Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.10.2011 12:32 - Именно...
Автор: templar Категория: Политика   
Прочетен: 6042 Коментари: 0 Гласове:
21

Последна промяна: 05.10.2011 13:05

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

К’во е т’ва име Прошко Прошков? Звучи като Трендафилка Немска…  Не веднъж или дваж джвакащи Орбит без захар люде ми разясняваха, че всичкото хубаво, ама с това име ще видим зор...

 

Много е тъпо това мислене. Показва всеобща деградация в резултат на атеизма. Ще се опитам да обясня.

 

Прошко идва от прошка. Прошката е основна християнска добродетел, conditio sine qua non за спасението на душата. Без прошка не може да си християнин, нито добър човек. Без прошка не можеш да вземеш причастие, не можеш да станеш съ-причастен към Тайната вечеря. Не случайно в Господнята молитва се казва: „ ... и прости ни греховете, както и ние прощаваме на нашите длъжници...” Звучи ли ви малко като Прошко Прошков?

 

Думата Прошка е красива, българска, християнска, нравствена... но не, с такова име закъде си... друго е да се казваш Пехливанов (Атака), Фандъкова (ГЕРБ), Кадиев (БСП), Джамбазки (ВМРО).

Хубавите звучни български словеса фандък, кадия, пехливан, джамбаз, уютно напомнят за петвековния османски мултикултурализъм... Значи ако на дядо ти са му викали Фандъка, то ставаш за кмет, а ако прякорът му е бил Прошката – не. Така ли е, люде объркани? 

 

Прошко е рядко име, но в македонския край не е нетипично. На Прошко всичките му предци по бащина и майчина линия са от Македонията. Така че на бурните патриоти с анадолски имена можем само да кажем, че освен като ум и можене, Прошко е по-добър за кмет и като име.

 

* * *

 

ПРОШКА

 

Автор: Николет Караманафова – 13г. победител в ученическия конкурс за детско творчество, вдъхновено от предизборната кампания „Ние сме ГЕРБ, с теб сме по-силни” под патронажа на вътрешния министър Цв. Цветанов, председател на предизборния щаб на ГЕРБ и главен включител на ромите.

 

Студеното ноемврийско слънце едва галеше склоновете на Беласица. Постол войвода, наричан от хората си, а и от враговете Ениджевардарското слънце вече пушеше дългия си чибук, загърнат във влажния от ледената роса яморлук. Около него тихо се суетеше слугата му, албанецът Башкин, уният от Вльора, когото войводата наричаше галено „моя адютант”. Башкин беше наклал малък огън и с отработени движения вдигаше и спускаше черно от сажди джезве с гъстото като мед сутрешно кафе на господаря си. Вече 13 години откакто Постол отърва момчето от бесилката за неплатени дългове, никой друг не правеше кафе на войводата, никой по-зорко не бдеше над съня му. Днес Башкин беше нервен. Щеше да има съд. Нощес в Демир капия хората на Постол заловиха мирилай от Одринския корпус, който самодоволно беше решил да нагази в планинския проход само с трима низами и едно товарно муле. Снажният 35 годишен офицер лежеше омърлушен на разкъсания си мундир. Лявата му ръка беше превързана, а по бинта беше избила кръв. Погледът му издаваше гняв, примесен с примирение. Турчинът беше от скоро по тези места, но знаеше, че Постол не прощава никому. Славата на войводата се носеше далеч отвъд Беломорието.

Совата, която от полунощ бухаше на равни интервали изведнъж замлъкна. Умълчаха се и щурците. Не, не му се беше сторило. Откъм Яворница пукна пушка. Постол войвода свали чибука от устата си и ръката му едва видимо затрепера. Измина една тежка минута. Чу се втори пукот. Кръвта нахлу в лицето на вече не младия мъж и той ясно чу пулса на сърцето си. Башкин беше оставил джезвето и стоеше притихнал до огъня. Измина цяла вечност, преди ридовете на  Демир капия  да понесат ехото от третия изстрел. Най-после! Рипсимия, снаха му, беше родила момче. След четири момичета, най-после наследник!

Постол войвода не събра сили да стане. Прекръсти се така, както беше седнал. После бавно се надигна, олюля се, задържа се за едно дърво да се изправи и с бързи стъпки тръгна към пленника. Турчинът отначало не разбра какво става. Когато обаче Постол бръкна в силяха си и извади късия каракулак със седефената дръжка, очите му се разшириха от ужас и започнаха са се стрелкат наляво-надяско като мренки в бързей. Човекът се задърпа и зрита с крака, но въжетата здраво го задържаха за ствола на жилавия габър. Постол не виждаше нищо. Той напредваше неумолимо към вързания човек, от устата му излизаше пара, а сребърното острие на ножа бляскаше с оранжевите лъчи на утринното слънце. Башкин се беше заел отново с кафето, обърнал гръб на разиграващата се драма. Толкова много пъти бе виждал господаря си да затрива хора, че сърцето му бе станало грапаво като петите на стара жена.

Постол с мощно движение изправи вързания и замахна с ножа. Острието изсвири и сряза дебелото сезалово въже. Младият човек стоеше вцепенен. Изненадата му бе толкова голяма, че беше забравил да диша. Постол спокойно крачеше обратно към огъня. Колебанието на пленника трая само един миг, а в следващия синият мундир изчезна в храстите.

Постол воевода седна спокойно на яморлука си и пое от албанеца димящия филджан с кафето. Изчака няколко мига, за да усети аромата, след това отпи голяма глътка, задържа я, после преглътна.

- Слез до селото. Да го кръстят Прошко.

image

Четата на Апостол Терзиев - Постол войвода (1869-1911), до него подвойводата Въндо Гьошев (този земляк на Прошко-старши с това име ако се кандидатира за кмет на родното си Лесково, няма никакъв шанс)




Гласувай:
23
2



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: templar
Категория: Политика
Прочетен: 2979418
Постинги: 428
Коментари: 2649
Гласове: 10537
Календар
«  Юли, 2018  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031