Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.02.2010 10:55 - Мирчо, Мирча и краставицата
Автор: templar Категория: Политика   
Прочетен: 5104 Коментари: 0 Гласове:
19

Последна промяна: 27.03.2010 19:30

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Имам си няколко послания, които повтарям както Мирча Кришан урока за краставицата.

Няма никаква логика в това кое писание ще стане популярно и кое - не. Отдавна съм се отказал да я търся. Ако знаех, че вчерашният текст ще предизвика истинска буря в чашата недоизпито кафе, щях да я понакъдря и да подходя синонимно към някои по-хашлашки фрази. Tо аслъ, чак в Медиапул ме изтъпанили редом с Кристалина Георгиева, Наглите, Яне и другите важни персони от хайлайфа.

Неочаквано много хора искрено се възторгнаха от текста. Приеха го, като нещо, което винаги са чувствали точно по същия начин и са стъписани да видят написано черно на бяло.

Не по-малко са тези, които се раздразниха и отделиха късоверижни насителни въглеводороди под формата на пропан-бутанова фракция. Дали защото видяха своето семейство сред убийците, или пък видяха себе си или средата си сред анцуглиите, напиващи се под  звуците на сръбска музика " за душата"... не знам и не държа да знам.

Някога пишех от проклетия и с известно количество злоба. Целта ми беше да ядосам и раздразня тези последните с анцузите, салатките и Съветската армия с нейния паметник - освободител. Обикновено вместо тях, ядосвах по-либералните привърженици на криво-разбраното равенство от типа "произхода няма значени, важно е какво можеш с тия две ръце” или по-народната му версия „ Абе ти що ми се правиш на аристократ, а не дойдеш да копаш да видиш как се вадяи хляба, дето го ядете софиенци с очилата".

От едно известно време надживях тази дребноеснафска злобица и проклетийка. Не желая да ядосвам, дразня или обиждам никого.
Веднъж седмично  посвещавам сутрешното си кафе на писане не заради онези, които ще се ядосат.
Правя го, заради онези, които ще се изкефят.  Пък ако ще да са по-малката група.

Идеята ми дойде от една стара кооперация тип "съпритежателски домъ Д-ръ Пенчо и Неделя намсикоиси" в стар буржоазен софийски квартал. Знаете ги - каменна облицовка, черно-бяла фигурална мозайка на входа с надпис  1933, черен бакелитов домофон марка Сименс, махагонова врата с матови стъкла с розетки, водеща към широк атриум с втора врата, тип  "летящо крило", едва доловим благороден мирис на котешка пикня,  асансьор Schneider със стотинка и плъзгаща дървена решетка, и добре гледан Ficus elastica на стълбищната площадка...

Та на стената на тази кооперация мазолеста лява ръка бе нарисувала с червена боя сърп и чук и написала с неуверен почерк "Осъзнай се класово!".

Дали обществото ни не е блато от боза, в което клока чалга с миризма на занемарено кисело зеле, тъкмо защото хората от тази кооперация не се "осъзнават класово"?

Обидчивите  бързат да апострофират, че "Не произходът прави човека! " - произходът семейството, приятелската среда и естетичният фон в който човек расте нямат значение. Не са прави. Имат значение.

Те обаче са напълно прави в друго. "Човекът прави произхода"  Семействата, които обитават кооперацията с бакелитовия домофон не винаги са пътували с бавния, но изящно безшумен асансьор
Schneider  N - поколения преди тях, космат прародител е пасял патки. Случило се е така, че един от синовете на този с патките зарязал патките и започнал да шие аби. Пътувал да ги продава в Цариград, научил се да чете, за да не го лъжат в сметките, от снобизъм си закупил книгата „Среброструй или нравствени поучения всекакви”, за която му съдрали пари, колкото за нов калпак. Докато замогналия се еснаф вдигал двуката къща срещу новата църква на мегдана, сегиз-тогиз блъскал с опакото на дланта си потомъка по главата и го увиквал „Пенчо бре, учи!”.  Пенчо учил, завършил във Виена, започнал работа в Министерството на железниците, пощите телеграфите и обществените сгради, а след това станал представител на Schneider Aktionaere  Gesellschaft. Включил се в стротелството на „съпритежателскиятъ домъ”, купил си грамофон с фуния и кутия плочи на Феликс  Менделсон Бартолди и направил голяма библиотека в хола си.... Синът на Пенчо завършил право в Софийския университет и бил сред основателите на колоездачното дружество и туристическия съюз....

В библиотеката на Пенчо, към  еднакво подвързаните при книговезец книги с готически немски шрифт синът му добавил „История на българската държава през средните векове” на Васил Златарски, Корнеевият „Сидъ” – излязла като подлистник на в-к „Утро”  и други книги. ...

Хубаво е да ценим напредъка и да надграждаме над това, което ни е оставил Пенчо.  Да прибавяме томчета в библиотеката, поколение след поколение. Без значение, дали въпросният Пенчо се е появил преди 5 или 2 поколения. Дори Пенчо да не се е появил въобще, може да се пръкне във всеки един момент – със смешни, щръкнали уши, старомодно възтесно сако и осезаем източнобългарски диалект. Стига пасящият патки човек веднъж да реши, че има смисъл да даде парите си за първата книга в семейната библиотека, вместо за буркан чорбаджийски чушки и „патронче” карнобатска... докато се огледа ще се навървят 3-4 поколения и внуците му ще скачат по широкото мозаечно стълбище на старата кооперация. Винаги ще се намери някой, който да се изпикае във фикуса, да надраска с червена боя стената и да им обясни, че произходът няма значение... светът е устроен така.
 

Пиша за онези малцина, които разбират правилно историята за Пенчо и на които не е нужно да обяснявам, че споменатите материални битовизми от буржозания свят не са самоцелни фетиши, а само образи, будещи емоцията на спомена за да породят определен тип съзнание и отговорност.
За осъзналите се класово ;)


_______

P.S. Дали  асансьорът не беше Schindler ?image



Тагове:   таг,


Гласувай:
19



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: templar
Категория: Политика
Прочетен: 3798121
Постинги: 428
Коментари: 2648
Гласове: 10559
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031