Картината днес:

Днес, след резултат от 21% гласували, въпросът за АЕЦ- Белене стои по абсолютно същия начин, както би стоял и ако бяха гласували 19%, или ако изобщо нямаше референдум. А той е: Във всеки един момент един народен представител може да постави въпроса в Народното събрание. Сега, заради 20%+ гласували, той ще се гледа задължително.

Моите лични очаквания към началото на кампанията бяха, че участието ще бъде в рамките а 24%, а резултатът  - нещо като 82% ДА срещу 18% НЕ. Тези очаквания бяха меко казано опровергани.

И така:

ГЕРБ 

Позиция и цел:

Целта на ГЕРБ в този казус беше

-         да попречи на основния си опонент БСП да реализира лесна победа

-         да скрие и да замаскира загубата на доверие (характерна за всяка партия в третата година от мандата) 

Поведение:

Първоначалната тактика на ГЕРБ беше успешна. Те направиха два хода:

-         преформулираха въпроса, изхвърляйки понятието АЕЦ – Белене, с което обезмислиха референдума и направиха последствията от всеки резултат въпрос на тълкувание, т.е. осуетиха го в зародиш.

-         След като „кастрираха” въпроса, ГЕРБ  заеха позиция ДА, с което... ако мога да използвам терминология от бокса, хванаха БСП в клинч. Очакваният огромен процент ЗА щеше да бъде размит между БСП и ГЕРБ и щеше да парира напълно плановете на социалистите да извлекат дивидент от „победата” като я проектират върху бъдещия изборен резултат.

Промяната на  позицията от ДА в НЕ едва десетина дни преди вота, и то не с официално решение, а с изявление на Борисов, създаде объркване и поводи за подигравки и върна БСП в ролята на единствен претендент за гласовете ДА. В същото време позицията на ГЕРБ напълно се разми и практически ги извади от референдума, разтвори ги по неясен начин в общия резултат. Стана ясно, че някои от тях (Цецка Цачева) ще гласуват ДА, другите или ще гласуват НЕ, или няма изобщо да участват.

Минуси:

-         ГЕРБ не успя да предотврати тактиката на БСП да използва референдума и да почерпи импулс от гласуването ЗА

-         Абдикирайки от референдума, ГЕРБ остави на ДСБ-Единство удобната роля  на единствен явен, видим противник на БСП на политическия терен.

Плюсове:

-         ГЕРБ напълно се справи с основната си цел – да потопи в мъгла реалното измерение на собствената си политическа подкрепа.

-         ГЕРБ пропусна цикъла и не се конфронтира излишно с предполагаемите широки обществени слоеве, подкрепящи по принцип АЕЦ.

-         Остави си възможност за последващи промени в позицията и нагаждане към всяка конюнктурна ситуация.

-         Не позволи да бъде натикана в границите на ниския брой гласували, както щеше да се случи, ако беше задържала позиция ДА.

Реализация:

-         Стъпиха бързо на терена и си приписаха победа над БСП, а 78% негласували + 8% гласували НЕ, като потвърждение на тяхната политика за прекратяване на Белене.  Хвърлиха върху БСП вината за похарчените за референдума пари. Разтвориха се във високия процент негласували, които дефинираха като хора, отказали да играят играта на БСП, здраво стъпили на земята и гледащи към магистралите, а не към скъпото социологическо проучване на Станишев (практически иззеха тезите на Кунева)

БСП

Позиция и цел:

Позицията на БСП разчиташе на силната носталгия към индустриализацията при социализма и грижливо отгледаните страхове за бъдеща липса на енергия.

БСП успя да събере 750 хиляди подписа за да повдигне този референдум.

През последните месеци социологическите проучвания помпят нагласата, че БСП печели доверие и е на път да задмине ГЕРБ.

Ето защо партията на Станишев тръгна на този референдум с голяма кощница. Надяваха се да използват популярната теза за бъдещата енергийна мощ като положителна индикация за бъдещите избори, както и да използват високия процент на гласовете ЗА за медийни внушения и мотивиране на собствения им електорат.

Можем смело да кажем, че БСП претърпя провал с референдума.

