Би било глупаво и жалко любезните и снизходителни читатели на блога да посрещнат Христовото Рождество с любимата на цял един народ (1700 прочитания...) статия "Масова идиотия".  Затова реших да го дам по – празнично.

Днес както винаги часовникът звънна по тъмно. Станах, изключих го, погледнах през прозореца, разбрах какво е положението и си легнах обратно. Нека първо комшиите с джиповете направят пъртина. Час и половина по-късно вече лъсках за сефте този сезон зимните си обувки. След кратък спор с любимата по въпроса за чорапите (далеч по –важен и обществено значим от новините на турски), завих децата (как е възможно човек да спи с гъза нагоре, подпрян на лакти и колене, при това с биберон в устата?) и се изнизах.

В снега волана се върти като детска играчка. Традиционно изненадания град прилича на клетката на глиганите в зоопарка. Все едно. Закъснял съм ужасно, повечето ми колеги вероятно също са в чорбата наоколо, така че няма бързане. Слава на радио Класик ФМ! Сто години да живеят и имената им да се носят от потомците поколение след поколение до свършека на света! Дворжак. Славянски танци N… Йо-йо Ма – чело, Ицхак Пърлман – цигулка и оркестър на виенската филхармония с диригент Сейджи Озава. Пълзя си с 20-тина километра в час, слушам си музичка, гледам снега  през прозорците на топлата кола и се сещам за ледения  вятър  на пистата в Долна Митрополия и как кожата залепва за цевната кутия при -17градуса (един умотник си беше забравил ръкавиците и затова целия взвод трябваше да е без ръкавици).

Така бавно и полека с песен на уста пристигам благополучно в офиса. От днес до Бъдни вечер ще постя, затова с кафето хапвам три обикновени бисквити, докато чета снощни мейли, трия някои, отговарям едносрично на други, споменавам Яне (в любовно-социален план) на трети. Когато си на топло зад големи стъклени прозорнци, а навън вали на парцали картинката е идилична. И тогава се присещам, че имам пълен набор отпуска още от миналата година.  Обикновено в тези дни е някаква лудница по приключването на годината, изникват и десетина покани за тържества и гостита, на които няма как да откажеш, и най – вече, които биха били прекрасни във всеки друг момент, само не в последните две седмици на декември…  Цялостната ситуация причинява липса на време за измисляне и пазаруване на подаръци, което води до депресивно състояние на постоянна тревожност, буца в гърлото и учестено сърцебиене зад видимо „празничната" фасада.

Този път (както и миналата година) прекрасната ми жена е взела темата с подаръците в свои ръце и въпреки зора си е отметнала повечето роднини (а ние сме благословени с много такива, при това правещи подаръци). За мен остават тя и децата. Е , това е поносимо, като имаме предвид, че децата още нищо не разбират и риска при тях е нулев, а жена ми е най-добрата и прекрасна жена в световната история (нищо, че не ми е изгладила синята риза на квадратчетата).  Мразя комерсиалния момент в Коледата. Обожавам религиозно – семейно – духовния смисъл на празника. Мисля, че двете неща са диаметрално противоположни.  Електронните дядоколедовци в магазините, пеещи фалшиво „джингъл белс” са от дявола. Но това са си мои крайности.

И така, взех си отпуск до нова година. Да видим, дали света ще престане да се върти…

Мечтая да си бъда в къщи, да спя докато ме събудят с информацията как прави зайчето (ияйййй-ияйй), вън да вали едър  сняг,  аз да си чета / пиша/ нещо и кротичко да обяснявам, че размазването на храната от детската кухня по телефона на баба не е сред традиционните коледни обреди, а вероятността бетонното стълбище да го заболи вследствие на серия силни удари с дистанционното на телевизора, придружени с викове „на-а-а-а” клони към нула..

Трябва да си купя един – два чувала брикети за камината (нямам къде да държа кубици дърва) за разкош, гюм царска туршия с по-малко оцет, картонена кутия прилично червено вино…

На Бъдни вечер ще стиснем зъби за огромната фамилна суматоха в италиански стил, която поизпъва нервите, но когато отшуми остава благодатното чувство за заедност…

Сещам се за една песен на Крис Риа, която винаги ми е създавала коледно настроение.

So I sing for you
Though you can’t hear me
When I get trough
And feel you near me
I am driving home for Christmas
With a thousand memories

I take look at the driver next to me
He’s just the same...

След малко сгъвам лаптопа в чантата, подреждам си бюрото, изхвърлям старите вестници и поемам през снеговете… drivin’ home for Christmas…