Предполагам не само аз тези дни се натъжавам щом взема дистанционното на телевизора. Спирането на Re:TV - първия опит за истинска обществена телевизия в България е тъжна новина. Някои мои приятели са склонни да обвинят „олигархията” и вездесъщата ДС, други отпочват наивни инициативи за събиране на средства… Едно е безспорно: без Re:TV в българския ефир ще остане само мрака на простащината, видиотяващите състезания и сапунените сериали за вече видиотените.

Re:TV обаче изигра успешно своята важна роля  - промени представата за телевизия в едно безобразно медийно блато.  Видяхме, че може да се прави телевизия професионално – с изискано студио, професионални оператори и истински журналисти – грамотни и добре заплатени. Високата професионална летва, която постави екипа на Асен Григоров предопредели престижа на медията и направи нейното студио истинско политическо средище  - търсена трибуна за водещите публични фигури  и „герои на деня”.  Телевизията умело изпълняваше своята обществена функция –  а налагаше свой дневен ред и акцентираше върху теми и събития, които пропагандно-рекламната месомелачка на големите телевизии съвсем съзнателно игнорираха Така Re:TV се утвърди като символ на свободното слово. Смело мога да твърдя, че с прякото излъчване от протестите пред Народното събрание и полицейския побой над студентите на 14 януари 2009г. името на медията влезе в историята на българската журналистика.

Като десни хора обаче, трябва да си дадем сметка, че зад този висок професионализъм стоят доста пари. Фондация „Граждански медии”, която финансираше начинанието работеше с пари от живия бизнес на фирми, които отделяха от печалбата си за да стимулират нормалната публична среда. В условията на световна икономическа криза всяка компания съкращава драстично разходите и спира проектите, които не носят печалба. Това, което  с невярващи очи видяхме да се случва от екрана, всеки ден от последните месеци се случва със стотици фирми, с тази разлика, че за него не научаваме от телевизията. Тъжно, но закономерно. Затова вместо да търсим виновни, да благодарим на създателите на гражданската медия за онова, което създадоха през изминалите месеци – за своя сметка и в полза на общото благо.

Отказът да отразява фарсово-рустикалния български „ВИП-свят” превърна Re:TV в истинска ВИП – медия – гледаха я само високообразовани, културни и модерни хора, които намираха в смислените дискусии на Иван Бедров в „Булевард България” и грамотните новинарски емисии на Ралица Ковачева убежище от тежката ефирна простотия на другите канали. Точно този ВИП-профил на медията я направи икономически неизгодна. Трябва да се замислим, дали „невидимата ръка на пазара” винаги е най-разумния регулатор, когато става дума за изкуство, култура, образование и медии.

Можеше ли Re:TV да продължи. Да. По два пътя : Единият е да ни залее с реклами на дамски превръзки и прах за пране, изповеди на платинено-русите невести на тоя и оня  и да обслужва пропагандата на силните на деня срещу рекламни приходи. Другият – да се превърне в нискобюджетна гаражна кабеларка, в която подпухнали  и зле-облечени персонажи водят дълги  монолози и канят треторазредни бивши политици за да се оплакват взаимно колко са бедни и незачетени. Благодаря на създателите на медията, че избраха тя да остане като еталон,  вместо да ни разочарова!

Пишейки всички тези неща, трябва да кажа че лично аз не бях сред най-възторжените почитатели на медията, даже напротив. Като убеден консерватор, често изпитвах остро несъгласие с либералните позиции, релативизма и криворазбраната толерантност на екипа и гостите.  Но както всички зрители, бях щастлив,  че на дистанционното има едно копче на цивилизационния избор – натискаш го и виждаш интелигентни хора с градски физиономии на правилен български език да съобщават истинските вътрешни и международни новини. След края на Re:TV ще ни остане глад за нормалност. Дано по-скоро намерим начин да го заситим!

/в-к СЕДЕМ/