Постинг
19.07.2010 12:45 -
Небесното Царство като релакс в чиста околна среда
И така, културата на глобализацията ни предлага на щанда си „хоризонталата” на биологичния активитет като единствения артикул, за който си заслужава да се работи и да бъде ползван. Всяко нещо извън или над него се добавя като луксозно нетраен подарък, като монотонната натрапливост на рекламното „но и това не е всичко” към живота на индивида. Между „плюса” на човекоподобната маймуна и „минуса” на първичната клетка човешката „нула” днес е оставена да се лута и, кикотейки се, да търси себе си, поглеждайки от време на време към небето или към ада, но не с любов или с екзистенциален ужас, а поради умората и изчерпването от психосоматичните страдания, предизвикани от безсмисления стрес… Небето не е небе и адът не е ад. Първото е „релакс в чиста околна среда”, второто – евентуална нужда от психотерапия и антидепресанти.
...Стремежът на Църквата – съответно и на всички нас, които сме в Църквата – да се слее с тази култура, да възприеме ролята на „глобален психотерапевт” в конкурентна борба с други „колеги” (например будизмът на Запад има вече предимно такива функции) е отказ от църковността, бягство от богословието и богомислието. Нито сектантският „зилотизъм”, нито либералничещото богословие, могат да бъдат адекватни на историческата действителност и на културния контекст. Царят не просто е гол, че да може да бъде все пак и засрамен от голотата си – той като че ли се изкушава да абдикира, та вече да не е и цар и срамът да не се отнася за него…
автор: Марио Коев, взето оттук
...Стремежът на Църквата – съответно и на всички нас, които сме в Църквата – да се слее с тази култура, да възприеме ролята на „глобален психотерапевт” в конкурентна борба с други „колеги” (например будизмът на Запад има вече предимно такива функции) е отказ от църковността, бягство от богословието и богомислието. Нито сектантският „зилотизъм”, нито либералничещото богословие, могат да бъдат адекватни на историческата действителност и на културния контекст. Царят не просто е гол, че да може да бъде все пак и засрамен от голотата си – той като че ли се изкушава да абдикира, та вече да не е и цар и срамът да не се отнася за него…
автор: Марио Коев, взето оттук
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
Блогрол
1. Страницата ми във Facebook
2. Conservative - избрано
3. ЕДИН ЗАВЕТ - потомците офицерския корпус на Царство България
4. Стара София
5. 100-те книги
6. Българска патриаршия - Св. Синод
7. История и политика (блогрол)
8. Радан
9. Комитата
10. Sulla
11. Нашето детство
12. Изгубената България
13. Ic Xс Niка
14. The Monarchist
15. Задочните репортажи
16. Музикалните хроники на един немузикален човек
17. Светослав Малинов - член на ЕП
18. Сергей Петров - Араджиони
2. Conservative - избрано
3. ЕДИН ЗАВЕТ - потомците офицерския корпус на Царство България
4. Стара София
5. 100-те книги
6. Българска патриаршия - Св. Синод
7. История и политика (блогрол)
8. Радан
9. Комитата
10. Sulla
11. Нашето детство
12. Изгубената България
13. Ic Xс Niка
14. The Monarchist
15. Задочните репортажи
16. Музикалните хроники на един немузикален човек
17. Светослав Малинов - член на ЕП
18. Сергей Петров - Араджиони