На пръв поглед лековатият въпрос, който ми постави Радан всъщност си беше изпитание – трябваше да се замисля за нещата, които ми доставят радост, при това са дребни и достъпни и да отлича само 6 от тях. Задачата кара ума да работи, което я прави приятна.

Ето какво:

2. Море. Доскоро живота течеше между едно море и следващото море. Докъм февруари живеех със спомените от лятото, а от април започвах да мечтая за следващото море. Никога няма да ми писне на море – от 24 май до 1 октомври ми е малко. В Слънчев бряг (когато още беше бряг), Балчик,  Синеморец, Созопол, Аркутино
с устието на Ропотамо, и днес последното убежище на сърцето – Варвара – някога в хипарски, днес в  хипарско-гъзарски вариант. Всякак! (Имам членска карта N 004 от клуб „Старци разбойници”).  Пътувал съм цялото море на стоп, с автобус, с кораб, с кола, с жена, със служебна цел, с предизборна цел...много пъти.  Обичам да виждам морето, да го гледам постоянно, да го чувам, да го мириша. Стаите и квартирите не се делят на скъпи и евтини, с баня или без баня, а на такива от които постоянно се вижда и чува морето под балкона ти, и такива в които кракът ми няма да стъпи. Обичам да се гмуркам. Не си представяйте гъзар с изрусени кичури, обичка и неопрен... ползувам съветски комплект маска-шнорхел, каквито единствено имаше през 80-те. И плавници с каишки. И много се кефя. И с препратка към предходаната алинея – адски много чета на пясъка. Постоянно, по цял ден, само бира, къпане и сладолед могат да прекъснат гълтането на книга след книга. У дома от 1-ви клас допреди няколко седмици имах аквариум – друга слабост, която споменавам при морето, защото въздейства по подобен начин, както гмуркането.


* * *

3. Миналото. Нямам предвид историята в стил „Хан Крум разбил аварите” Миналото като... Амин Маалуф го е изразил великолепно: „Когато отдаваш прекалено значение на момента те залива океан от смърт. И обратно - когато възкресяваме отминалото време разширяваме пространството на живота.  За мен, във всеки случай, търсенето на произхода е като победа над смъртта и забравата, едно бавно, предано, ожесточено, вярно отвоюване.” Разгадавам живота на предците си – събирам техни думички, образи, неизказани емоции...

Чувствам погледите им, чувам подигравките и незлобливите им шеги когато се спъна, говоря си с тях. Те са моята невидима за другите армия, която марширува след мен навсякъде. В това няма общественически патос „Болгарино знай своя род и език!” То е нещо важно за мене си. Друг аспект от крастата ми към миналото е ваденето на бисерите от кочината на българската история. Щастлив съм да откопавам хора и събития, напълно забравени от еснафския „днес-тук-сега” пролетариат, да им правя хартиени корабчета и да ги пускам на вода. Никой 80 години не спомена загиналите в Св. Неделя, аз го направих – човек по човек. Българското офицерство беше погребано под руините на стара България и забравено дори от потомците си. Аз го вадя на бял свят – човек по човек. Чувствам се като пожарникар, който на върха на стълбата спасява хора от балкон на горяща сграда – човек по човек поемат ръката ми и започват да слизат обратно към живота...  Чувствам, че споменавайки забравено от десетилетия име, все едно преливам с вино спечения му от суша гроб. Убеден съм, че беззащитните души на забравените са ми благодарни и ме благославят отнякъде... Пак Маалуф: „Аз бях последната спирка преди забравата: след мен нишката на душите щеше да прекъсне и никой нямаше вече да е в състояние да я разбере.
Всичко това може да звучи тъжно, но големият смисъл който виждам в него ми дава усещане за значимост и ме прави щастлив...
* * *

4. Бълха пазар. Понеже в ежедневието си трябва да спазвам среден до висок стил на живот, много се разтоварвам и си почивам, като периодично се дегизирам в стари миризливи маратонки с разтопени от огън подметки, мърляви къси гащи, скъсана на удобна фланелка с неопределен цвят, обирам на жена ми всички монети по 50 ст. и 1 лв. и банкноти по 2 лв. и слизам в „Долната земя” Има едни детски приказки, в които ако яхнеш черния овен и той се сблъска с белия, падаш на долната земя. Ето това е „Бълха пазар”. Долу в коритото на канала циганите, които ровят в кофите или се препитават като опразват от вехтории тавани и мазета продават каквото са изнамерили. Става дума за най-изпадналите цигани, остатък от кроманьонците, напълно неграмотни. Това е причината да нямат никакъв критичен поглед върху света и представа за предназначението и стойността на вещите, които продават. На Бълха пазар може да попаднете на абсолютно всичко. Ако ви трябва ляво краче от врабче, сигурно някъде го има. Както и немски книги от 1812г, дистанционно за телевизор National-Panasonic мод. 1967 и огледало за обратно виждане от мотоциклет Триумф. До тях стои странна тръба, която след доста чудене разбирам че представлява уред за поставяне на дамски тампони, грамофонна плоча „Патиланско царство” със Стоянка Мутафова в ролята на Баба Цоцолана и картонени снимки от личния архив на Драган Цанков със саморъчно посвещение на гърба... Изобщо не знаеш какво да очакваш и на какво ще попаднеш. Невероятен японски транзистор от 1961г, произведен на о. Окинава, след кратък пазарлък го купувам за 50 ст, с аргумент че не работи.
 
Атлас с немски готически шрифт от 19-ти век взимам за 1 лв. с тъй като  "вече не е актуален" - държавите на картата не съществуват. На съседната бихча миналогодишно порносписание не пада под 2 лв... нали е цветно...Колекцията ми от японски транзистори от 60-те е забележителна. Набавих си и редки радиолампи за дядовия Телефункен, каквито не се произвеждат от 50 години. От няколко месеца „Бълхата” се премести в стария битак на Малашевци и загуби своя чар.

* * *

5. Ски. Не е като морето. Мога и без тях. Но усещането, когато си горе на Маркуджик 3 и гледаш цялата шир в краката си – каменните зъбери, бялото, след това зеленото, след това сивото и в далечината синьото на язовир Искър, както и чувството, максимално близко до летенето да се носиш с лекота и висока скорост насам-натам, а точките в „базовия лагер” да стават все по-големи  може да ги разбере само някой, който знае за какво говоря. ..

А сега да бъдат така добри raylight, divini, Петър и Верина

*