В предишните четири  анализа (1-ви,  2-ри,  3-ти, 4-ти) се опитах да бъда цинично критичен. Там където се колебаех между грубо критична позиция и по-загладена такава, избрах  критиката. Най-голямото зло в един анализ е да нахлузиш розовите очила и да говориш онова, което ти се иска да бъде. По-добре да бъдеш една идея по-параноичен,  вместо половин идея по-оптимистичен.

И все пак, всичко казано дотук наистина би било безмислено сипване на сол в раната, ако я на се опитам да открия лъч оптимизъм

Не съм си повярвал чак толкова, че да давам решения. Ще кажа обаче, къде виждам някакви оптимистични храсти, от които може да излезе заекът, който да вкара лъва в крак с времето.  

За ДСБ

Най-напред ще сблъскам две популярни съждения за ДСБ

1. ДСБ е партия на политическото представителство. Тя е априори малка партия, създадена с ясното съзнание, че няма как да спечели избори, но въпреки това има важната задача да даде избор на една ценна група градски интелигентни десни хора.  Тези хора трябва да имат за кого да гласуват. Те са политически хора с политическа биография и за тях участието в избори и присъствието в политиката е въпрос на чест. ДСБ се създаде за да даде на тези хора за кого да гласуват.

2. ДСБ е партия на политическото оцеляване. Нейната роля е да могат няколко души да прескочат от един в следващия парламент и така да си осигурят още 4 години битие-житие. Партията е изгубила каузите и целите си и действа конюнктурно с едничката цел - влизане в следващия парламент.

Ако премахнем емоционалната оценка в двете съждения по-горе, всъщност ще видим, че те казват едно и също:
Общността, племето на ДСБ-арите е наркотично зависимо от политиката. За да се самоуважава като общност, то има нужда да има свои представители в Парламента и от време на време по телевизията. Дори и това представителство да е ритуално, символно.
Вождовете на племето могат да задоволят този наркотичен глад на племето единствено като правят чудеса за да оцелеят политически, макар и все повече на символно ниво, отколкото като реална сила. Това оцеляване минава и през оцеляването на политическите им биографии.  Нищо нечестно и нередно. Симбиоза. Лидерите получават продължение на политическия живот, а привържениците получават жадуваното политическо представителство.

Казаното дотук е важно, за да се избегнат спекулациите на тема представителство и оцеляване. Картинката е такава. Въпросът е възможно ли е партия на представителството да съществува дълго време. Мисля че не, защото тръпката от политиката постепенно умира. Щото не е истинска политика. И всеки следващи избори са като картината на Фьодор Решетников "Опять двойка" Ако все пак ДСБ успее да изпълни дълга към своите привърженици,  ще има 3-ма, 5-тима или 7 депутати и те ще бъдат добри, известни, опитни, стари политици. Дори и да има някое "ново" лице, то ще бъде по-скоро изключение. Така че, ако днес сте се събудили с идеята да станете депутат или министър, ДСБ не е правилния избор. Ако пък просто искате да сте част от партия, чиито сенатори знаят какво е парламентаризъм, не бъркат вратите на тоалетната и ксерокса в Народното събрание и правят разлика между субсидия и субсидиарност, то напънете се да вкарате ДСБ в следващия парламент, защото ако това не стане, ще бъде жалко и някак провинциално. Без ДСБ парламентът ще прилича на Пловдивския университет.

Не споделям оптимистичните нотки за представянето на местните избори като "запазване на позиции в местната власт"  Извън третото място на Прошко в София, навсякъде сините са тежко пребити. Резултатът в София е тежка загуба, но в страната дори не е загуба, а направо смърт. Не е за гордост  кметството в с. Мирково и  101 общински съветници в цялата страна. За сравнение НДСВ има 24 кмета и 334 общински съветника.

