Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.09.2010 00:15 - Славни пътешественици (2) Пристигане в Родопите
Автор: templar Категория: Политика   
Прочетен: 2863 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 28.09.2010 10:17


Да са знай! Преди да стигне до китните кътчета на Родопите, скътани в пазухите на Родопа планина,  регресивното човечество огладня и яде в ресторант "Воденицата" между Сливен и Нова Загора. Стара воденица с огроооомен чардак, надвесен над река, пълна с риба, всичко това в градинка с цветя, отдалечена на 200м. от шосето.  Храна преизобилна, вкусна, топла и евтина. 

На изпарения стигнахме до бензиностанцията в Нова Загора, където наточихме нафта.  Децата заспаха, а родителите слушаха архаични предавания по Хр. Ботев , а именно музикалната колекция  "Песни за растения и животни" и рубриката "Бележити симфонични оркестри свирят с известни поп и рок изпълнители"

На път имам три кадемлийски - места:  "Момчето с орлето" до Айтос, "Лъвската глава на Ропотамо" и кулите на католоческата катедрала в Раковски. Второ десетилетие се каня да отбия от пътя и да видя катедралата отблизо и все не го правя. (По същия начин, стотици пъти се каня да разгледам една къща, наподобаваща старо английско имение до с. Микре, която се вижда за миг в края на дълга 50-тина метра пътечка)

Пак не видях катедралата отблизо, но пихме кафе в ОМВ  - поднасят добро кафе в порцеланова чашка, поставена върху метална табличка, заедно с пакетирана бисквитка и стъклена чаша  вода.  Това + климатик + WC = ВНЛ

След известно време кривнахме по отклонението за Пампорово. Проспах разклона за "Св. Кирик и Юлита", Араповският манастир също остана за друг път. Минахме през Асеновград и нагазихме в кривулиците на Родопите. Пейзажът се смени и по-бързо отколкото си представях спрях да жаля по морето и започнах да кроя планове за гърбави римски мостчета.  Пред Бачковския манастир нахлузих едини дънки върху късите си гащи и повлякох щерка си над неравния калдаръм, в който тя се спъваше на всяка крачка.  Докато влизахме един монах започна да бие клепалото - беше 17:00 - без да сме го планирали присъствахме на част от службата, запалихме свещи и се поклонихме пред чудотворната икона. Повечето християни учат малките деца в църквите на едносрични думички като Боже, дядо поп, икона, огънче, добро,  послушен, обича и т.н.  Аз обаче съм амбициозен православен фундаменталист и научих децата да произнасят ясно, че Бачковският манастир е ставропигиален. (това значи, че е подчинен не на местната митрополия, а направо на Патриаршията).  Синът ми, който беше ходил с баба си и дядо си на разходка в Драгалевския манастир държеше, че и той е ставропигален. Водихме дълъг каноничен спор. Драгалевският манастир е любим на Командира и до него е резиденцията на Патриарха, но не е ставропигиален. Така че сине, почитай баща си и престани да упорстваш.

image

Пътят от Бачково до Пампорово е красив. Но чак след Пампорово се чувства онзи дух на Родопите, който развинтва фантазията и прави да ти се причува далечен звън от стотици чанове. Минавайки през Стойките се заричам  да отидем до Гращана (за вас /нас навляците - Гращица) колкото и да е лош пътя (аз живея в София и с лош път не мож ме уплаши).
Точно по залез спираме на кривия римски мост на Широка лъка. Жена ми, която носи туземната дивотия  и не намира нищо привлекателно в нея не благоволява да излезе. Децата спят. Аз обаче удрям ръчната, изкачам като прасе, което са пуснали да се изтича и правя бърза обиколка -  моста, училището, старата църква, гледката от гробището (над църквата, най-високата точка!)  към селото, пак моста, къщата на дядо Стефан... дишам дълбоко, кефя се ... всичко около 5 минути.
В тъмнината на селото  виждам през светлия прозорец на къщата - крепост на Карови няколко големи родови портрета на стената.  Обичам родовите портрети! Къщите се делят на такива с родови портрети и такива без...
Минаваме покрай моста с отклонението за Гела и Солища, заканвам им се с пръст, споменавам баба Чока, уйко Лию и гиздава Маруда и след още 20-тина минути завойчета влизаме в Девин.

