Въпреки напъните на журналисти и анализатори да си изсмучат от пръстите някаква сензация, която да коментират, изборите в неделя не донесоха никакви изненади  и смело можем да ги определим като най-скучните досега. Нито избирателната активност беше толкова изключително ниска, колкото я опяха, нито резултатите – с нещо нелогични.

На местни избори обикновено активността е значително по-ниска отколкото на парламентарни. Това важи особено в София, където стотици хиляди адресно регистрирани са приходящи от провинцията. Добавете факта, че тези избори не са редовни за пълен мандат и не се провеждат в условията на национална изборна кампания. Като отчетем и напълно предизвестения и лишен от интрига краен резултат (практически състезание няма) ще видим, че 25% активност е нещо съвсем логично.

В политически план новина също няма. Вълната ГЕРБ все още е във високата си фаза и отнася всичко по пътя си. БСП е напълно компрометирана и активно мразена от населението и затова биде размазана катастрофално. В София не и е за пръв път, няма да е и за последен. Любопитен факт беше участието от страна на БСП на Кадиев, който е основен вътрешнопартиен опонент на председателя (не казвам лидер) Станишев.  Предстои да видим, дали опустошителния резултат ще се запише като загуба на „опозицията” в БСП, или ще се пришие на несъстоятелността на бившия премиер. Във всеки случай, за нас като десни хора няма нищо по – добро от това, начело на врага да стои човек с имена Сергей Дмитриевич, който е напълно опропастен от поредното катастрофално управление на БСП (имената на  Луканов, Виденов и Станишев вече са политически идиоми за провал)

Тъй като резултатът беше предопределен, кампания намаше. Спестиха са много пари, много лъжи и много досада (т.нар. „разговор за София”, който не се бил състоял) и много грозотия от разпарчатосани плакати.

Как изглежда тази лежерна скука за  „традиционната десница”?  Днес повече от всякога съм убеден, че ако сините бяха издигнали собствен кандидат, щяха да претърпят тежка катастрофа. Въздържането от формално участие срещу „вълната ГЕРБ” в този момент беше верен ход. Самото неучастие беше онзи силен политически жест, който  разчисти пътя на Фандъкова към победа на първи тур. В същото време, едностранна подкрепа за ГЕРБ, която не беше нито търсена, нито оценена (доколкото г-жа Фандъкова не беше издигната като общ кандидат) разклати доверието вътре в десницата, като  създаде усещане за потайни договорки за служби в новата администрация. Поведението не беше добре мотивирано и обяснено. Правилният ход беше отигран несръчно и нанесе вреди. Не можем да си затваряме очите, че тактиката на неучастие в изборите срещна съпротивата на голяма част от синия актив. Това съвсем ясно пролича и от резултатите в неделя. Повечето сини не гласуваха. Получи се срив на комуникацията в най-важния момент. Вместо усилено да обясни политическата логика на своето поведение (което, както казах подкрепям), ръководството на сините предпочете високомерно мълчание. И пожъна резултата от него. Ако някой смята, че може да се възползва от гласовете на хората в ДСБ, за да ги занесе като зестра в новата си служба, сбъркал е. Убеден съм, че въздържането на сините гласоподаватели в неделя не беше насочено толкова срещу Фандъкова, която е една по-скоро  приемлива личност, колкото срещу увлечението на собствените им лидери, които се опитаха  „да изведат хората да гласуват”. Сините не са стадото на ДПС, което можеш да  подкараш подир зурните.

Дясната общност е демотивирана и раздвоена. Ръководството трябва спешно да започне да общува с хората си. Вместо това на страницата на ДСБ в интернет все още гордо стоят лицата на кандидат-депутатите от преди половин година, картинка с рекламна чаша и покана за митинг от месец юни… Каквото сам си направиш, друг не може да ти го направи.

/в-к СЕДЕМ/