ДСБ не е решението, макар че има основания и може да бъде част от него.
И така: Какво имаме на терена. Устойчиво изглеждащ и природно автентичен двуполюсен модел от ГЕРБ и БСП. На трето място е неизменната турска етническа партия ДПС. Извън този троен PAX PARVANA * има една огромна степ от малки племена, които воюват помежду си, обединяват се, прецакват се, плячкосват границите на империята и се борят за живот. Извън политическото казачество пък има огромна маса кротки славяни, които не се интересуват от политика и единственото, което искат е политиците да не ги занимават със себе си.

Нека да видим къде в тази TERRA INCOGNITA извън голямата и устойчива PAX PARVANA има някакъв реален потенциал, голям или малък. но реален.

Политически играчи с някакъв потенциал

Преди да коментирам партии и личности, ще споделя един ценен политически урок, който ми даде Филип Димитров, когато се пенявех срешу няколко "десни авторитети". Каза ми да гледам на партиите не като на лидери (обичани или мразени), а като на избиратели, които стоят зад тях. И ако тези избиратели са реални и заслужават уважение, лидерите им са второстепенен въпрос. Това е политическо мислене.

- ДСБ и СДС - двете партии заедно вероятно имат между 250 и 400 хил. привърженици, които се отличават с лоялност и дългогодишен навик да подкрепят синьото. Освен това имат политици с опит и безспорна висока класа, както и отлично ново поколение с висок потенциал. Нямат си само разпознаваемо политическо послание, кауза, цел  и онзи мистично-легендарен огромен брой привърженици. В СДС бих споменал Надежда Нейнски (последното и интервю е пореден пример) и Стефан Иванов от СДС - София, заради познанството ни 15 години и въпреки всички противоречия, битки и войни които сме имали (а може би заради тях?). За ДСБ няма да споменавам имена, защото са ми приятели, рискувам да изпусна някой, след което да трябва да искам ПРОШКа :)

- НДСВ - на пук на всички глупости, които се казаха за тази партия и въпреки цялата омраза, която се излива върху Н.В., аз далеч не бих отписал придворната на Н.В. партия. НДСВ дори и на онези избори, в които изпадна от паламента изпадна с много близък до 4-те процента резултат. И като брой гласове трябва да кажем, че тези 4- не са много по-малко от едни други 4+ Електоралната тежест е съизмерима като порядък. Дори и извън властта, НДСВ се оказва партия, която си има свое електорално тяло. Дали е съставено от монархисти, лични почитатели на Н.В. или хора видели добро по време на неговото управление, партията успява да поддържа един малък кръг от политици с интелигентно присъствие. Партията присъства в Европейския парламент, а на последните местни избори получи 24 кмета и 334 общински съветника (за сравнение ДСБ е с 2 кмета и 101 съветника). Владо Каролев направи ярка кампания в София с откровени десни послания и има смелостта открито да се изправи срещу медийното безобразие.

- ВМРО - БНД . Партията си има собствен устойчив електорат и структури, макар и не особено големи. В София Ангел Джамбазки ми направи отлично впечатление - за един много млад човек, при това лишен от опитен екип, политическото му присъствие, поведение и говорене е обещаващо. Освен това ВМРО си има биографични привърженици - хора, които са родово вързани с идеята и организацията (доколкото има общо между днешното и някогашното ВМРО) Освен това покрива политическия национализъм без да изпада в маргинални крайности.

- Обединени замеделци. Малка, нищожна, с ограничено влияние. Малко на брой, родово ангажирани с идеята лоялни привърженици. Недостатък: смешно до гротеска разцепване на 100 истинни и легитимни ръководства и фракции. Недостатък: безумна идеология и истори. Абе, заради Елица ще ги броим, не сме от дърво.

