Некой съображения по повод начините на чевствуване на националният ни праздник (sic)

Няма да пиша по изродилия се в  гротеска по "Чичовци"  спор дали трети март е.. или пък...
Ако предстои избор на национален празник, аз бих гласувал за дата различна от деня на Санстефанския договор. Дежурните опоненти на днешния национален празник обаче,  опонират злобно, деградивно и в резултат -  маргинално. За "Приятелите на Русия на народите на ОНД" също съм се изказвал в темата "цървули и ботуши".

Та не за същността на националния празник ми е думата, а за причудливите начини, които пиянството на един народ намира за да се изяви.

При едно кратко делово посещение в САЩ бях впечатлен, че над портата на всеки талашитен провинциален американски дом се вее знамето със звездите и райетата. Не на празник, а просто така, постоянно, елемент на бита, както пощенската кутия и градинското джудже.

За начина по който Париж се окичва с френския национален трицвет на 14 юли ще оставя да говoри изкуството. Всичко става синьо,бяло и червено, дори пушеците на прелитащите над елисейските поля аероплани...





В добрата стара Англия си има "St. Georges day", на който основното занимание на англичаните - от кралицата до последния негър-продавач на сувенири в метрото е "to fly the flag" - букв. "да веем знамето".


В Русия се провежда акция "Георгиевска лентичка" - на 9-ти май всички хора слагат на ревера си черно-оранжевата лента на Георгиевския кръст (руският аналог на нашия орден "За храброст"), за да почетат загиналите, да се почувстват общност и прочие...


Ние българите сме измислили компютъра и богомилството и след 13 века (или бяха 38) славна история някак си естествено сме надмогнали империалистическите комплекси, пещерен национализъм и примитивен милитаризъм на злите Велики сили, затова сереем някъде високо над тези неща. Нас ни вълнуват ГМО-issues и дали бигбрадърката лесбийка Х преследва бигбрадърката кифла У.

Оказа се обаче, че има нещо далеч по-лошо от това хората да не ги е еня за националния им флаг. Оказа се, че е по-лошо когато "го уважат".

Снощи БНТ-то реши да ни умили за празника и пусна репортаж, в който ни показа няколко фасади на софийски жил. блокове, по които усърдни патриоти, родолюбци и истински БЪЛГАРИ бяха окачили нарочно закупените за това байраци. Показаха ни общо три знамена. Първото беше закачено на простора с щипки, а второто и третото бяха сложени наобратно...

Трябва да си много прост за да простреш знамето като дамски пликчита на простора.

Трябва да си абсолютно шибан идиот, за да не знаеш, че българското знаме е бяло-зелено-червено. 

Когато гледаш срещу спуснато вертикално знаме,  белият цвят трябва да бъде отляво.


ПРАВИЛНО!


ПРАВИЛНО !

 НЕПРАВИЛНО!!! ТОВА НЕ Е БЪЛГАРСКОТО ЗНАМЕ И АКО ПОСТАВИТЕ ТОВА НЕЩО НА ПРОЗОРЕЦА НЕ СТЕ ПАТРИОТ, А СРАМ ЗА РОДИТЕЛИТЕ И УЧИТЕЛИТЕ СИ!

Добре бе, мама му стара, тези хора, които са решили да си сложат знаме на прозореца, явно имат някакво отношение и някакво чувство по въпроса. Защо са толкова срамно неграмотни?  Защо в целия екип на телевизията не се намери нито един едноок, който да е учил като чавдарче песничката „Бяло-зелено-червено, три разлюляни вълни” и да им каже да не се излагат?

Добре, пресяхме огромното мнозинство на новите хора (по Ницше) от ерата на водолея, които са духовно извисени "над тези неща", отсяхме и мащабната група кръгли идиоти, които окачват знамето си наобратно и вероятно обуват гащите си с жълтото отзад.

Остава една все още значителна група хора, които въпреки всички по-горе и по-долу изложени спънки, принципни възражения и цивилизационно-исторически съображения са решили  да празнуват заедно с нацията си националния празник, който последната си е избрала. Купили са си хората байрачета, облекли са си хубави дрехи, жените са попрекалили с грима,  взели са деца и внучета на конче и са се запътили към паметника на Незнайния войн, да им покажат Самарското знаме, пушките на войниците и да видят как под звуците на химна ще се издигне знамето.

