На 96-годишна възраст почина Доростолският митрополит г-н + Иларион.

Роден е през 1912г. в Елена в дома на търговецът на кожи Драган Цонев. Бащата е убит в Първата световна война. По майка Иларион е от възрожденския род  Михайловски, от който е и митрополит Иларион Макариополски.

Дядо Иларион завършва Духовната академия през 1937г. и става монах в Дряновския манастир. През 1941г. Софийският митрополит Стефан го подстригва за йеромонах. До 1944г. Иларион е преподавател в Семинарията. След това служи в Търновската митрополия, Духовната академия, за кратко е игумен на Троянския манастир. От 1965г. вече като архимандрит служи на различни длъжности в Св. Синод.  През  1973 става епископ. От 2003г. е Доростолски митрополит

Автор на богословски книги, както и на множество стохосбирки и книги с  разкази.  

Като духовник от „старата школа” от преди 9 септември,  дядо Иларион влиза в конфликт с ръководството на Св. Синод по повод отношението спрямо комунистическия режим, вкл. като подписва петиция за оттегляне на Патриарха. Въпреки тази си позиция, поведението му винаги е било почтено, строго канонично и няма принос за разкола.

До края на дните си дядо Иларион беше убеден монархист и не признаваше Народната република, насадена след фалшив референдум под съветски щикове. При първото посещение на царя в София, дядо Иларион заедно с група бивши офицери и други от породата „недоубита буржоазия” прекъснаха  новогодишния концерт в НДК като се обърнаха към ложата и изпяха „Боже царя ни пази”.

Докато председателстваше  Св. Александър Невски, в храмовата служба се споменаваше царя, а когато Симеон II  присъстваше на литургия (често), винаги беше канен да чете Символът от десния клир.

Този ерудиран, интересен, самобитен духовник, със собствено мнение  имаше истински монашески живот. Движеше се пеш или с градския транспорт, дори в последните години пътуваше с влак. Търсен като изповедник и духовен наставник, на никого не отказваше добра дума.

Бог да всели душата му в царството на праведните!