Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.10.2012 23:12 - Българската политика под заплахата на нео-османизма
Автор: templar Категория: Политика   
Прочетен: 4735 Коментари: 0 Гласове:
9

Последна промяна: 27.10.2012 01:42

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 Прочутият със своята прочутост български етнически модел бавно и полека навлезе в нов етап от своето съществуване. 

Групи хора от етнически малцинства вършат провокации. Групи трафаретни патриоти, жаждащи популярност заради изборите, веят байраци, пеят химна и люто попържат султана. Групи либерали традиционно защитават всяко безобразие на хора от малцинствата и осъждат всяка реакция срещу тях, аргументирайки се с Възродителния процес, Холокоста, Гуантанамо и Светата Инквизиция. (либералите бяха блестящо разгромени от Огнян Минчев)

На пръв поглед нищо ново под бозавото българско слънце. След бозата около джамията, шербета с купчината камъни на братя Юзеирови и компота с момите от Рибново и техните забрадки, идва ред на нов епизод на Биг Брадър за народа на златките.
Не е така обаче. Този път е различно. 

Решението на общинските съветници от ДПС да блокират провъзгласяването на ген. Васил Делов, освободил Кърджали през Балканската война за почетен гражданин на града е нов етап от поведението на етническата партия. 

В целия период от своето легално съществуване ДПС внимателно се е придържала към официално поведение на българска политическа сила. Като изключим някоя изтървана реч на турски език в смесените райони, Доган и хората му винаги са били внимателни в това, да не дават поводи да бъдат пряко свързани с официалната линия на турската държава. Дори включването на етнически българи (Бисеров, Цонев, Костадинов) имаше за цел да разбие представата за тясно етническа партия, поне на декларативно ниво. 

image

С гласуването си в общинския съвет на Кърджали миналата седмица ДПС премина границата на българската политика и открито заяви позиция, в унисон с официалната линия на днешното турско правителство. 

Аргументите:

Балканската война се води между България като част от Балканския съюз и Османската империя. Тя е обявена като освободителна (отечествена) война и цели освобождението на българите и другите православни християни, останали под османска власт. 

В Балканската война участва безпрецедентно голям дял от мъжкото население на България. От наскоро публикувания от Държавния архив пълен списък на загиналите във войната съвсем ясно се вижда, че за България костите си оставят огромен брой български турци, помаци, евреи и арменци. И това не е поредната сладникава приказка за етническа толерантност, а сурова реалност. 
Нека без комантар да прочетем първите 10 имена от списъка:

1 А. Апостолов
2 Абди Шакиров 
3 Абдула Мустафов
4 Абдула Хасанов Сакалов
5 Абдурман Дуров
6 Август Иванов
7 Август Розентал
8 Августин Павлов
9 Авксенти Денков Митров
10 Аврам (Иван) Гочев Иванов

Загиналите български турци в Балканската война се почитат като български военни герои. Имената им са изписани на паметниците в родните им места, а семействата им са наградени с медала за участие във войната. 

Балканската война се приема безспорно в положителен контекст от цялото българско общество и от официалната историография във всички периоди от новата ни история. 

Общинските съветници от ДПС, както и всички членове на партията са родени български граждани, родителите им са български граждани, както и родителите на родителите им - същите тези, загинали по бойните полета на Тракия поданици на България с турски етнос. 

Тук отново ще повторя, че противник на българските полкове във войната е Османската империя - държава, която днес не съществува.

Няколко години след войната,  бащата на светска Турция Мустафа Кемал Ататюрк налага изцяло нова доктрина, отхвърля наследството на Османската империя и отрича приемственост с нея. 
Доктрината Ататюрк предвижда като основен принцип мир със съседите и отказ от териториални претенции. Енергията на Турция е насочена навътре към дълбока трансформация на обществото. Тази доктрина, силно националистическа, но не имперска (важно е да се разбере огромната разлика между тези две понятия, които по същество са противоположни) е непоклатима и конституционно защитена в Република Турция до началото на XXI век. 

image

Дотук видяхме как прочитът на Балканската война между Царство България и Османската империя от 1912г. няма как  да предизвика етническо, културно, религиозно и каквото и да е напрежение в официалните позиции на Р. България и Р.Турция.

Нещата се променят значително при управлението на Реджеп Тайип Ердоган. През последните десет години доктрината Ататюрк е основно преразгледана и заменена от доктрината на нео-османизма, чиито главен идеолог е настоящият външният министър проф. Ахмет Давутоглу. 

Неоосманската доктрина възражда спомена за Османската империя и предвижда културна, икономическа и политическа експанзия на Турция в териториите, които някога са били част от империята. В книгата на Давутоглу  "Стратегически дълбочини", смятана за манифест на неоосманизма, поименно и конкретно са назовани три вектора на турския стратегически интерес: Кавказ, Балканите и Близкия изток. 
Нео-османският курс на Турция доведе и до преразглеждане на ролята на Исляма, дотогава по завета на Ататюрк императивно отделен от държавата. Неслучайно политическите анализатори определят кабинета Ердоган като про-ислямистки. 