Минуси:

-         Гласувалите ЗА са едва около 100 хил. повече от онези, които са се подписали за неговото свикване. Това показва пълна липса на допълнителна мобилизация. Тук трябва да отчетем, че активно на позиция ЗА в референдума застана и очертаващата се коалиция Атака – ВМРО, на която проучванията дават потенциал за участие в следващия парламент. Този факт допълнително влощава резултата на БСП.

-         Резултат 61% в никакъв случай не е могъща преднина. Изчезна възможността Станишев да парадира с всенародната популярност на нова АЕЦ.

-         Резултатът от референдума показва, че идеята за АЕЦ –Белене се подкрепя от едва 13% от българите. Вече никой не може да връща темата на дневен ред, като се оправдава с волята на народа. Европейският натиск срещу Белене еще бъде пезпрепятствен и основателен.

-          

Плюсове

-         БСП използва възможността да направи политическа кампания, да участва по медиите и да говори на хората.

-         Резултатът от 61% дава възможност все пак, в някакъв контекст да си изсмучат от пръстите тезата за победа.

Реализация:

-         Отиграха скромния резултат отлично – силно, натъртващо политическо говорене, повтаряне като латерна на основните си тези, пълно единогласие между различните представители на партията. Предстои да видим, дали Първанов ще се възползва от провала на Станишев за да спечели позиции вътре в партията за тезата си за широка коалиция в посока Атака.

* * *

ДСБ-Единство

Цели и позиция: Заемайки бързо позиция НЕ на референдума, ДСБ имаше различни и многопластови цели, но основните от тях бяха

-         заемане на политическа позиция анти-БСП, което връща към традиционното противопоставяне сини-червени.

-         Отваряне към различни обществени сили, които биха защитили позицията НЕ

-         Максимално използване на медийните възможности на една национална кампания, влизане в преки политически дебати, в които ДСБ е силна.

-         Разтваряне на партията/коалицията във вота НЕ, който макар и по-малък от този ДА, все пак се очаква да е значително по-голям от прогнозираната електорална подкрепа за партията.

Резултатът е значително над очаквания и почти не могат да бъдат посочени сериозни негативи за ДСБ след референдума. Плюсовете са много повече и по-очевидни. И все пак:

Минуси:

-         ДСБ не успя да интегрира формално останалите застъпници на позицията НЕ и те участваха отделно (Капон) или не участваха, но и не подкрепиха ДСБ (Зелените).

-         Застана в обичайната си негативистична роля, да бъде отрицание на нещо, да критикува, вещаейки мрачни последствия – негативно поведение, дистанциращо инстинктивно аудиторията.

-         Проведе активна, но като че ли разпиляна и неатрактивна кампания, с познатите и очаквани заклинания (Русия/олигархия/мафия) или с прекалено експертно говорене, без изненади и без нещо, което да предизвика интерес у немотивирания слушател/зрител.

-         Смеси във времето негативната кампания за референдума с позитивната новина за обединението ДСБ-Единство и двете събития донякъде се екранираха взаимно.

Плюсове:

-         ДСБ  този път влезе трайно за няколко седмици в националните медии.

-         Решително излезе от изолация, като привлече зад каузата си редицасериозни външни експерти, които приеха да седнат до политиците от ДСБ и да защитават заедно обща позиция – Огнян Минчев, Егений Дайнов, Красен Станчев и др.  Разширяването на  формата е сериозно постижение. Това не значи, че Дайнов, Минчев и Станчев ще подкрепят открито сините на избори, но с включването им в комитета на Иван Иванов, те легитимираха ДСБ-Единство като смислен политически играч с важни послания (т.е. излиза се от негативния образ, налаган от противниците на сините,  за „безидейна групичка на оцеляването”)

-         С позицията си НЕ , сините се явиха политически представител, макар и „по неволя” на принципните противници на атомната енергия – еколози, зелени и др. Това не значи, че тези хора са заобичали ДСБ, но все пак е мост, за какъвто бяха правени няколко неуспешни опита през годините.

