Решението на правителството да обложи с 10% данък лихвения доход от срочни депозити трудно може да издържи на критика. Нямам никакви колебания, че Дянков е грамотен финансист с достатъчно познания по макроикономика. Ето защо си мисля, че това дълбоко погрешно и вредно за българите решение е взето под действието на краткосрочни политически сметки и на популистката конюнктура в ГЕРБ, а не на базата на икономически анализ. Затова то трябва да бъде коментирано преди всичко като политическо решение. 

Преди политическия анализ, нека накратко да видим част от негативните икономически последици:

Статистиката на БНБ много ясно показва структурата на депозитите в България. От депозитите като източник на допълнителен доход се ползват предимно хора от средната класа и малкия бизнес. Става въпрос за хора, които поради тежките пазарни условия нямат възможност да започнат собствен бизнес или да направят значима инвестиция, но са заделили 10, 20 или 50 хиляди в очакване на удобен момент, или като буфер за непредвидени обстоятелства. 
Друга група хора с депозити са пенсионери, продали някой апартамент или земя, което им позволява да добавят 100 - 200 лева от лихви над пенсията. 

Облагането на лихвения доход ще удари тъкмо тази средна класа, ще намали и без това нестабилните и приходи и ще разклати крехкото и финансово равновесие. 

По-бедните хора, които нямат депозити или имат по една заделена заплата няма да усетят данъка. 

Наистина богатите, олигарсите и клиентите на частното банкиране ще изнесат парите си зад граница или ще намерят други инструменти, чрез които да заобиколят данъка. За тях намаляване на дохода с 10% е недопустимо. 

Ето защо решението на правителството е поредният от серията тежки удари срещу средната класа. 

Какви ще бъдат общите негативни последици върху икономиката:

Банките ще бъдат принудени да противостоят на натиска, който вади пари от системата. Те ще трябва да смачкат маржовете и да се опитат да увеличат още лихвите по депозити, за да компенсират поне частично клиентите си и да ги задържат. Това усилие, комбинирано с отлив на привлечени депозити ще се отрази негативно върху стабилността и ликвидността на банковия сектор. Правителството вероятно разчита на факта, че българската банкова система е стабилна в излишък и с висока капиталова адекватност, така че може да понесе споменатия ефект. Само че този оптимизъм може да се окаже преждевременен, на фона на изключително тежкото състояние на кредитните портфейли, чието влошаване далеч не е приключило. 

След като увеличат лихвите по депозити, банките ще се опитат да ограничат негативния ефект като увеличат лихвите по кредитите. И тъкмо тук е най-големият негатив от въвеждането на данъка:

Получава се така, че мярката, предназначена да удари "рентиерите"  всъщност ще се пренесе върху ползвателите на кредити - върху предприемачите, които са се наели да инвестират и да оцеляват в безобразно тежката бизнес среда. Резултатът от повишените лихви ще бъде още фалити и още влошени кредитни портфейли на банките, които ще търсят да компенсират загубата чрез привличане на депозити, което се постига с увеличени лихви... схващате ли основната идея?

Какво ще се случи с хората от "ниската средна класа", чиито размер на спестяванията поставят доходите от депозити на границата на смисъла? Например печелят 50 - 80 лева месечно от лихвата? Най-вероятно част от тях ще се откажат от спестяването на пари и ще ги изхарчат, като си накупят дрънкулките, за които отдавна си мечтаят. Добрата новина е, че някакви пари ще влязат в оборота на бизнеса, който се намира в кома. Но след нея идва много по-лоша новина: Това е злокобен пир по време на чума. Хората се развращават да харчат, вместо да спестяват. А спестовността е най-смислената стратегия при криза. Ефектът може да се сравни с това, когато ти останат само 100 лв. да спреш да правиш планове и просто да се напиеш за да забравиш...

След като банковите продукти загубят част от своята привлекателност, на терена ще се появят различни небанкови инструменти, предлагащи скрити форми на банкиране: деривати, дялови инвестиции, заложни и заемни къщи, хедж-фондове... общо взето ще изпълзят мошеници, спекуланти, лихвари и мутри, върху които контролните функции на БНБ и държавата са много по-слаби. С две думи, част от парите на хората ще потънат в сумрака на полусивия сектор. 
Т.нар. "сенчесто банкиране" (Shadow Banking) e проблем в световен мащаб. Миналия вторник президентът на Европейската централна банка Марио Драги говори пред икономическата комисия в Европейския парламент почти цял ден на темата "Мерки за общностно наблюдение и контрол върху банките и предотвратяване на сенчестото банкиране". Усилието за прозрачна и регламентирана банкова система е ключова предпоставка за излизане от кризата според повечето експерти в Европа.
В същото време Дянков реши да хвърли спестяванията на българската средна класа в лапите на спекулантите и сенчестото банкиране. 

Могат да се изредят още редица негативни ефекти от въведения данък. Но както казахме в началото, тази безумна мярка няма икономическа, а политическа логика. И то, позволявам си да кажа, просташки елементарна политическа логика. 

Догодина има избори. 
България има застаряло общество в демографски колапс. 60% от живеещите и гласуващите в страната са пенсионери. (Младите масово не гласуват, а от населението в икономически активна възраст огромни маси живеят в чужбина).
От тези пенсионери поне 60% живеят мизерно с пенсии под 200 Евро. 
Пенсионерите са най-смислената целева група, за всяка партия, която желае да остане / дойде на власт. 

Водени от тази желязна логика, ГЕРБ са решили да вкарат "златен гол" на изборите догодина - да увеличат пенсиите и да спечелят симпатията на мизерстващите пенсионери. Безупречен политически замисъл. Лошото е, че той преминава през безтговорно решение в стил "след нас потоп". Или "да ги излъжем, за да повторим мандата, пък после ще го мислим..."
Изфантазирали са едни пари в бюджета за 2013 за предизборно излъгване на пенсионерите. И нямат откъде да вземат тези пари. 

И съвсем в духа на спецификата на личните биографии на водещите фигури в ГЕРБ, решението се свежда до това "да изгърбим някого за едни пари, за да запушим дупката в бюджета". Изгърбените, рекетираните и ужилените са крехката средна класа.  Причините:
- тя е по-малобройна от морето мизерстващи пенсионери и има по-малка тежест на изборите.
- тя е по-малко склонна да гласува за ГЕРБ.

Абсолютен приоритет на тактиката над стратегията. Това е всичко. Друго няма.