- Меглена Кунева & Whatever - Успя да обедини зад себе си близо половин милион българи. Трябва веднага да кажем, че много от тези хора гласуваха за Кунева не заради нея, а защото беше възможното гласуване извън БСП - ГЕРБ. Но все пак половин милион доверие, дори под условие си е половин милион. Дай Боже всекиму.  Заявка за различно политическо поведение, която може и да се развие, а може и да не се развие. Зависи доколко г-жа Кунева и екипът, който стои зад нея (чувам най-различни версии за него) ще успеят да го отиграят. Впечатленията ми от кампанията са за слаб и неумел щаб.  Отлично впечатление ми направи кандидатът за вицепрезидент Любомир Христов.

Партиите от т.нар. ОДС решително не са част от заслужаващите внимание. Просто зад тях няма хора. Върнетете се на правилото на Ф.Д.

И накрая, най-важният компонент от TERRA INCOGNITA на възможното решение - близо половината български избиратели, които решително не припознават PAX PARVANA  (ГЕРБ, БСП и ДПС). Тези хора не признават споменатите по-горе партии, но много вероятно да биха проявили активност ако се появи политическо поведение, което да харесат.

Поведения

Освен партиите с някакъв потенциал и хората в тях, трябва да спомена няколко позитивни тенденции:

- Все по-голяма публично изразена непоносимост срещу тоталната медийна БиТиВищина.

- Все по-голяма публична непоносимост срещу недодяланата парвенющина  в управлението (Христо Стоичков DHC, Бойко Борисов - почетен член на СБХ, Музей на социалистическото изкуство.) Ще бъда честен и ще кажа, че съм скептичен към тази съпротива и проявите на "достойно гражданско поведение". Много себичност, лични отношения, дребнавост или политически мераци има в тях. Но все пак се вдига джангър, който внася смут в блатото, а това е добре.

Свободни места
Празни ниши в политиката

 - Консерватизъм
ДСБ така и не се осмели да се държи като консервативна партия. Партията плахо балансира между несъвместимите виждания на своите консервативни и своите либерални привърженици. Тази политика изглежда безлична, но беше мъдра и вероятно единствено възможна.
РЗС има претенция за консерватизъм, но тази претенция е нелепа и смешна, точно колкото нелеп и смешен е  ...коминочистачът от песничката с нелепо смешен силует, да не си помислихте нещо друго.

- Либерализъм
В либералното пространство (неадекватно определяно като "център") има два субекта, които по своята иманентна същност са напълно невъзможно либерални. 
 НДСВ - вдъхновена и създадена от легитимен монарх. (Най-големият проблем на НДСВ е нейната неадекватна политическа заявка да бъде либарална, но това е друга тема)
ДПС - феодално управлявана партия на патриархални мюсюлмани.
В новата българска политическа история няма истинска либерална партия. (В резултат на което всички откачени либерали се врат в ДСБ и тровят водата на почтените консерватори, вследствие на което ДСБ нама физиономия и изглежда безлично... :) ;) )

Заключение:

Казах къде според мен има някакъв потенциал, чиято енергия може да структурира онова огромно пространство отвъд ГЕРБ, БСП и ДПС. Може да се опита да изникне и нещо ново. Всякакви комбинации, пермутации и вариации са възможни. Дали сред тях ще има успешна, която ще изведе България до четирипaртиен модел (ГЕРБ-БСП-ДПС-Нещо_друго) предстои да видим.  Въпрос на способности на политиците (вчерашните, днешните и утрешните)  да намерят такава формула на взаимодействие, която да е приемлива за избирателите, да не изглежда "безпринципно обединение на лидери", а да поставя ясна кауза, визия за бъдещето на страната. Обединение и коалиция вече са мръсни думи. Търси се преди всичко модел на поведение, платформа, която да мобилизира максимално широка част от TERRA INCOGNITA като намери най-малко общо кратно (НОК) между различните пластове в нея.

(край, в очакване на начало)

___________
* PAX PARVANA -  публичният свят от партии, медии и бизенс които се подредиха по време на двата мандата на Първанов и които доведоха до двуполюсния модел ГЕРБ - БСП.