Влиянието на Турция в държавите от трите споменати зони се провежда по няколко основни линии
- поддържане на етнически партии на турските малцинства в държавите от региона
- поддържане на вътрешни изселнически организцаии на турци, родени в съответната държава.
- културна експанзия чрез продукти на популярната култура, като сериалите, дотирани богато от турското правителство и предоставяни безплатно на местните телевизии в балканските и кавказките държави. 

Блокирайки решението за почитане на паметта на ген. Делов, общинските съветници от ДПС, избрани в българската местната власт, на местни избори по българската Конституция, на практика ни казаха, че те не одобряват дето Кърджали е станал част от България, а не е останал в Османската империя. Няма как по друг начин да се изтълкува тяхното поведение. То е де-факто териториална претенция, макар и в мека форма. 

Не е скандално, че етнически турчин съжалява, че Кърджали е част от България, а не от Турция/Османска империя. Нормално, човешко, логично е, всичко друго би било грозно лицемерие. 

Скандално е обаче, когато хора, избрани за част от българската местна власт официално гласуват в духа на "Жалко, че Кърджали е част от България, а не от Турция". 

Това не се е случвало нито веднъж за 22 години преход. Не се е случвало от времето на напрежение между България и Турция през 80-те и нелегалното Турско освободително движение в България  (чийто официален наследник е ДПС) и от Сенклеровите бунтове и т.нар. Тъмръшка република в Родопите след Руско-турската война.

Коя е причината такава груба провокация да се случи по толкова невинен исторически повод? 

И тук идва новото в българската политика:

Партията на Касим Дал и Корман Исмаилов. 

Миналата година Ердоган даде ясен знак, че загърбва Ахмед Доган и обръща подкрепата си към Дал. Броени седмици след това Дал напусна ДПС и започна да гради структури на своя партия в смесените райони. Имаме основание да вярваме, че новата турска партия ще има мощна финансова и логистична подкрепа от изселническите дружества в Турция и фондациите на турската държава. Хоризонтът, в който действа Дал се простира отвъд следващите избори - той се цели в 2017г. Доготава ще изяжда ДПС бавно и постоянно, процент по процент, без да бърза. Може да си го позволи. 

За пръв път от началото на прехода имаме две конкуриращи се турски етнически партии. Това ново положение неизбежно вещае радикализация. И ДПС и партията на Касим Дал ще се стараят да се покажат като по-турци от турците, за да задържат вниманието на турския електорат в България, но и на ключови среди в Турция, в това число изселническите дружества и кръговете около влиятелния проповедник на политическия ислям Фатула Гюлен. 
Съревнованието между двете турски партии в България неминуемо ще роди още подобни провокации и изостряне на етническата обстановка. Вероятно с такава цел Турция предизвика това съперничество. То не е нещо повече от инструмент на турската външна политика. 

На този фон е изключително тревожна липсата на адекватен прочит на събитията и реакция от българския политически елит - политическа, а не емоционална реакция. 

Видяхне традиционния циркаджийски национализъм на т.нар. "националистически" партии, които с нетърпение излязоха да трупат евтина популярност като веят байраци и пеят патриотични песни. 

Видяхме доста нескопосаната, но общо взето адекватна реакция на ГЕРБ, която обаче си остана на местна почва в Кърджали.

БСП също действа тихомълком, локално в Кърджали и се постара да спести тежки слова на коалиционния си парньор ДПС.

Озадачава липсата на реакция у претендиращите да са прагматични и модерни "България на гражданите", които тези дни садят фиданки и обещават министър за северозапада...

Озадачава липсата на реакция у българското правителство, чийто външени министър тези дни съчувства на ливанския народ и на избитите от Холокоста роми.

Озадачава липсата на позиция у политиците от Синята коалиция, които тези дни позволиха да бъдат въвлечени в задочен диалог с безименните провинциалисти от новото ръководство на СДС и се занимават с смъртно досадната тема за единството.
Иван Костов и Надежда Нейнски са играли подобна напрегната игра на нерви и  политически провокации по време на Косовската криза. Тяхна отговорност е да намерят база за единство срешу опитите за пълзяща етническа дестабилизация в страната, вместо са снизходжат до реплики към анимационните герои  в днешното СДС. 

В противен случай, политическата провокация ще намери неполитически отговор. Рано или късно.







Гласувай:
9
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: templar
Категория: Политика
Прочетен: 2806503
Постинги: 428
Коментари: 2649
Гласове: 10533
Календар
«  Август, 2017  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031