Ден за размисъл, ама с известна лежерност, която е маска за тъга, разбити илюзии и остаряване.

Разхождаш се из нета и четеш общо взето набори като Радан и Иво Христов, които дават някои отговори на въпросите, които не си задаваш. Не смееш, или вече не искаш.

Основният въпрос, който ние, които станахме родители в "прехода", след като бяхме избрали да останем тук е "Дали не сбърках като останах?" Всъщност много по-често просто констатираме "най-голямата си грешка", насред морето от идиотия и безсилието да бъдеш относително нормален.

Дворцов преврат. Съвсем вярно. През погледа на разумния политически и исторически анализ. Но и ден, в който невярващи се прегръщахме през сълзи, а по улицата човек крещеше "Христос Възкресе". Синхронната емоция на милион хора тежи повече от историческите аргументи. Също като на 3 март.

Дядовците ни имаха ценностна система. Знаеха защо са заедно в една държава и кои са общите неща, които ги обединяват. Родина, вяра, семейство, училище, войска. Мъжете се поздравяваха със сваляне на шапка, жените се притесняваха да не би да не вземат сина им войник, а търговците се разплащаха с клиентите си веднъж месечно... Наивни работи, но сплотяват и дават смисъл на съвместното същестуване под общо знаме.

Комунистите унищожиха ценностната система на дядовците ни  и създадоха своя - изкуствена, посредствена, пошла и порочна. Обидна за интелигентния човек, но все пак някаква система, която макар и по принуда можеше да дефинира защо сме заедно точно тези хора, на точно това място.

Когато дойде "дворцовия преврат" ние с наслада и заслужен гняв разрушихме пошлата и изкуствена ценностна система на комунистите.

Промените и десницата не започнаха през 1997. Те нямаше как да станат без гигантска, наивна, хаотична, искрена обществена енергия, която има своята славна и трогателна история от 1989 до 1994, Градът на истината, стачките, Жельо и всички останали детски болести ни помогнаха да пораснем. Уви не достатъчно.

Успяхме в повечето важни неща и все пак се чувстваме неуспели като общество.
Pourquio бе джанъм?
Може би защото на мястото на пошлата ценностна система на комунистите не успяхме да предложим своя, по-стойностна. Останахме без всякаква ценностна система.
Днес не можем да формулираме онези неща, които ни правят общество и които изпълват със смисъл това да бъдем заедно в една държава - точно тези хора и точно в тази държава. 10 неща, които ни обединяват отвъд камбите с ябълков оцет и отвратително просташкото шофиране?

Ще идва Путин. Искат да го срещат с Putin Go Home. Като някакви хипита през 60-те или изтрещели екоактивисти. Толкова ни стига акъла за 20 години свобода.
Путин си вади хляба като пробутва на разни държави изгодни за неговата страна работи. Ако се опасявате, че нашият бащица-милиционер не си вади хляба с това да яде чужди държави за закуска в името на нашето добро, то проблемът  не се казва Путин и АЕЦ-а му. Утре Путин ще си замине и Башар Асад ще ни пробута пясък от Сахара. А ние ще креем по необятните арабски пазари на корнишони от времето на бай Тошо.
Така че правилните плакати трябва да носят надпис "Бойко оди си дома!" и да се веят на Дондуков.  Май и това не е много умно. Но във всеки случай, проблемът е в нашия си телевизор. Оставете заяжданките с Путин, че се сещам за кооператорите от тутраканската селищна система, които имаха за враг N1 - не колорадския бръмбар, а световния империализъм.

Какво ли ще правим ако някой отвън не ни е виновен за блатото?
Пет века турско робство, после световният империализъм, днес Путин, евреите и разбира се гадните американци. Все междугалактически заговор за прецакване на българския народ, който е най-древния, най-интелигентния, най-трудолюбивия, най-гостоприемния и има най-точен календар. Имаме си море, имаме си прекрасна земя, само дето ги използваме предимно за да си правим кал, в която да шляпаме и джвакаме с маратонките - наследници на гумени цървули от завод "сърп и чук".

Вечно пребиваване на Орлов мост в едната ръка с букет карамфили, а в другата с плакат 
 "_ _ _Go Home"
с подвижни букви за първата дума (като табло на чейнч бюро). 

Никаква воля за облик.

Ако за 20 години сме стигнали само до ниво "Putin Go Home" няма как да добием свобода, освен ако не ни се случи дворцов преврат.

Честит празник!