Както вече казах, Девин не е стар град. В него няма древна българщинА, по която патриотите да  въздишат.  Всъщност е малко помашко селце на име Дьовлен, махала на с. Настан. (днес Настан е квартал на Девин)
След всичките безредици на т.нар. Тъмръшка помашка република и след българското настъпление от 1912г, през 1913 турското правителство пуска фитила на местните помаци, които се турчеят да обявят "Временното управление на Тракия" или т.нар. Гюмюрджинска република.  Българската войска навлиза в района и поисква от местните старейшини да се кротнат. БабИте, които са печени в местните съседски отношения не правят никакъв проблем. Няколко ислямски фанатици обаче се скриват в джамията, откъдето застрелват патрулиращ войник.  На другия ден българската войска изгаря цялото село и мултикултурализма и правото на самоопределение отива да гледа "Мисия Лондон" . После в  Дьовлен се заселват българи от Солища, Гела и Стойките, настанява се гарнизон, правят се читалище и училище.  През 1934г. след поредните безредици сговористите прекръщават селото на Девин, правят го град, удвояват гарнизона и строят голяма църква "Св. Иван Рилски".  През 2001г. идва Н.В. и подарява всичко на Ахмед Доган....

Всеки може да се досети, че вероятно истината за завземането на Девин не е толкова черно-бяла. Нашите едва ли са се държали кротко с  помаците, а те едва ли са произвели само един изстрел...  Всъщност подобни отношения в този край не са нещо необичайно, но интересно е, че като че ли не се възприемат драматично.  Я като съм хванал да кажа няколко думи и за това...

Преди време бушува тъп публичен скандал по въпроса за Баташкото клане. Някоя от двете глупави спорещи страни разказваше, как  десетина години след събитията бившите башибозуци от околните на Батак помашки села и жертвите - техни кръвни братовчеди - християни, оцелели от клането,  кротко и заедно си пиели кайвето на мегдана и хладнокръвно разказвали на художника Пьотровски как точно се е случило всичко, което съдбата била отредила. Аз бях шокиран и не вярвах.

Месец по-късно обаче, попаднах на краеведски книги за Широколъшкия край, издавани през 30-те и 40 -те години (преди 9.9). Едната даже е с предговор от Екзарх Стефан. Изключително любопитни спомени на местни старци. С простодушно хладнокръвие хорицата кротко разказват, как при поредния граничен инцидент (по този край не е имало големи военни части, а само гранични караули и местни опълчения)  помаците влизат в българското село, което от деца гледат на съседния баир, отмъкват конете и всичко ценно от покъщнината, насилват няколко булки, палват къщата на някой, с когото са се гледали накриво за межда на имот и остригват брадата на попа. При следващия напън, българите влизат в съседното село, карат ингетата да им правят баница и кайвета, поощипват по-хубавичките, изяждат няколко овце, убиват няколко катъра, ей така от проклетия, палват една-две къщи и остригват брадата на ходжата... Ама всичко се разказва поименно, с име, прякор, улица, с някаква особена комшийска топлота и без грам злоба.

При третото мурабе двете опълчения залегнали едно срешу друго на срещуположните  баири. Започнали да стрелят във въздуха и да си придават юнашки вид. По едно време един куршум паднал на метър от свещеника, той  се възмутил, позеленял, скочил прав и започнал да крещи към помаците:
- По полека хвърляй бе Хусьо (фамилиарно за Хюсеин), за една бройка да ме умериш! Бива ли така?
Престрелката все пак дала свидна жертва - крава, която пасяла в оврага мажду двата баира. Като видели мъртвото добиче, нашите усетили, че работата станала дебела и викнали:
- Недейте пуца бре, и ние няма да пуцаме. Репченето и стрелбата секнали. Всички били втрещени от ужаса на войната. Свещеникът и ходжата се събрали под една ябълка и решили да вземат нещата в свои ръце, за да не пострада някой.  Решение било намерено бързо. Тъй като кравата била българска, помаците събрали пари и я платили на стопанина. След това я изпекли, разделили я на две и си я изяли с песни, всеки на своя окоп ( може би оттам е възгласа "Наща маса поздравява вашта маса"). 
Това го направили същите хора, които съвсем наскоро си безчинствали взаимно в селата ... нищо лично, ама щото така се прави на война ... Та по същия безстрастен философски начин, без грам патриотарско биене в гърдите старците  разказват и историята за края на Дьовлен и възникването на Девин. Странна и шантава работа.  Както вече писах, българи и помаци не се обичат. Обаче не се и мразят. Живеят си едни до други, всеки в своята леха и не си мешат капите за нищо.

Наядохме се с пълнени чушки и изпихме по литър Михалковска вода (най-добрата вода ever). После гледах по Discovery изключително интересен филм за политическата история на Третия Райх. Научих много нови неща и си обясних много стари, които ми "висяха". Как може най-културната нация да възприеме масово, бързо  и фанатично една изключително повърхностна популистка идеология? Сега ми е една идея по-ясно. Макар че... извинявайте, ама Волен и Яне като идеолози са титани на мисълта в сравнение с "Моята борба" на Шикелгрубер. Това е детска книжка за бавноразвиващи се.  

Но темата беше за пътешествието из Родопите. Почвам...


Тагове:   път,


Гласувай:
3



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: templar
Категория: Политика
Прочетен: 3798866
Постинги: 428
Коментари: 2648
Гласове: 10559
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031