По повод опитите за реабилитация на Сталин и изтъкване на ролята му за победата във ВСВ, Руската православна църква излиза с официална позиция - отговор.


Днес църковното разбиране за историята на 20 век е представено в многобройни изследвания, посветени на пътя на Руската църква и държава през 20-то столетие. В тях може да бъде открит единствено възможният за Църквата патриотичен поглед, основан на безкористната любов към Отечеството и свидетелство за важността на вярата в народния живот. Историята на Русия през 20 век доказа, че никакви човешки усилия, били те и най-твърдите, не са способни да удържат единството на обществото и да го направят благополучно. Неверието, а още повече богоборчеството, водят до грешки в политическия и обществен живот: "Рече безумец в сърцето си: няма Бог" (Пс. 13:1). (...) Героизацията на безбожниците и техните методи на управление не може да стане обединяващо начало за народите на историческа Русия. Напротив - това разединява обществата. Какъв, според Вас, патриотизъм има в думите на Ленин по повод Първата световна война: "Защитниците на победата на своето правителство в тази война, както и защитниците на лозунга "Нито победа, нито поражение" еднакво стоят на позициите на социалния шовинизъм. Революционната класа в реакционната война не може да не желае поражението на своето правителство, не може да не вижда връзката между военните му неуспехи и улесняването на неговото сваляне..." (Ленин, В. И. Социализм и война, 1958-65 г.)

В същото време много от тези, които пострадаха от съветската власта, въпреки всичко оставаха верни на Русия. Ще приведа като пример св. преподобномъченица Великата княгиня Елизавета Фьодоровна. Виждайки в каква пропаст пропада Родината, тя писала на император Николай II по времето, когато Ленин и неговите съратници призовавали към поражение на страната: "Изпитвам толкова дълбока жал към Русия и нейните деца, които днес не знаят какво вършат. Нима това не е болно дете, което ние обичаме сто пъти повече по времето на неговата болест, отколкото когато е весело и здраво? Бих искала да понеса неговото страдание, да му помогна. Святая Русь не може да загине. Но Велика Русия, уви, вече не съществува".  

В началото на своята дейност именно болшевиките в много отношения допринесоха за гибелта на една от най-великите християнски държави в света и унищожиха много от нашите съотечественици заради строителството на земния рай. С това не искам да идеализирам Руската империя. Но тя се формира в продължение на хилядолетие като страна, основана на християнските принципи и би могла еволюционно да се развива и по-нататък, ако опозицията - вместо да я дестабилизира - бе потърсила компромис с историческата власт.

По времето на Сталин бе създадена една нечовешка система и нищо не може да я оправдае: нито индустриализацията, нито атомната бомба, нито запазването на държавните граници, нито даже победата във Великата отечествена война, защото всичко това постигна не Сталин, а нашият многонационален народ. Режимът, създаден от Сталин, се крепеше на терора, насилието, подтискането на човешката личност, лъжата и доносничеството. Този режим изяде и самия себе си, когато самите палачи се превръщаха в жертви, и имаше временен успех.


Взривяването на московския катедрален храм Христос Спасител през 1931г.

Обвинявайки Сталин, не се уподобявам на споменатите от Вас "врагове на империята". Нашата родина - Русия, не дължи никому нищо за престъпленията, извършени от комунистическата власт, тъй като самата тя бе първата жертва на този режим. ... Русия може да има бъдеще, само ако остане вярна на своите исторически корени, придобити в Киевския кръщелен купел. Тогава, ако даде Бог, в нея ще живеят дружно много народи.


Вие апелирате към общественото мнение. Да, аз не изключвам, че мнозина смятат Сталин за "най-популярния лидер в Русия", но това мнение изразява не подкрепа за създадения от него тоталитарен режим, а желание да видят в него "силната ръка", способна да донесе ред в страната. Разбира се, че на Русия е нужна силна и дееспособна власт, както и на всяка друга страна. Но на основата на други ценности и с други методи на управление. Уверявам ви, че ако питате хората дали биха искали да напуснат жилищата си и да отидат да живеят в условията на концлагерите, да станат безплатна работна сила, то сигурен съм такива няма да намерите дори сред вашите единомишленици.

