И така, кое обединява съвременните консерватори?

Навремето, във впечатляващия си труд “Консерватизмът в Америка”, Клинтън Роситър формулира следните фундаментални консервативни принципи:

• приоритет на свободата пред равенството;
• осъзнаване на потенциалната опасност от “тиранията на болшинството”;
• разбирането на човешките права като нещо придобито, а не изначално съществуващо;
• определящото значение на частната собственост за свободата, реда и прогреса;
• съществената роля на религиозното чувство за индивида и на религията за обществото;
• консервативната мисия на образованието;
• наличието на непоклатими и вечни принципи на универсалната справедливост..

Има три много характерни черти на консервативното мислене*, които заслужават особено внимание, отчитайки съвременните измерения на традиционното противопоставяне между консерватори и либерали. Става въпрос за вярата в Бога, концепцията за човешката природа и национализмът. За разлика от либерализма, консерватизмът се корени в религията. Докато либералите гордо обявяват индивида едновременно и за творец, и за мерило на нещата, твърдейки, че хората и обществата сами определят за себе си, кое е добро и кое лошо, консерваторите са убедени в съществуването на Бога и на божествения закон, който е неподвластен на човека. Те смятат, че, отхвърляйки съществуването на Бога и на висшия закон, превъзхождащ възможностите на човешката воля, индивидът е обречен да се подхлъзне надолу, по пътя към “моралната анархия”. Или, както отбелязва Томас Елиът, “Ако не вярвате в Бог, обикновено започвате да вярвате в хора като Хитлер или Сталин”.

Именно религията е източника на консервативната концепция за човешката природа и отношенията между хората. Консерваторите не приемат либералната (заимствана по-късно и от социалистите) идея за изначално присъщото на хората добро, както и че злото в света е продукт единствено на лошите институции или на неправилната политика. Според тях, злото може да бъде ограничено, но не и унищожено, просто защото и то, както и доброто, е заложено в самата природа на човека. Затова консерватизмът разглежда конфликтите и войните като неизбежна проява на човешката природа, подчертавайки, че те не са просто резултат от недоразумения, недостоверна информация или недалновидност, а се коренят в човешката природа, егоизма и вечната борба за богатство, сигурност и власт. Либералите смятат, че и двете страни в конфликта са еднакво заинтересовани от постигането на споразумение, консерваторите пък са убедени, че те еднакво са заинтересовани от победата в него.

Затова, отчитайки природата на нашия свят, консерваторите поставят предаността към Отечеството редом с онази към Бога**. Патриотизмът е основната консервативна добродетел, а самите консерватори са верни във висша степен на своята страна, нейните ценности, култура и институции. И за разлика от болшинството либерали те оценяват международните организации (като ООН или НАТО) в зависимост от това, доколко съдействат за укрепване благополучието на собствената им нация. Консерваторите, освен това, са убедени, че външната политика трябва да отговаря на националните (а не на общочовешките) интереси и категорично се противопоставят на намесата на различни международни организации или съдилища във вътрешните работи на суверенните национални държави. Докато либералите са склонни да разглеждат “националната гордост” като “морално опасна”, предпочитайки космополитизма пред патриотизма, консерваторите, напротив, следват тезата на Коулридж, че “истинският патриот презира фалшивите идеологии, опитващи се да ни убедят, че космополитизмът е нещо по-благородно от национализма или, че човечеството, като цяло, е по-достойно за обич, отколкото нацията”.

Обявявайки се за обвързани с Бога и страната си, консерваторите действително се отличават от повечето либерални западни елити, но пък са на едни позиции със собствената си нация. Америка, в значителна степен, се е формирала на базата на християнските ценности и в протежение на цялата ни история чуждестранните наблюдатели подчертават силната привързаност на американската нация към вярата. Днес тази характеристика е вярна дори в още по-голяма степен, отколкото преди. Неслучайно всички социологични проучвания показват, че американците са и по религиозни, и по-патриотично настроени от всички останали нации. Патриотизмът и религията продължават да са централни елементи на американската идентичност.

Самюел Хънтингтън
____
*Статията е от 2001г и е представена със съкращения.  Източник: сп. НИЕ, бр.1/2002г.
** Всъщност причината да се сетя за този текст е връзката, коиято направих с "третото поколение" и неговия завет:  "Бог и България - единство в двойна плът" (Пенчо Славейков, Кървава песен)