Силните прояви на батовете от последните дни илюстрират циганизирането на нравите и битието на бялото население в Република България.


Това не е сцена от "Карибски пирати" а един от няколкото градове в списъка на Юнеско на световното културно наследство. Запален е не от варвари и нашественици, а от местните роми от български  (или пък гръцки?) етнически произход.

Тарикати - примитиви в Несебър запалиха гуми върху крепостната стена и пожелаха Юнеско да изключи града от световното културно наследство, за да не се пречи на андрешковските им безобразия. Тези семпли образци определено са за бой, но политическия "истъблишмънт" на бургаска област и община несебър от последните 20 години са за публично обесване като в Иран.

Броени дни след крайбрежната глупост, дойде втора, по-силна вълна от цигански манталитет на масови средностатистически българи. Откриването на магазините Лидл в цялата страна предизвика струпване на хиляди индианци в черни зори, полицейски кордони, бой, жертви, контузии, разделени семейства и преяждане с евтини банани и краставици.

Български друиди на поклонение в българския Стоунхендж


Боят настана, тупкат сърца ни, ето ги близо наш"те банани

Вероятно въпросното природонаселение вече е във фазата на отделяне на газове, в средствие на погълнатите и храносмляни банани и атлазените им юргани пърпорят като "Балкан МК 50"


Първата ми реакция на погнуса от ставащото гласеше, че посткомунистическата тиня за 20 години превърна България в съвършена бананова република. Докараното до пълна лумпенизация население, просто замени комунистическия култ към Партията, работническата класа и евтиния бахур с най-примитивния капиталистически култ към консумирането, потреблението, преяждането и последващите етапи на храносмилането, шарено-развеселено облъчени от модата и рекламата.


След първоначалния тягостен ступор в гневното ми съзнание бавно се прокрадна мисълта, че простотийцата около отварянето на Лидл всъщност е силна и показателна не за вредните странични ефекти от консуматорския капитализъм, а тъкмо напротив - тя потриса, защото е Deja-vu от Социализма.

Батовете бяха поставени в класическа ситуация на реалния социализъм и те отреагираха на нея с безпогрешния рефлекс на кучето на Павлов.

Какво имахме при Соца? 
1. Изкуствена евтиния, платена с външните заеми на Народната Република
2. Дефицит, силно ограничен достъп до количество и качество на стоки. Когато "пуснат" нещо, има строго ограничение за покупка на един човек (по 2 хляба / кило банани на калпак, ако искаш повече, нарежда се цялата фамилия през 2-3 позиции на опашката и се правят, че не се познават)
3. Принципът да купуваш не каквото ти трябва, а каквото "пуснат" , пък после ще разменяш...

Картинки от късния соц. Източник: Изгубената България
 
Какво се случваше? Хората се редяха на километрични опашки, пускаха връзки и даваха подкупи за да си купят хляб, мляко, телевизор, москвич или дамски превръзки (без крилца). По опашките се стигаше до средни телесни повреди.

Какво имахме вчера при Lidl?
1. Изкуствена евтиния - дотирани цени, платени с рекламния бюджет на веригата за стартирането (kick - off) на магазините.
2. Дефицит - ограничение в количествата банани, бахур и оливия, които могат да се закупят на "тънките" цени - не повече от литър олио и три кила банани на калпак/бейзболна шапка/скиорска шапка тип "капутка".
3. Принципът да купиш не каквото ти трябва, а всичко каквото можеш, за да използваш евтинията.

Какво се случи? Хората се наредиха на огромни тълпи в ранни зори и прилагаха всички средства да пробият охраната, включително подкупи, бой с охраната и полицията, бой помежду си. Бяха довели целите си семейства за да награбят повече банани, в резултат на което си изпоразгубиха децата в навалицата. Всички купуваха всичко, до което се докопат, а отвън заменяха - две кила краставици за кило банани и т.н.

Така че Банановата република всъщност си е добрата стара Народна Република България.

Онези батове, които плачат за бай Тошо, всъщност искат да ни върнат на опашките от Соца.
Управляващите батове пък се надяват на белите цигани - ордите от Lidl. Имат основание.

Да казваш, че през 2050 ще ни завладеят циганите си е непоправим оптимизъм... Циганите  са ни превзели отдавна, още през 1944г.
Изяли са ни, храносмляли са и сега  пърпорят под атлазения си юрган. Демографската катастрофа през 2050 ще бъде само крайния продукт на това културно-политическо храносмилане - ромското включване от 9 септември 1944г. - победата на белите цигани и 65-годишното свинство на техните приплоди.

P.S. Видях, че твърде сходни разсъждения, поднесени по далеч по-културен начин е споделил Комитата , а по-късно и Валя, която дава друг ъгъл към циганията.

P.S.S. Банановата епопея намери и своя трубадур, възпял героиката доста сполучлив:


О, Лидъл!

Три часа бабички и лелки
пред входа му чакат. Сивите панелки
трепетно повтарят на Тотю гласът.
Пристъпи ужасни! Дванайсетий път
гъсти орди лазят по плочките криви
и тела се блъскат, и псувни изливат.
Бури подир бури! Рояк след рояк!
Данчето Фандъкова сочи входа пак
и вика: „Търчете! Ниски са цените!“
И ордите тръгват с викове сърдити,
и „Банани!“ мощно въздуха разпра.
Лидълът отвръща с други вик: Ела!
И с нов дъжд от лакти и псувни на майка
лелки, пенсионери спират да се вайкат,
влизат и се блъскат, без сигнал, без ред,
всякой гледа само да бъде напред
и гърди висящи на щанда да сложи
и един банан повеч в торбата да положи.
Бабичките блъскат. Лелките крещят,
персоналът жално ги моли да спрат.
…
Няма вече олио! Има хекатомба!
Всеки банан меч е, всяко киви – бомба,
всяка стока – удар. Всяка душа – срам.
Свинско и сланина изчезнаха там.
….
Персоналът тръпне, друг път не видели
така да се блъскат овци подивели.

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
И днес йощ кварталът, щом буря зафаща,
спомня тоз ден бурен, шуми и препраща
позора му дивен като някой ек
от дупка на дупка и от век на век