Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.02.2011 12:31 - Бог вижда!
Автор: templar Категория: Политика   
Прочетен: 5129 Коментари: 0 Гласове:
17

Последна промяна: 02.02.2011 09:24

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Днес е поредната годишнина от разстрела на елита на Царство България от комунистите.

image
Изгубената България

2 900 осъдени на смърт и 1900 на доживотен затвор. За разлика от другите съдилища по закон с обратна сила (т.е. за действия, които не са били престъпления към момента на тяхното извършване) българският "Народен съд" не е спорен, защото не е политически, а чисто криминално-мародерски.  Българският "народен съд" има за цел да узакони вече извършени зверски убийства в дните след "освобождението от фашистко робство". Главната му цел е конфискацията на имуществото на осъдените, за да могат в чистите и красиви градски домове да се насадят примитивните комунистически гашняци и техните другарки.

Ликвидирана е българската държавност, обезглавени са институциите, армията... в същото време в градовете, в селата, в паланките и в колибите са избити най-малко 30 000 души - повечето просветени, грамотни, инициативни (граждански или икономически) или просто богати хора. Имуществото, земята и домовете им са плячкосани, килимите са навити на руло и са отнесени, порцелановите чинии са счупени, сребърните вилици са претопени за пендари на червените цигани.

След 1989 тази комунистическа свинщина тихо беше легитимирана.

За разлика от Полша и Унгария България не върна стария герб, стария химн, старата наградна система, т.е. не извърши реставрация, а пре-учреди републиката, наложена от окупаторите с кървав терор. И ако тази пошлост е донякъде исторически обяснима (все пак у нас приплодите на комунистите са много повече от Полша и Унгария и са широко представени както в БСП, така и в нейните политически опоненти), то други неща не са простими при положение, че си управлявал 2 пъти държавата и 15 години София:

- Отказът да се отмени еднозначно и наведнъж Народния съд и всичките му решения. Семействата на репресираните бяха принудени да се унижават и да доказват пред съд, случай по случай, че избитите им близки не са престъпници.
- Отказът да се търси отговорност от убийците - морална, съдебна, историческа
- Отказът за реабилитация на убитите в дните между 9 и 12 септември 1944. Нашето управление беше приело, че между 9 и 12 септември са справедливо наказани народни врагове...на които не се полага реабилитация и компенсация...
- Отказът от лустрация на съпричастните към режима
- Отказът да се възстанови попиляната национална памет
- Отказът да се кръсти улица на проф. Богдан Филов....

Всичките тези и други морални безобразия  "традиционната десница"  извърши къде поради простотия, поради гузна лична или семейна съвест, къде заради тарикатски договорки със земеделците - съпричастни към ОФ и Народния съд , а много често и заради безгръбначно раболепие пред посолствата на съюзниците на Червената армия.

От цялото тихичко морално падение има няколко единични изключения:

- Светослав Лучников (1929-2005), който се пребори за възстановяване на мародерски ограбената собственост.

- Лъчезар Тошев (СДС), който 20-та поредна  години настоятелно и упорито се бори за осъждане на комунизма, разследване на престъпленията му и съхраняване на паметта за жервтите му.

- Вили Лилков (ДСБ), който 20 години се бори в общината за имена на улици, паметни плочи и паметници, в това число Паметникът на жертвите на комунизма и продължаващата агония за възстановяване на плочите с имената на героите от 1 софийска дивизия.

image
1 февруари 2011, Двореца

Сигурно има и още хора - единични, такива, на които останалите в лакомата котерия гледат като на странни или лудички.

За щастие, милиционерите от ГЕРБ, които се възхищават от Т. Живков и управляват зле, поправиха някои срамни пропуски на "автентичните десни". Благодарение на бившите милиционери от ГЕРБ, които упрявляват зле и се възхищават от Т. Живков:

- Разпети петък вече е неработен ден
- Комунистическите убийства са осъдени и отречени от първите часове на 9 септември, а не от 12 септември, както беше доскоро.
- 1 февруари е официален ден за памет към жертвите на комунизма.

Независимо от безобразията на това управление и от истинските причините за тези решения, горе на небето те ще им стоят в графа "актив". На традиционната десница*, въпреки всички добри неща, които свърши за България, срамното нехайство към паметта и истината неумолимо ще свети с червени букви в графата "пасив", Пасив,  достатъчен, за да може когато теглиш чертата положителният резултат да бъде около 4-те процента, но не и повече...

