Във времето, когато жените бутаха количките по празните тротоари и ги оставяха пред магазина докато пазаруват.


Моето обаче беше някакъв тъмен цвят


Сериозна работа - надуваеми гуми, верига, звънец...само че беше тъмно червено.



Това не е "Жабка", но доста прилична. Никъде в мрежата не намерих снимка на "Жабка", - жалко!  Беше великолепно чешко колело. Първо го карах с две зелени помощни колела (дали не бяха от Верина?) , а след това започнах гордо да препускам на две гуми, с "щракалка" от пластмасова чашка и щипка в спиците. Наследство от братовчеда.


Школник (моят беше светло син). Татко ми го купи от спортния магазин на Витошка (намираше се между ритуалната зала и руската книжарница ) Доста фино колело, което имаше нещастието да се появи в епохата на филма "банда BMX" . Биде подложено на ускорена амортизация, умора на метала и фигури от висшия пилотаж. В следствие на постянното скачане по стълби колелата му бяха с форма на многостен, съгрешил с хиперболичен параболоид. Бях се научил да му правя "баланс" чрез натягане на спиците (колкото да не трие в рамката) Разбира се, за да не дрънчи и да е по - леко (за скокове) всичкия излишен инвентар беше свален.


Лястовица - "за износ" от братовчед ми. Моята беше червена, но през 90-та това си беше срамно, затова го боядисах тъмно-синьо с един спрей от тези, които Неа Демократиа подари на СДС за да пишем СДС по стените. Имаше и лепенка с лъвче. Скъсха една рамка при каскади, но татко я завари. Историческо колело - свидетел и участник в исторически събития, в това число автопоход със сини знамена.

Това колело съм го разглобявал до последната частичка, почиствал, смазвал и след това сглобявал обратно. Включително лагерите - съчма по съчма - със зъболекарска пинсета. Упражението ме изпълни със самочувствие, защото в къщи ми натякваха, че съм с две леви ръце. След това колело вече не ги слушам...


Чопъра добих на дърти години - може би на 19 - от роднини които съдействаха за сбъдване на  мечта, като си освободиха място на балкона.  Малко е непрактично, но усещането че караш легендарна машина си го има.


Brannabor - Brandenburg Herrenrad - Exportmodell 1939. Купено от дядо ми през 1939г. И тогава и сега е дива гъзария. Днес сигурно има няколко оцелели в целия свят.


Марийка със сом на предния капак. Имах ключове от нея още на 16 и прекарвах доста от свободното си време във въртене на волана и бръмчене с уста. После съм возил мацки по купони и .... хайде стига ви толкова


Втората кола на баща ми, след Марийка. Той я караше денем, а аз - нощем. Ударих я в деня, преди да си купя собствена кола.


Пижо. Няма такъв пич.... Много за разправяне. С нея се oжених. Буквално. След ресторанта си качих подаръците и булката и си ги закарах в къщи. Продадох я преди година за 800 лв. в отлично състояние. После купих количка за близнаците за 1400.


Най-хубавата кола... Да живей капитализъма, евреите, масоните, доларите и алчните експлоататори, които смучат жадно потта на отрудените народи по света!


И накрая... колата, която винаги съм мечтал да имам...



Сега мечтая да намеря такава за малкото консерваторче, ама да е точно такава, да я  боядисам металик, да хромирам лайсните и да светят всички лампи. Тези пацифистки пластмасови возила с калинки и котета, които сега продват изобщо не ме вдъхновяват. Ламарината си е друго нещо.