Има нещо дълбоко популистко в идеята за референдумите. Всъщност тя е една от най-популистките идеи. Привидно референдумът е много демократичен, защото представлява пряка демокрация без посредници. Народът-суверен се изказва и с иманентната си мъдрост взима априори правилното решение. Хвърлянето на важни държавни решения в ноктите на народния вот е безотговорно. Чрез него институциите бягат от своята отговорност и си измиват ръцете. Демокрацията означава не просто право на избор, а преди всичко на информиран избор. Има теми, които са специфични, експертни и няма как няколко милиона гласоподаватели да са компетентни по тях. Затова са измислени парламента и държавните институции – за да могат облечени в политическо доверие, да взимат експертни и мъдро претеглени решения в полза на цялото общество. Няма как милиони хора да разбират от енергетика, армия или външна политика. Да ги караш да го правят е див популизъм, защото е ясно, че в огромната си част избирателите ще формират мнение на база на емоции и медийни интерпретации, а не на реално познаване на проблемите.

Точно заради емоционалния ефект върху средния гражданин, който ще бъде поласкан, че политиците искат мнението му и ще се почувства част от демокрацията, темата за референдумите се експлоатира безобразно от левичари и бутикови популисти по всякакви поводи.

Такъв е случаят и с искания референдум за членството на Турция в ЕС, който Атака и ВМРО независимо и в конфликт помежду си лансират. Идеята за членство на Турция в ЕС все още не е актуална в Европа. Вероятно ще минат десетилетия, преди Турция да изпълни формалните критерии за членство (ако въобще това се случи), и едва след това ще дойде на дневен ред политическото решение. Това решение ще се взима от следващото поколение европейски политици, избирани от следващото поколение избиратели.

Каква би била стойността не един референдум по въпроса днес? Същата, каквато ако гласуваме за/против заселването на Марс. След 10-15 години политическата конфигурация ще бъде коренно различна.  Хората, които ще ходят по земята ще бъдат различни. Аргументите, които ще движат политиката също ще бъдат различни.

Очевидно е, че Атака и ВМРО изобщо не искат да спрат Турция. Много по дребни са техните щения – искат да се заговори за тях по телевизията, да поразмахват юмруци, да фъснат с черешови топчета и да спечелят кръчмарско въодушевление. Тази пушилка щеше да е смешна, ако не беше вредна. Защото налива масло в мелницата на Доган. Дава му аргументи да плаши турците и да ги сплотява зад себе си, дава аргументи и на Турция да налива подкрепа и ресурси в ДПС като преден пост на своята политика в България.

Позицията на ДСБ отново е самотна в своя здрав разум. Ние като партия сме казали ясно какво мислим за членството на Турция в ЕС и нямаме колебания и дебат в тази посока. Ние сме силно скептични към членството на Турция, защото то поставя под въпрос ценностния характер на Европа като културна общност на християнската цивилизация. Това е позицията и  на всички десни партии в ЕС. Ако все пак някога, при някакви обстоятелства се стигне до решение за членство на Турция, то едва тогава референдумът би имал смисъл, като тежък и легитимен отговор на политическия натиск. Тогава референдумът ще бъде истински коректив на европейската политика, а не политическо черешово топче за медиен шум.