Победата на Прошко е победа на оптимистите, които вярват, че си струва да опитат поне наполовина да напълнят онази наистина наполовина празна чаша от синьо стъкло.

Няколко десетки млади хора нахъсено и усмихнато помагаха на кампанията на Прошко - раздаваха брошури по шатри и кръстовища, въртяха телефони и обърнаха фейсбук с главата надолу (вероятно и с краката нагоре).  Снощи те ликуваха за първата си политическа победа и тази „детска радост” си струваше годините горчилка.

Всъщност това не е просто победа, а нещо повече. Това е заявка  на „ново поколение”. Ново не само във възрастов и биографичен смисъл. Ново поколение в отношението  към политиката. Нещо като „Политика 2.0”  Това струва ми се е по-важно. Местните избори са следващата цел, но тази цел е междинна. Тя е само стъпка от пътя на българската десница на XXI век. Ще се появяваме в монитора, докато не ни повярвате. После ще се радваме заедно. Както снощи.


Прошко Прошков посочва вратата на кандидат за заменка, докато говори по телефона с избирател (hands-fee, за да може да посочва вратата). Виждате и част от проекта "За един по-красив град!"