Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.09.2012 10:19 - Мое ляво, ваше дясно.
Автор: templar Категория: Политика   
Прочетен: 3253 Коментари: 0 Гласове:
10

Последна промяна: 14.09.2012 10:38

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Със сутрешното си кафе прочетох статията на проф. Калин Янакиев "Лицемерен потрес" във в-к Култура.  Изключително щастлив съм, че в българския политически живот има човек като професора. Чувствам се поласкан, че заедно с него сме съпричастни към една и съща партия, макар да осъзнавам, че принадлежим към малцинство, в рамките на политическата общност.

Вече 22 години след промените живеем в победил комунизъм. Ако по времето на Живков ни залъгваха с "пътя към светлото бъдеще", то преходът решително ни доведе там. Пристигнахме! Сбъдна се мечтата на идиота - атеизмът - най-важният стълб на комунистическото учение и на левичарството въобще, мантрата "религията е опиум за народите" победи и завзе не просто бившите партизани и оргработници, а и mainstream-а на  десницата и определяата се като демократична общност.

Напъните на решилите че са десни хора срещу ДС, КГБ, Путин, Мутин, КимИрСен и Паметника на съветската армия нямат морален смисъл, след като голяма част от същата общност споделя атеизма като държавна доктрина.

Напъните срещу носталгията по миналото и "ужасите на диктатурата" не струват пет пари, след като същата общност споделя развратния идеал на късния соц - корекомщината, материалната и сетивна наслада  да бъдат над всякакво приличие. Концертът на някоя шармантна певачка да бъде издигнат в духовна ценност, противостояща на "закостенелия религиозен морал" .

Богоборческият патос който се лее в задния двор демократичната общност (за щастие не така често в официалните позиции) болезнено прилича на старанието на фанатичните комсомолци от времето на Вълко Червенков.

Лековатата представа за църквата, като някакъв досадно-склеротичен културно-битов елемент (мускалче с розово масло), който най-добре от време на време да бъде наритван, за да си знае мястото, поразително прилича не един основен тезис на Георги Димитров от 47-ма година.

Атеизмът е най-тежкото престъпление на комунизма. Той е най-силният носител на победилия комунизъм в днешно време. Повече от бившите ченгета и бившите членове на БКП взети заедно.

По-приятно е да си пиян на концерт на Мадона, отколкото да стърчиш 3 часа прав на гладен стомах на литургия. Идиотска мъдрост: "По-добре богат и здрав, отколкото беден и болен".

Такава свобода, която отваря пътя към саморазрушителния нагон на обществото и го превръща в колективен пубертет няма смисъл.
Демокрация, която не почива на приличието няма смисъл.
Такава общност не може да бъде истински, дълбоко дясна. Поне не повече, откокото примерно ГЕРБ или министрите на Станишев с тяхната нова дясна  партия. Злобното богоборчество с комсомолския патос е толкова дясно, колкото македонците са потомци на Александър Велики.

Защо участвам тогава? Не от тази или миналата година, а от 20 -тина години, включително във времената на разкола, който поставям най-ниско в скалата на падението в историята  на "демократичната общност" ?

Защото си давам сметка за тежкия ерзац на всичко в България. Не, това не е идеалното дясно от приказките на Бърк, но по-дясно от него няма. Вероятно няма и да има. Това е най-консервативното дясно възможно в България.
И аз го подкрепям, защото знам, че извън mainstream-а има няколко души, които мислят сходно с мен.  Заради няколко неформални разговора и посещение в Света гора с един човек дето всички в България го хулят, заради едно изречение в програмата, което обезсилва  нелепиците из другите изречения и заради тази статия на проф. Калин Янакиев.

* * *
ЛИЦЕМЕРЕН ПОТРЕС

Калин Янакиев, в-к Култура, 3.9.2012

В последните дни на август бях (за пореден път) интензивно търсен от представителите на масовите медии във връзка с (пак поредното) изявление на Пловдивския митрополит Николай. Както поводът на медийния интерес, така и позицията, която очевидно се очакваше от мен, ме накараха обаче да се замисля този път върху парадоксалното състояние на диалога между йерархията на Българската православна църква и т. нар. “гражданско общество”, който се възпроизвежда непрестанно в сферата на публичността ни вече от доста време. Този път популярният митрополит се бе обърнал с остро настояване към “държавата” да не позволява узаконяването на т. нар. “небрачно съжителство”, защото последното е “тежък грях”, който щял да осъди много души “на мъки в ада”. От друга страна митрополитът осъждаше и проектозакона за т. нар. “сурогатно майчинство” (тоест износването на генетичен материал от единия или от двамата генетични родители, които имат определени възпроизводителни проблеми, от жена която да роди детето за тях). Йерархът нарече подобна практика “утроба под наем”. Дотук.