Хубавото е, че въпреки безгръбначието на нашите партийци-патриции, ние, техните най-търпеливи последни 4% помним. Знаем, че дори ОФ - конюнктурата да надделее над  истината, паметта, свободата... последната победа ще бъде на Бог. 
_____
* принуден съм да призная, че  СДС са  по-адекватни от моята партия ДСБ, както по отношение на бъдещия централен площад "проф. Богдан Д. Филов", така и по отношение на отбелязването на днешния ден. Вижте:  СДС    ДСБ

Пускам текста си от миналата година, защото мисля че днес е по-актуален от тогава

* * *

ЦЪРВУЛИ И БОТУШИ

...Когато цървули дойдат на власт
те се превръщат в ботуши...

      /Славимир Генчев. Антидот/

Преди 65 години комунистите извършват най-забележителното масово убийство в българската история. В една яма от бомба край софийските гробища са разстреляни  150 души - целия политически елит на Царство България. Убити са Принц Кирил Преславски, ген. Никола Михов, проф. Богдан Филов, всички царски съветници, министрите от правителствата през последните 3 години и народните представители от последните 2 парламента, командирите на всички родове войски и на основните "стратегически" подразделения. Световният учен - хирургът проф. Станишев - един от най-забележителните и високообразовани хора на България е принуден да установява смъртта на всеки разстрелян. Последен в ямата с негасена вар пада самият той.

Има пряка връзка между това събитие и факта, че българите избраха Димитровград за строеж на века...

Унищожението на държавния политически елит не е само ужасно нехуманно масово убийство. То е преди всичко "програмна" проява, своего рода "манифест" на новата власт. Комунистите са наясно, че за да наложат властта си, трябва преди всичко да потъпчат елита на нацията - всички образовани, знаещи и можещи хора трябва да бъдат смазани, за да могат на тяхно място да виреят примитивните дейци на работническото движение и емигранти от СССР.

Тази политика, започнала зловещо и решително в нощта на 1-ви срещу 2-ри февруари 1945г. се провежда неотклонно в продължение на 45 години. Днес можем да кажем, че комунистите успяха в своята цел.

В продължение на 45 години (а по малко по-различен начин и през следващите 20) българското общество е подложено на обратна селекция. Колкото образованието, средата и произхода на един човек са по-ниски и примитивни, колкото родителите му са по-неграмотни и бедни, колкото по-ниско стои семейството му в социалната стълбица, толкова по-големи са шансовете му да се издигне в социалистическото общество.

От 1. февруари 1945  до 11. ноември 1989г. биографиите (днешните CV- та) се пишат по един и същи начин:

"... произходжа от бедно работническо семейство..."

"...бедно и многолюдно селско семейство..."

"... родителите му били неграмотни, но природно интелигентни..."

"...били бедни и необразовани, но трудолюбиви хора, които с пот на челото... къшея хляб"

"... израстнал в мизерия и немотия..."

В краен случай, ако съвсем нямаш откъде да изнамериш селски корен или пролетарска закалка и ако не се набиваш много на очи, можеш да минеш и с едно:

"... произхожда от малоимотно градско семейство на служещи с прогресивни разбирания..."

По времето на социализма биографията е всичко. От нея зависи дали ще имаш работа, дали ще имаш жилище, дали ще ти позволят да следваш... Биографията се пише от кварталната ОФ организация, която кара местните комунисти да ти напишат "характеристика" - дали семейството ти е враждебно към народната власт, дали ядете в порцеланови чинии, ходите на църква, къпете се и прочие дребнобуржоазни предразсъдъци. Същите тези квартални комунисти, които надничат дали не учиш френски с баба си и не се къпеш прекалено често  за да те изкарат Враг на народа, са онези "редови честни комунисти", които днес се кълнат, че нямат нищо общо с "деформациите" на системата, те били били идеалисти...

Веднъж написана, характеристоката те следва по служебен ред през целия ти живот - в гимназията, университета (ако цървулите изобщо ти разрешат да следваш), в работата, независимо каква е тя, в паспортната служба - когато поискаш да излезеш в чужбина, в "Мототехника" - когато решиш да започнеш да чакаш 20  години за да си купиш Москвич... и в гроба, ако близките ти искат разрешение да бъдеш опят като християнин.

Обратната селекция, налагана от режима, държавният култ към простотията и неграмотността ражда трагикомични ситуациии. Защото когато простият се опитва да се изкара "vip" е комично, но когато грамотния се мъчи да се докара на прост е трагикомично.

