Една държава, чиито народ е понесъл сериозни исторически удари се е мобилизирала да навакса изоставането. Един народ с възможности и талант е притиснат от историята в територия, която не позволява да се развие с онзи размах, който смята че заслужава. Този народ има нужда от „жизнено пространство” и го намира в съседни територии, за които смята, че исторически му принадлежат. Този народ – държава има стройна и мощна национална идеология. Нейни създатели са хора, чието идейно развитие се корени в социализма. Освен аспирациите към споменатото „жизнено пространство”, основен компонент на тази държава-народ-идеология е невероятната военна машина, способна да прегази за броени дни и седмици многократно по-големи съседи. Характерно за масовата психика на този народ е, че смята себе си за уникален, стоящ по-високо от останалите и особено от онези, които се пречкат в жизненото пространство.  Действията спрямо тези нежелани съседи са безцеремонни, а поводи за тези действия винаги се намират. Екстремистка проява, причинила смъртта на жител на държавата, става повод за няколкоседмични погроми над съседските къщи, около които се изграждат стени и се превръщат в затворени гета.  Тази държава-народ-идеология-армия умело използва нерешителността и колективната безотговорност на международната общност и прави каквото си иска, уплътнявайки всеки политически и териториален вакуум, срещу което получава хартиени резолюции с общи приказки.

Този народ-държава-идеология-армия e е нарочен за зло (особено в левичарските среди). Има аргументи да не може да се нарече "добро". Неговите противници обаче са много по-голямо зло. Цивилизационният сблъсък на нашия свят с тях е въпрос на време. Лицемерният европеец седи на дебелия си задник в кокетния си хол,  слуша радио, цъка с език  и заклеймява „престъпната агресия” на този решителен народ–държава-идеология-армия. Той не си дава сметка, че тези "агресори" всъщност водят неговата война и застават на пътя на пълчищата безбожни азиатци, които скоро ще излязат от новинарските емисии и ще развеят варварските знамена със сърповете под балкона му.  И ако тогава варварите завладеят само половината Европа, а в другата половина свободата продължи да диша, вероятно принос за това ще има този войнствен народ-държава-идеология-армия. Не че някой ще му го признае.