Оттук обаче започва онова, което ме смущава. Защото още на другия ден популярните медии се “потресоха” по дежурен начин от тези позиции на митрополита. Обърнаха се към мен – очевидно за да получат и моя “потрес” на “вярващ интелектуалец”. Този път се въздържах. Защо? Защото ми се стори безспорно изкуствено и неискрено – най-вече неискрено – да се правиш, че си изненадан по отношение на позиция на църквата, която е до болка известна – известна е дори на най-големите профани от векове. Та нима някой все пак не знае, че бракът (именно бракът) между мъж и жена е едно от седемте тайнства, както за Православната, така и за Католическата църква; че именно бракът Бог е благословил и пак него св. ап. Павел нарича “честен”, докато извънбрачното съжителство винаги е било определяно от християнския морал като грехът на блудството и разпътството. Ако обаче подобно неведение е практически невъзможно за един средно образован човек, то реакцията, последвала думите на митрополита, наистина се оказва дълбоко лицемерна. Тя всъщност не е никаква изненада срещу персоналната позиция на йерарха, но по същество е реакция на неприемане на утвърждаваното от християнския морал. Направо казано антихристиянска позиция, позиция на антихристиянския дух на част от публичността ни. Само че без признание на истинската й природа и дръзко изискваща самата църква да се обърне срещу себе си. Настояваща не че позицията й е друга – различна, противоположна на църковната, а че отличаваща се от тази позиция в днешно време дори църквата не може (няма право) да има. “Потресът” пък от неприемането на сурогатното майчинство също ми се видя фалшив и лицемерен. Защото няколко месеца преди това Св. Синод на БПЦ, а също и неколцина просветени църковни клирици (вж. статията на о. Добромир Димитров в сп. “Християнство и култура”) бяха изтъкнали редица при това далеч не само тясноцърковни аргументи срещу узаконяването на въпросната “утроба под наем”. Пълното неглижиране на тези аргументи – впрочем те са споделяни и от лекари, психолози и юристи, говорещи от секуларни позиции – отново придаде един евтин и персонализиран характер на позицията на йерарха. Църквата – така излезе от реакцията на медииите, е чисто и просто против една възможност, давана от съвременната медицина, да помага на страданието на определени семейства, а тя е против нея защото… е Църква (а Църквата, ето, виждате го от думите на митрополит Николай, е и винаги е била “против науката”). Моля, проф. Янакиев, защитете християните от ретроградността на собствената им (и преди всичко от Българската) православна църква.

Дотук обаче за реакцията на масовите медии. Защото причината за, както ни се струва, парадоксалната ситуация в диалога БПЦ – гражданско общество е не само в едната страна. Защото и митрополитът, струва ми се също се направи, че не знае към кого обръща своите предупреждения и защо, собствено, в България държавата от известно време размисля дали да не узакони “небрачното съжителство”. Първо – а това е преди всичко отговорност на митрополита – у нас далеч не са толкова много православните християни, сиреч хората, за които съжителството между мъж и жена без брак изобщо може да се осъзнае като “тежък грях”. Но следователно да се говори на тези хора с резкия, враждебен тон, при това със заплахи за “ада” е абсолютно контрапродуктивно и буквално предизвикателно “си проси” представената по-горе медийна реакция. Второ – митрополитът бе длъжен – именно защото е и архийерей на църквата – да бъде поне отчасти осведомен защо в България все повече двойки избират постоянното небрачно съжителство. Да знае, че то не е просто и само защото хората са станали неморални и “непослушни” на БПЦ, а защото законодателната уредба в държавата ни, която ако почиваше на традиционните християнски ценвности нямаше да прави това – не защитава достатъчно семействата и техните социални и икономически интереси. Попитайте някой добре образован юрист и той лесно ще ви обясни поради какви чисто икономически опасения много двойки предпочитат днес да не узаконяват брака си. Попитайте също колко много и различни преференции за семействата в повечето европейски страни насърчават модерните – да, все по-либерални мъже и жени – все пак да предпочетат брака пред “свободното съжителство”. Но ето защо, обръщайки се към държавата да не разрешава небрачните двойки, митрополитът би направил диалога си с нея и много по-отговорен и много по-отечески сериозен, ако вместо да прави лични комплименти на министър-председателя, би настоял държавата да изпълни именно функциите си на държава, за да пресече болезнената от църковна гледна точка тяга на своите граждани към вършенето на “тежък грях”, за който “се отива в ада”. Понеже другото – съзнанието за благодатната пълнота на брака – не се постига чрез законови забрани, а чрез отеческа грижа, такт и благост, които са задължение на църквата, а не на министър-председателя.

Накрая, нещо по повод “утробата под наем”. Струва ми се, че едва ли бе удачно с подобен груб израз да се подхожда към проблематика, свързана с дълбоко и интимно страдание, каквото е безчадието за едно семейство, към драматичния (защото той най-често е драматичен, прозтичащ от социална безпомощност и беднотия) избор на жените, решаващи се да станат “сурогатни майки”. За сметка на това едно умерено поднесено запознаване с аргументите, които правят “сурогатното майчинство” още по-рисково за пораждане на страдание, отколкото страданието, което уж лекува, щеше да направи позицията на Църквата и много по-авторитетна и много по-трудно обругаема от масовите медии. Нека митрополитът да бе казал поне, че дори според секуларната психология, между “сурогатната майка” и износвания от нея плод се създава в периода на бременността такава връзка, че последващата според договора раздяла с роденото дете може да доведе до неподозирани сривове и дори самоубийства. Понеже нищо от това не бе казано, ние отново станахме свидетели на невъзможността т. нар. “биоетически дебат” между Църквата  и либералното ни общество да бъде задълбочен и да намери сериозно присъствие в публичността ни. Станахме свидетели на поредния евтин, персонален “дуел” между “одиозния митрополит” и плоската, либерална медийна стихия.







Гласувай:
10
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: templar
Категория: Политика
Прочетен: 2806459
Постинги: 428
Коментари: 2649
Гласове: 10533
Календар
«  Август, 2017  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031