Дядо ми - подполковник от царската армия, герой от войната, раняван при Драва, кавалер на ордена За храброст" и двукратен кавалер на орден "За военна заслуга" е изхвърлен от армията, изхвърлен от дома си и лишен от земята си. Не му позволяват никаква работа, защото може да направи "саботаж" на социализма. Остават му 1 декар (30 х 30 м.) лозе, от което той буквално изхранва семейството си.
Когато трябва да пише биография на синовете си, пише, че е земеделец - лозар...

Другият ми дядо е свещеник. (поп, както казват цървулите). Единственият начин леля ми да бъде допусната да следва е да бъде осиновена от вуйчо си, железничар. Така може да пише в биографията си заветното "работническо семейство" и да се моли номерът да мине...

Онези по-заможни люде, които няма как да се изкарат бедни, гладни и неграмотни, защото всички знаят голямата им къща на главната, започват трескаво да търсят някой далечен роднина, който през на следването си бил съквартирант с един ремсист, или по време на стачката на кибритените работници на гара "Костенец" случайно возил в автомобила си бременна родилка - работничка... Ако намерят въпросния епизод, пишат

"... произхожда от богато НО прогресивно семейство, което подкрепя борбата на работническото движение..."

Обратната селекция е включително и естетическа.  Жените не смеят да носят "капели", защото могат да ги обвинят в "битово разложение" или "буржоазен морал". Вместо европейската капела, възпитаничките на колежи носят забрадка като селянки помакини. Прическата е немислима дързост. Мъжете заменят широкополите шапки с работнически каскет. Цилиндрите и фраковете стават реквизит на театрите.

Тези "бившите" хора, които са имали  неблагоразумието преди 9 септември да се къпят, да учат, да говорят френски или немски и да лъскат обувките си с вакса, редовно са "профилактирани" от работническо-селската власт.  По време на Берлинското въстание, Унгарските събития, Пражката пролет, Полските събития, или просто около посещение на другарите  Хрушчов, Брежнев или Ким Ир Сен в България биват прибирани от милицията "за кратка справка", която трае средно 3 години, а за някои е последна...

Когато през 1979г. група ОФ - деятели с интерес към историята започват бегли опити за развитие на науката "генеалогия" , която е свързана с родословни дървета и родова памет, те биват жестоко порицани от ЦК, а в Работническо дело излиза статия от Владимир Топенчаров, който ги обвинява в буржоазен реакционизъм. Родословието е вредно за сициалистическото общество, защото създава предпоставки за социално разслоение на трудещите се и е опит за преразглеждане на ролята работническо-селската класа....

Няколко поколения българи бяха възпитавани по този начин и в тази среда. Резултатите са налице:

- Днес в България милиони хора съжаляват за съборения мавзолей, защото бил част от историята. Макар и грозна и зловеща част, разположена на централния градски площад.

- Днес България е страна, в която споменатия централен градски площад - между Двореца, Театъра, Банката и министерството на отбраната е заета от... паркинг.

- Днес в България милиони хора са против махането на паметника на Съветската армия, която окупира страната им, защото бил част от историята. Част от историята - най-страшната, най-високата и видима отвсякъде част, която напълно доминира целия градски пейзаж столицата и се вижда отвсякъде.

- Днес в България 90% от населението се забавлява чрез алкохолизъм под звуците на циганско-турско-индийски ритми със сръбски текст.

- Днес в България смятат, че Димитровград е най-забележителия градеж на миналия век.

- Днес в България няма нито едно културно събитие, където да е норма мъжете да носят смокинг, а жените - рокля с гол гръб. Дори и Виенската филхармония да дойде в София, 1/3 от публиката ще приличат на трактористи - по "официален" пуловер и черни маратонки. Днес в България, както и тогава, официалното облекло е само театрален реквизит. В нито една европейска държава няма такава андрешковщина.

- Днес в България огромното мнозинство от хората си мисли, че дрехите служат за да не ходиш гол. Никъде в Европа анцугът не служи за друго, освен за спорт. У нас се ползва като "smart casual"...


Днешна България гледа на културата, образованието, възпитанието, естетиката, книгите, дрехите, семейната среда по същия начин, както преди 65 години гледаха неграмотните примитиви с шмайзерите - като на "дребнобуржоазни предразсъдъци" - с онова нахитрело презрение, с което влашките циганета в казармата гледат на "вишагите" - и намигат тарикатски с плувнал поглед на малките си очета.

Обратната селекция на победилата простотия продължава да насипва бомбената яма край гробищата.  Ден след ден. Един голям Димитровград от 111 000 кв. км...







 




Гласувай:
17



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: templar
Категория: Политика
Прочетен: 3798384
Постинги: 428
Коментари: 2648
Гласове: 10559
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031