Темата връща топката в полето на истинската политика. Сред морето от ерзац и дребнави дребнотемия с малки имена и прякори, всяко връщане към чистата политика трябва да се насърчава.

В понеделник членът на Европейския парламент Светослав Малинов коментира доклада на ЕК за България и негативните констатации в него и предложи дебат за промени в Конституцията като част от решението.

Всъщност,  докладът не е "катастрофа", но е достатъчно критичен, за да може Холандия да потвърди ветото си за влизане на България в  Шенген.

По-тревожна от самия доклад е тенденцията, която той създава. Тя е на все по-разклатено доверие на Европейския политически елит в способността на България да покрие изцяло европейските норми за държавност. Докладът е по-критичен от предишния, като разликите са качествени - споменават се неща като възможността ни да проведем избори...

За да получим доверието на Евролейския съюз, (иначе казано, за да потвърдят в Брюксел, че не се сбъркали като са приели България) трябва българските държавници да покажат ясна и категорична политическа воля да променят средата и начина на работа на институциите. 

Тази политическа воля не може да бъде изразена с една-две пресконференции, някоя показна полицейска акция и още два-три PR - похвата. Просто в Брюксел не вярват на медиини фойерверки.

Вдигането на темата за нуждата от промени в Конституцията е начало на разговор по същество за усторйството на държавата ни. Това е подхващане на проблема от неговия източник - основния закон, на който е подчинена цялата матрица на държавността (или нейната липса).

Въпросът не е емоционален. Не иде реч за гладаната стачка на 39-те, нито за Търновската конституция.

Конституцията на Р.България беше създадена преди 20 години. За тези две десетилетия се видяха много нейни несъвършенства и недомислени неща, обществото и политиците натрупаха опит, зрялост и компетентност. Промени се изцяло политическата рамка, в която България живее. Всички тези аргументи показват, че е нормално и полезно Конституцията да се вкара в крак с времето, така че всички власти и институции да намерят адекватното си място, осигуряващо функционираща демокрация и справедливост.

Ако такъв процес започне, той ще е знак към Брюксел, че в България има воля за промени, а не само за бойки приказки и сълзливи жестове пред камерата.  Промените в Конституцията могат да променят отношението към България. По-важното е, че могат да променят самата България.

Целта на конституционните промени трябва да се аргументира  през интереса на българските граждани и след това да се отчете ефекта пред ЕС. Европейските институции вече имат пряко отношение към българите, т.е. отношенията България - ЕС не са външна политика, а вътрешна, в някаква степен. Това е добре да го повтаряме всеки път, докато го проумеят всички.

Инициативата за разумни промени в основния закон беше подета преди няколко години от десницата, в един документ озаглавен "24 предложения за промяна в Конституцията"  и беше насочена изцяло към българското общество.  Днешното предложение  надгражда 24-те точки с нови аргументи. 

Както тогава, така и сега, дебатът за Конституцията е връщане към големите теми, към истинската политика, към философията и идеята за държавата, разговор,  който на десницата и отива и който като че ли позабрави.