Молитвата за властта и общуването с нейни представители по сталинско време не е означавало, че Църквата приема курса, който е провеждала държавата по отношение на религията и другите сфери на обществения живот. Само този факт, че Църквата е проповядвала един религиозен поглед към живота във време, когато навсякъде е бил насаждан материализъм и само една идеология, свидетелства за нейната непримиримост към мирогледа на съществуващия режим. В душата си много йерарси, духовенство и миряни са се противили  на безбожния режим, мечтали са за възраждането на Святая Рус. Ще ви приведа думите на архиеп. Василий (Кривошеин; 1900-1985 г.) Когато минавал покрай кремълските събори, неговият племенник му обърнал внимание на тяхната красота. Владика Василий в отговор казал: "Да, това е много красиво, но ще настъпи ден, и тези храмове ще трябва да се преосвещават". И такива дни, слава Богу, настъпиха. Основаната от Самия Господ Църква е призвана да променя света с помощта на силата на любовта. Помнейки думите, че Бог иска всички да спаси (1 Тим. 2:4), Църквата е влизала и влиза в диалог с различни власти и хора с надежда за тяхното обръщане към Бога. Именно затова апостол Павел е писал на апостол Тимотей: "И тъй, моля преди всичко да се правят просби, молитви, молби, благодарения за всички човеци, за царе и за всички, които са на власт, за да прекарваме тих и мирен живот в пълно благочестие и чистота; защото това е добро и угодно пред нашия Спасител Бога, Който иска да се спасят всички човеци и да достигнат до познание на истината" (1 Тим. 2:1-4).

На мястото на храма болшевиките планират символично да пострият Дворец на Съветите - той разбира се трябва да бъде най-голямата сграда на земята, с огромна статуя на Ленин в чиято глава да бъде кабинета на Сталин. Строежът не е завършен поради избухването на войната...

Безусловно, в държавната политика в областта на религията през 1943 г. са настъпили значителни промени. Напомням, че тази промяна в политиката на Сталин е предшествана от конкретни събития: нападението на хитлерова Германия върху Съветския съюз. Значителна част от територията на страната е била окупирана, в това число и области, където всеки религиозен живот е бил напълно ликвидиран. Като цяло в момента на нападението на Германия над Съветския съюз, на територията на нашата страна, в границите до 1939 г. са останали действащи не повече от 300 храма, четирима управляващи епископи и не повече от 500 нерепресирани свещенослужители.

Но поставяйки пред себе си задачата да унищожи напълно всички форми на религиозен живот, болшевишкият режим и водачът му Сталин все пак измениха позицията си по времето на Великата отечествена война. Промениха я по конкретни причини. Масовото възраждане на църковния живот в окупираните от немците територии (окупационните власти откриват около 9000 храма, докато Сталин връща на Църквата всичко 718 храма. Нима, по Вашему, трябва да "боготворим" и Хитлер?!) изисквало от Сталин ответни мерки с пропаганден характер. Трябвало да се покаже, че и на неокупираните територии съществува църковен живот, а освобождаването на окупираните територии от Червената армия не е означавало ликвидиране на религиозния живот там. (...)

Вменявате в заслуга на Сталин това, че той бил възстановил "великото руско пространство". Но, както е известно, то е било загубено от наследниците на "вожда на всички времена и народи". Именно Сталин заложи бомбата на забавеното действие, когато своеволно прекрои "великото руско пространство", създавайки изкуствени граници между бившите съветски републики. В резултат от тази сталинска политика ние сега жънем плодовете на екстремизма, национализма и ксенофобията. Сега остана само едно свързващо звено на територията на историческа Русия (днешните Русия, Украйна, Беларус, Молдова и други сега независими държави) - и това е Руската православна църква. Ако го нямаше експериментът под формата на национално-териториално разделяне на бившата Руска империя, то нямаше да се появи въпросът за разделянето на единната страна и прекратяването на нейното съществуване в началото на 1990-е години.

Нашата света Църква в продължение на столетия е била и винаги ще бъде единна със своя народ и в беда, и в радост. Нашето духовенство споделяше участта на народа в суровите години на робството на ордите и през 1612 г., по време на наполеоновото нашествие, и в окопите на Първата световна война, във времената на червения терор и в сталинския ГУЛАГ, в годините на Великата отечествена война, в дните на разпадането на единното Отечество и във времената на тежките икономически сътресения.

В отговор на Вашите последни твърдения, мога да кажа, че победата във Великата отечествена война бе удържана от нашия народ не благодарение на ръководството на Сталин. Съществува мнение на авторитетни историци, че именно по негова вина сме понесли такива неизброими жертви, сложили сме на олтара на победата милиони животи на наши съотечественици поради необмислена предвоенна вътрешна политика. Войната спечели нашият многонационален народ, воден от любовта си към родината, чак до "полагане на своя живот" (срв. Иоан 15:13). Бих искал да се надявам, че дискусията по повод неотдавнашната история на нашето Отечество ще се води в цивилизована форма и няма да разделя единия народ на два враждуващи лагера.