семейства на офицери.

 

От Крим  Врангеловата армия пристига в Турция, където се дислоцира на военен лагер в Галиполи, Лимнос и Принцовите острови. Врангел запазва боеспособността, като въвежда желязна дисциплина, повдига духа, създава полеви училища, болници,  съдилища, осигурява снабдяване с храна.

 

парад в Галиполи 1921г.

През пролетта на 1921г. генерал Врангел поисква от правителствата на България и Югославия да приемат на своя територия намиращите се в несигурно положение под закрилата на антантата белогвардейски части. По-голямата част отиват в Югославия. Много белогвардейци идват и в България, но положението на страната е деликатно - поради Ньойския диктат, съюзните контролни комисии и управлението на Стамболийски.

 

Във Франция емигрират 400 000 бели руснаци, в Германия – 200 000,  в Манджурия и Китай – 80 – 200 хил., в България, Югославия, Латвия, Чехословакия, Гърция, Норвегия – по около 30 -40 хиляди. Много емигрират в САЩ и Южна Америка.

 

Като политически възгледи бялото движение включва широка палитра от течения. От монархисти, през конституционалисти до либерали. Монархистите са преобладаващи сред офицерството.

 

През 1924г. ген. Врангел създава Руския общо-войнски съюз (РОВС) – най-влиятелната и до днес руска емигрантска организация, приемник на Бялата армия на Русия.

 

Белогвардейската емиграция дава двама нобелови лауреати (литература - Бунин и икономика – Леонтиев) и редица водещи творци на XX век – Шаляпин, Стравински, Кандински, Рахманинов, изобретели и учени – Сикорски, Фьодоров и др.

 

Интересна и почти неизвестна страница от историята е участието на руски части на страната на Германия във Втората световна война. В тези събития участие взима ограничена част от бялата емиграция и в никакъв случай не може да се каже, че като цяло белогвардейците подкрепят Хитлер, става въпрос по-скоро за отделни фракции в движението. Но едно е сигурно – всички са срещу Сталин. Ето няколко любопитни факти:

 

По време на Втората световна война белогвардейски офицери в Югославия формират отделен Руски корпус от 17 000 души, който се сражава на страната на Вермахта срещу Титовите партизани, а след това и срещу червената армия.

 

През 1943г. Вермахтът  организира на територията на окупираното Донско казачество   Казшки стан (държавно формирование). Там се стичат казаци от всички краища на окупирания СССР, които формират военна част – Главно управление на казашките войски под командването на споменатия вече руски генерал Краснов. Тези казашки части Вермахта използва за потушаване на Варшавското въстание от 1944 след което ги прехвърля в Италия за борба с италианските антифашисти. В Северна Италия се заселва 40 –хилядна немска казашка армия заедно със семействата си и техни потомци живят там и днес, въпреки че след войната част от тях са депортирани в СССР и унищожени. След капитулацията на Италия  част от Казашкия стан се преселва в Австрия – Източен Тирол. Казаците бягат през Алпите и капитулират пред англичаните. След като разбират, че съгласно ялтенското споразумение ще ги депортират в СССР, вдигат въстание във военопленническия лагер, но то е потушено от британската Палестинска дивизия. Много от казаците се самоубиват.

 

На страната на Вермахта се сражава и 15-та Казашки кавалерийска дивизия под командването на руския бял генерал Шкуро, която е трансформирана в Казашки СС – корпус. Корпусът изпълнява охранителни функции и се сражава с Титовите партизани. След войната Шкуро е предаден на СССР и обесен.

 

В състава на Вермахта е също Руската освободителна армия (РОА), сформирана предимно от руски военопленници и ръководена от съветския генерал Власов. В състава на РОА влизат много висши съветски офицери, които дизертират. В РОА се записват и се бият и много казаци и белогвардейски офицери, сред които няколко генерали. Общата численост на РОА е над 70 хил. души. За попълването и мотивацията на РОА с дезертьори и военопленници основна роля играе заповедта на Сталин попадалите в плен да бъдат разстрелвани. Така на онези съветски части, които са пленени или принудени да отстъпят не им остава никакъв избор. Стотици хиляди дезертират към Вермахта.

 

Освен на страната на Вермахта, много белогвардейски офицери се сражават и на страната на Съюзниците, като формират различни части в състава на приемните си страни, с надеждата, че след победата над Германия, западът ще окаже натиск и върху Съветския съюз.

 

След 1920 белогвардейските емигранти съставляват по-голяма част от френския Чуждестранен легион и участват във всички негови действия.

 

Много белогвардейци участват на страната на Монархията в испанската гражданска война, както и в елитните войски на ген. Франко.

 

 



Гласувай:
9
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: templar
Категория: Политика
Прочетен: 1909390
Постинги: 428
Коментари: 2649
Гласове: 10518
Календар
«  Август, 2014  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031