Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.07.2009 08:58 - Да си зададем правилните въпроси
Автор: templar Категория: Политика   
Прочетен: 2669 Коментари: 0 Гласове:
9

Последна промяна: 22.07.2009 19:20


Темата от предишната ми статия се подхвана от Радан и Валя, а вероятно и от други политически клошари* от Моста. Сега въпросът е дали да ги поизчакам да се изстъпят, и след това да коментирам, за да се получи диалог, или да яхам вълната на нестройните си разсъждения, с риск да се получи логорея, говорилня или каквото там друго се получава, когато някакви хора с 15 депутати (от които 5) и претенции да знаят как се управлява държава (т.е. 121) имат критичен минимум свободно време. Тя работата е ясна, ами да почвам с логоритмуването...
{..ей тия глупости дотук дано са откъснали опашката от нездрав интерес и са изгонили кибиците и критикарите. Не ми е добре, като ме четат безкрайно много хора - чувствам се като Слави Трифонов или Б... Яне - герой на средната класа. Не, че липсата на интерес е стимулираща - тъкмо обратното, но някъде около 600-тях ми се струва като да е оптималния брой фенове, който да гали егото, но да не разтваря смисъла в "ха наздраве, земляк"}

Ще продължа известно време да дудня за методологията на анализа, защото явно тя е  порочен момент в действията и бездействията на десницата досега.
Дори не съм убеден, доколко блогосферата е място за подобна тема, но след като по неволя тя се превръща в таквоз, очевидно че има проблем.
И така: отзад - напред: за да сме политически щастливи трябва: 6) да станем успешна партия, т.е. отново голяма, с шансове да спечелим избори; 5) да станем устойчиво жива партия, без вероятност от изчезване, 4) да добием неоколебимо твърда и мотивирана общност от избиратели, 3) да предложим нещо, което да хареса на някого, 2) да измислим какво да правим и как да го правим, 1) да си дадем сметка какво не правим както трябва, какво от онова, което трябва не го правим и какво от онова, което правим не ни трябва...

И така, по т.1.

Анализ. Досегашната практика предполага т.нар. "официозен" анализ. Той се състои в следните 2 стъпки:

1. Голям партиен форум, свикан по устав, на който народа се изказва. Иван Костов прави смислен анализ, делегатите клеймят ченгетата и се вайкат, че няма вестник / втори вестник/ телевизия, по - наглите функционери се пробват да яхнат чувствата на народа, кято го призовават към победа, мобилизация, всеки да убеди 5 съседни да гласуват за нас и прочие.

2. Националното ръководство свиква обичайните политолози на среща, на която във формат 15 души се прави нещо като анализ на изборите. Като прибавим, че тези политолози се изхранват от умело лавиране между десните партии, про-десните фондации, замазване на ушите на гражданското общество в "червената къща" (за непросветените, това не е Позитано 20, а сграда за дебат, средоточие на ГО и НПО)  и в най-смисления си вид - лековати статиики за Дневник....  Та тези мандрини ще се изкажат, Костов ще си записва педантично и делово ... другите нобили ще кимат - къде възпитано, къде разбиращо, къде отегчено, от време на време ще излизат да пушат, да пикаят и да говорят по телефони с председателката на общинската организация в Долно Чучувени, която настоява някой от депутатите да отиде за откриване на конкурс за детска рисунка в детската градина, в която дъщеря и е учителка...

Мисля, че се нуждаем от друг тип анализ, в друг формат и с други цели.

- анализ на резултатите - община по община. Абсолютно задължително е да имаме всички изборни резултати в общината от 90-та година досега. Да си напънем мозъците и да видим какво точно се е случило. След това да определим онези общини, в които наистина има потенциал. Няма никакъв смисъл да се наливат хора, бензин и време в община, в която през последните 12 години десницата е взимала 3%, пък дори и нашич човек (нашите трима души) там да са ни много симпатични. Трябва да видим къде по страната имаме над 10 % от гласовете. И да съсредоточим всички усилия там.  Трябва да локализираме кварталите, в които имаме 25 - 50% (част стария софийски център... може би още едно-две места). След това трябва да опознаем хората там човек по човек и да превърнем тези квартали в наши политически анклави.

- анализ на кампанията. В продължение на 2 месеца някакви хора се правиха на маймуни из страната и кандърдисваха кибиците, слънчасващи по площадите, както и местните активисти, избягали от работа  специално за случая да гласуват за тях.  В същото това време някакви други хора го играеха щаб и си късаха нервите да уреждат маршрути, зали, интервюта, да обясняват колко демократична партия е СДС и затова е нормално да се раздира от скандали и съдебни дела 18 дни преди изборния ден, пиеха кафета, пушеха цигари, псуваха и се опитваха да не изпуснат нещата от контрол.

Изненадващо е, че извън "официонзния" анализ, който си е отбиване на номер, никой не попита кандидатите какво са видяли в тази кампания, доволни ли са от себе си, доволни ли са от щаба, доволни ли са от резултата и какво можеше да е по -добре.
Не зная, но мога да предположа, че никой не е попитал хората от щаба същите неща.

Анализ във формат 7-12 души. Може би всеки да осмисли и да напише мнението си по предварително зададени въпроси...  изобщо някаква форма на мислене, която да роди нещо различно от  дуене на бузи и пускане на поредния балон от илюзии (например, че трябва да участваме в кметските избори в София и имаме шанс да ги спечелим)

Практиката на анализ, на постоянно разиграване на сценарии, на изработване на план Б за всяка ситуация, на упражняване на въображението и провокиране на мисълта, трябва да бъде постоянна - това е основна политическа дейност, не е спомагателна и не е кампанийна. Основна политическа дейност е, повтарям, затова там където има демокрация има институти и мозъчни тръстове, които това работят.

В случай, че осъзнаем нуждата от мислене, следващата тема е какви да са въпросите, на които въпросният анализ да даде отговор. Ако не поставим правилните въпроси и ако не ги поставим правилно, резултатът ще е като курсова работа на посредствен студент по полотология. Отговорите, които повечето от нас имат (по силата на национална традиция) и натякват по блогове, седенки и  запивки "Икономиката,  глупако!", "Образованието", "коалиция с гражданския сектор", "забрана на строителството по морето, а също така на АЕЦ...", "да сторим като Обама...(драги ми Смехурко / с черна кал покрити / същи негри бяхме... :)..." и т.н. имат някакъв смисъл само ако се превърнат в отговори на осъзнати и правилно поставени въпроси. Иначе си остават бръщолевене на ерзац-интелектуалци след злоупотреба с узаки "Зорбас"

Всеки, който е завършил точна наука и е влизал в лаборатория със стъклария, както и всеки среднист-техник, поправящ развалени телевизори ще ви каже, че най-трудната работа за учения (а също така и и за средния техник, поправящ телевизори)  е да поставиш правилния въпрос.  Ние, бидейки предимно общност от хуманитаристи, този момент лениво го пропускаме, в следствие на което се реем в полето на мечтите като Маргарита от Майстора и Маргарита, когато се съблече дибидюс и яхна летящата метла... и затова метлата ни убива на голо...
_______
*политически клошари - хора прекарали през последните 2 месеца повече време под моста на Синята коалиция, отколкото в домовете си




Гласувай:
9
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: templar
Категория: Политика
Прочетен: 3192317
Постинги: 428
Коментари: 2649
Гласове: 10549
Календар
«  Ноември, 2019  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930