Блудкавият сериал за президента, който не е милиардер и министъра, който му се извинява за нешо, което не е казал започна да надминава по безвкусица шоуто на Иван и Андрей, където се завърза сюжета. Потресаващо е как най-висшите ни държавни мъже се занимват и ни занимават с глупости, а анализатори и клакьори всячески се опитват да вкарат тези глупости в политически контекст и да извлекат тежки изводи за конституционния ред в държавата. Медиите от последните дни изобилстват с психологически профили на участниците, автори се опитват да вникнат в моралната драма на лирическия Дянков, който е бил принуден от своя суров господар да се извинява за нещо, което не бил направил, пък злия, коварен, злопаметен и отмъстителен Леонсио (Гоце), подло използвал усвоените в ДС милиционерски похвати за да го удари в гръб и да сломи крехката му душвеност...

Има и друга версия за поведението на Първанов, доста по-банална, но в никакъв случай по-малко вероятна: атаката срещу правителството всъщност да е изпреварваща контраатака.  Текущите разследвания срещу престъпната мрежа „Октопод”, предприетата (отново от Дянков) операция „Совите” срещу мрежи и схеми за източване на ДДС в огромни размери и разбира се споменатото дело Николов – Стойков могат да доведат до разкрития, които няма да са приятни за Първанов или негови политически приближени. Ясно е, че големи престъпни схеми не могат да се случат без политическа закрила на високо ниво (от министър нагоре). Едно евентуално уличаване на политици от предишните два кабинета във връзки с мафията ще извади на дневен ред въпросите за финансирането на кампанията на Първанов като кандидат на БСП, както и договорките му с Доган за подкрепа на втория му мандат. След маневрата срещу Дянков, президентът спечели  аргумент да отрича евентуални бъдещи обвинения, като ги обвинява в тенденциозност, с мотива „връщат ми го за Дянков”.

* * *
   Политическото напрежение между президента и правителството очаквано прераства в институционална война на държавния глава с парламентарното мнозинство. Сериозни политически аргументи се редуват с безвкусни битовизми около апартаменти, певачки, ученички и лов. Палят се свещи, пишат се стихове, но върхът на балканската пушилка като че ли се пада на терзанията около нерадостната съдба на застреляния от президента козел. Пропитата в далечната кавказка земя кръв на козела крещи за мъст и събужда справедливия народен гняв на дежурните активисти от т.нар. „гражданско общество”.

В същото време става все по-интересно какво се крие зад политическата война за кожата на един козел.

Съветниците на Първанов се увлякоха и допуснаха една ситуация, в която той имаше морално предимство да се обърне тотално срещу него. Има поне няколко варианти това да е сторено със стратегическа умисъл, но по-вероятно е да е просто плод на ограничен милиционерски манталитет.

Борисов има основания да се опасява от бъдещите политически планове на Първанов след края на мандата му. Двамата попадат в един политически архетип „народен човек - спасител”въпреки, че единият е с лява, а другият с дясна претенция, лидерът на ГЕРБ има всички основания да очаква, че Първанов ще бъде следващия опит да се изиграе „спасител”, който да яхне недоволството и разочарованието, неизбежни за всяко управление в криза. Още повече, че самият президент  достатъчно ясно показа, че смята да оглави критиките към икономическата политика на правителството.  Въпреки, че единият е с лява, а другият с дясна претенция Борисов и Първанов се конкурират за симпатиите на един и същи тип избиратели – податливите на народническо популистко говорене. За това е повече от логично премиерът да се опита да отстрани президента от пътя си или поне да удари силно по авторитета му.  Той калкулира и факта, че в тази битка има благоприятния шанс да събере за общо действие всички противници на Първанов, иначе много различни помежду си. С тази широка подкрепа, неща като записа и козела са само поводи, инструменти в политическата схватка. Едва ли важна стъпка като процедура по отстраняване на държавен глава се предприема без консултация с външните партньори, които имат основание да недоволстват от политиката на руски „троянски кон”, чиито флагман е Първанов.

Разбира се в обвинението, че с политическата акция Борисов отклонява вниманието от икономическите проблеми има и истина, но това е част от позволената игра.

Знаците, които даде Първанов на своята пресконференция са красноречиви. Присъствието на първата дама показва, че президентът е сериозно притеснен и мобилизира всички сили и средства. Класическата наглост на комунистите тъкмо те да говорят за икономическите досиета на прехода и вината на Иван Костов за глобалното затопляне и земетресението в Хаити вече са част от фолклора и не заслужава коментар. По-важно е друго – в съсредоточаването на нападките си единствено към Дянков и Костов,  президентът ясно показа кое в политиката на правителството го вади от равновесие. Курсът срещу руските енергийни интереси, налаган под натиска на лидера на ДСБ и конкретно защитен в правителството от Дянков е камъчето в обувката на държавния глава.



Първанов не би имал нищо против да продължи съжителството си с Борисов по досегашния модел Путин – Медведев, разбира се в неговата провинциално-балканска форма, при която двамата публично се „уважават” и тупат по рамото из чевермета, мачове  и други национални чествания.  Изглежда обаче, че това време свършва.

Какви са възможностите пред ДСБ в тази ситуация. На първо място адресирането на атаките на държавния глава към Костов като основен противник отново извеждат ДСБ във високата политическа орбита  и насочват медийното и обществено внимание към партията и нейния лидер – шанс, който трябва да се използва максимално. Прозиращите планове на президента за нов популистки политически проект е заявка за скорошно разцепление в редиците на БСП. Тази предстояща криза на основния противник трябва да се отиграе от десницата с хладния разум на древните китайски стратези. Дано вече сме узрели за идеята, че бившата БКП е вредна за България и не трябва да и се дава никакъв шанс за възстановяване.

А защо вместо да спрягаме козела, не поемем ръкавицата на Първанов и не започнем истински разговор за икономическите досиета на прехода?

/статии във в-к СЕДЕМ 10.03.10./ 17.03.10/