продължение на ТОВА , в което отново няма да стане дума за бъдещето на синьото... ще стигнем и до него, но по-нататък

Победата на ГЕРБ е безпрецедентна не като брой гласове, а заради самия факт, че след две години доста оспорвано управление, при това в кошмарна външнополитическа и икономическа среда, някой в България може да спечели избори с безспорен резултат. Досега не се е случвало (пак "печелеха", но само те си вярваха и го наричаха „съхраняване на позиции в местната власт”)

В България няма истинско негодувание от управлението на ГЕРБ, което да прерасне в наказателен вот. Очевидно в обществото няма и усещане за „милиционерщина и пълзяща диктатура”. Такива тревоги има в много тънки обществени пластове свръхинформирани градски кръгове, напълно непредставителни в условията на демокрация с всеобщо избирателно право. В добавка, циничната претенция на БСП да се яви разтревожен борец за демокрация и свобода допълнително компрометира темата.

22 години политика, анализи и социология показаха, че електоралната структура е относително проста и устойчива. Има между ј и 1/3  бивши комунисти, подкрепящи БСП. Има около 10% турци, подкрепящи неизменно ДПС.  Тези два компотента са постоянни, константи. Останалите 50-60% са хора, които не искат да ги управляват комунисти и турци. Тези хора са капризни към политическото си представителство и за разлика от комунистите и турците си променят мнението. Те гласуваха за СДС през 1991 и 1997, за Н.В. през 2001, за ГЕРБ през 2007 и 2009.

Лошото е, че тези хора са претърпяли много  разочарования и изискванията им стават все по-занижени – съгласни са да подкрепят всеки, който бие БСП. Всъщност на тези избори имаше наказателен вот - резултатът на ГЕРБ беше протестен вот срещу опозицията БСП.

Истинската новина на тези избори не е колапсът на „традиционното” дясно, не е дори победата на ГЕРБ. Потресаващото е, че 20 години след промените все още се намират милион и половина българи, които при някакви обстоятелства гласуват за бившите комунисти. Липсата на лустрация, страхливият отказ от декомунизация, и кокетниченето с либералните настроения на озападнелите деца на номенклатурата, отказът да се прочете историята и пълният провал в налагането на собствен прочит на събитията от последните 100 години....Това, че преходът се случи не като реставрация на 8 септември 1944 а като  перестройка на НРБ в неин приемлив за Запада приемник е тежък грях на десницата и може би днешната катастрофа е част от сметката за този грях. Резултатът: онази претенциозна и предпазлива десница  се стопи, а комунистите са отново милион и половина, припяват „ние пак сме тук” и поднасят венци пред паметника с Шпагин-а. Нещо повече – бяха на крачка от да трети президентски мандат. Щяхме да гледаме отново "На всеки километър" и да ни освобождават от фашистко робство до пълно освобождение...

Нека да се върнем на втората електорална константа. Много популярна теза гласи, че обикновените български турци са едни кротки и работливи хора, проблемна е само малката върхушка начело на ДПС, съставена от  агенти на ДС. Тази теза е несъстоятелна. Българските турци вече 20 години на всички избори гласуват точно както им каже Ахмед Доган. Със своя контролиран етнически вот те донесоха порой от беди на България. Факт е, че въпреки всички заклинания на различни културолози и правозащитници, турците в огромната си част никога не се еманципираха от ДПС. Следователно турците са ДПС и те носят отговорност за него така, както червените бабички носят вина за делата на Виденов и Станишев. Всеки гражданин на РБ трябва да носи отговорност за изборите, които прави. Турците – също. Нали?

Ако досега повечето избори водеха до масово отвращение към политиците и създадоха негативен образ на политическата класа, то този път новината е отвращението към медийния слугинаж. Електронните медии се държаха безпрецедентно, в желанието си да печелят пари за собствениците си, те дръпнаха шалтера на демокрацията. Корупцията на телевизии и вестници беше практически узаконена от ясни тарифи. Ако платиш няколко десетки хиляди лева, ще те отразят. Ако не платиш – никой няма да научи за теб. Никаква следа от журналистическа етика или обществен интерес. Като добавка управляващите бяха наляли много от основните медии с пари под формата на различни обществени поръчки. Резултатът беше грубо преяждане с медийна власт. Най-много се оляха от БиТиВи, което доведе до фарс в последните дни на кампанията и избухна като скандал на дебата между кандидатите за кмет на София. Медиите абдикираха от ролята си на media – среда, в която да се състезават платформи, на базата на които гражданите да направят свободен, разумен и информиран избор. Вече няма истинска демокрация, защото няма информиран избор. Има Ани Цолова и Виктор Николаев. Хубаво е, че този лед започна да се пропуква и все повече граждани и политици се осмелиха да го назоват. Изисква се смелост да си политик и да се изправиш срешу безобразие на голяма медия. Направиха го Каролев, Прошков, Кунева...

(следва)