Оказва се обаче, че в околовръст от 3км. всеки паркинг е затворен и забранен заради празника (!?), а един километър около площада полицията е завардила с найлонови ленти и заптиета подстъпите към събитието. Можеш да минеш ако си депутат от ДПС или посланик на Танганайка. Иначе не може, оставаш си там, зад заптиетата. Ако стъпиш върху обърната кофа за боклук и вдигнеш детето си високо може в далечината  да видиш войничетата, като едни мънички мравчици,  а пред тях една  червена горска мравка, която крачи надуто.

Идеята да има  национален празник и празнични церемонии е хората да се омешат в навалицата и „гражданите” да участват в тържеството за да се почувстват празнично и заедно - от генерала до ваксаджията. 

Какъв точно е смисълът държавните люде – Гоце, Бойко, Цецка, Станишев,  мюфтията и цялото ръководство на ДПС да си празнуват сами някъде в далечината, а герои – ветерани с по два кръста за храброст и веещите байрачета деца да стоят на пушечен изстрел  дистанция не е ясно.

Разбирам отлично, че „международното положение” налага мерки за сигурност. Има си хора, които отговарят за това и аз не съм този, който да им се бърка. Но все пак, като искаш да си държавник, трябва да имаш и малко смелост и да поемаш рискове. Ако искаш да няма съвсем никаква опасност за животеца, стой си в дом N1 в Бояна или слез в противоядрения бункер и там си празнувай с водка и сельодка.

След известно обикаляне на София се оказва, че на едно място има поставен детектор за оръжие като на летището, където гражданите могат да докажат, че не са престъпници и да бъдат допуснати в по-близкия периметър от 100 метра около празнуващите турци от ДПС, руския посланик, Гоце и Цецка... Разбира се, тъй като вратата е една, а желаещите да присъстват – няколко хиляди,  упражнението е безмислено. Празнично настроените граждани вече са силно изнервени и развяващите байрачета дечица питат „Татко, защо казваш майка му и батко му мръсни на Гоце? А кой иска да ги убива чичковците?” „Педераси не бяха ли онези дето спират тока, те тука ли са сега?”

Когато свири национален химн, независимо дали е български, съветски,  китайски или на Косово, всеки роден от членоразделна майка и писмовен баща става прав и си сваля шапката. Не е нужно да си образован, културен, добър или любезен. Трябва просто да си нормален.

Предполага се, че хората преодолели всички описани дотук трудности по пътя на голготата българска за да се доберат до знамето и вечния огън са пламенни патриоти, родолюбци и в сърцата им струи огън като в погледа на директорката на НГДЕК Гергина Тончева.  Идва кулминационната точка на сюжета. Гоце се е кротнал, войниците са взели „За почест” лезвиетата на сабите блещят като шишмановите маждраци, оркестърът засвирва „Мила родино”, по-чувствителните учителки се просълзяват... трицвета започва плавно и гордо да се плъзга нагоре по пилона, все едно че златните момичета на Нешка пак са обрали съвсем всички медали... обаче в този тъй тържествен миг ... по главите на гражданството непоклатимо стои богата гама от есенно-зимната колекция шапки на световен търговски център „Илиянци”.


Здраво налупени връз дебелите родолюбиви кратуни в редицата си дават среща  каскет мод. „Вълко Червенков”, кожен каплак от Коми АССР, няколко образци от неизменните  скиорски „капутка”, бейзболна шапка с надпис CIA, елегантно бомбе и нещо като пионерско калпаче окичено със съветски значки. Има и луксозна кожена модификация на бейзболката, с борд за предпазване на ушите, каквито ползват материално задоволените дървени философи успешно преминали от БАН в частния бизнес.  Стотици шапки не помръдват...

Грижата на българина "да не му простинат ушити" стои по-високо от всякой патриотически порив.

Кой ще ни освободи от селяндурското българско робство, разяло отвътре и затрило три световни империи? Какво ли му се пише на Европейския съюз...