-         Другият голям позитив, който сините извлякоха от тази ситуация, всъщност не е тяхна заслуга, а неочакван подарък от другите, определящи се като „десни”. С мъгливото поведение на  ГЕРБ, както и с решението на новият претендент за дясна идентичност – ДБГ на Кунева да бойкотора референдума, ДСБ-Единство остана единствения и самотен противник на БСП в тази кампания. За такъв подарък сините нямаше как и да мечтаят. Един месец на ринга, сам срещу БСП, докато останалите се крият в съблекалните. Няма по-добра дясна идентификация, от това да бъдеш срещу БСП. Неопитните в своята „дясност” ГЕРБ и ДБГ се скриха от сражението и на терена срещу БСП остана само Костов. Добър-лош, но само той. Като добавим и добрите новини около обединението на сините, както и бутафорнитр и беззъби провокации срешу тях от страна на остатъците от СДС, можем да пишем един голям плюс за ДСБ-Единство от този референдум.

-         Неочаквано високият резултат гласували НЕ (39% или 590 000 души) и липсата на политическа сила, която да може да предяви претенция към този вот, поставя ДСБ-Единство пред реалната възможност да се борят за този вот на изборите и значително отслабва внушението, че могат да не влязат в следващия парламент. Позицията, при която си самотен играч срещу БСП и „загубиш” с резултат 60/40 е много по-изгодна от тази да те спрягат на границата на 4-те процента.

 
* * *

ДПС

 Целта на движението беше да не разкрива излишно действителния си политически потенциал и да не взима страна в дебата, за да запази възможностите си за участие във всяка една бъдеща конфигурация. Напълно успяха. Разтвориха се някъде в 80-те процента негласуващи, но пуснаха и ДА и НЕ, появиха се по телевизията, а докато останалите разпалваха огъня на политическите страсти с референдума, изиграха оттеглянето на Доган и атентата и привлякоха цялото обществено внимание върху себе си.

* * *

Атака – ВМРО

Цел: да лансират коалицията си и да присъстват по време на кампанията, да вземат своето от популярността на позицията за „българска енергийна мощ”.

Резултат: Разтвориха се в скромния резултат на „победата” на БСП, но никой не може да определи относителната им тежест. С участието си, подадоха аргумент на Първанов и неговата теза  (вътре в БСП) за коалиция и създадоха условия да бъдат потенциален партньор.

* * *

Меглена Кунева и България на Гражданите

Тук анализът е най-труден и най-спекулативен, защото партията е нова, с неясна идентичност, неясни цели и мотиви (хора с различна политическа биография: министри на Станишев, консерватори напуснали ДСБ, хора, отпаднали през годините от разпадите на СДС и ДСБ, бивши кадри на НДСВ, както и немалък брой непознати и неизявени досега хора).

В зависимост от целите, търсения образ на партията и перспективите пред нея, резултатите могат да се тълкуват в различни посоки.

-         Образът на „дясна партия”. Дясната идентичност на ДБГ беше фалстарт. Кадрите от синия митинг на Орлов мост стояха пресилено до фарс на фона на министри и зам.министри от правителствата на НДСВ и Станишев на първия ред в залата. Желанието да се заеме изглеждащото в криза дясно пространство и от този трон да се печелят разочаровани избиратели на ГЕРБ се сблъска с устойчивите резултати на редица проучвания, че потенциалните избиратели на ДБГ са по-скоро с ляво-центристки профил. Конюнктурните съображения на Кунева и Вълчев да щадят бившия си колега Станишев и да не атакуват БСП (освен в общите неадресирани атаки към цялата политическа система) допълнително отслаби първоначалния устрем ДБГ да се превърне в „новата десница”. С решението си да не участва в референдума, Кунева пропусна ценен шанс да се изправи срещу БСП, дори по такъв маргинален и еднозначен от европейска гледна точка въпрос като АЕЦ- Белене. Пропусна и шанса да размие гласовете на ДСБ и ГЕРБ в общ „десен облак”.

-         Образът на  „Новата нова партия”.  Основният устрем на ДБГ, който е на път да ги вкара в парламента е усещането у критичен брой избиратели, че в този политически цикъл те са „новото”. Има сегмент избиратели, които винаги гласуват за „новото”, преминали са през СДС, БББ(Жорж Ганчев), НДСВ, ГЕРБ, а на президентските избори гласувайки за Кунева дадоха надежда, че могат да подкрепят евентуална нейна партия. Емоцията на „новото” е най-сериозния енергиен потенциал на ДБГ. За да го вземат, те трябва да направят едно единствено нещо – да не остареят до изборите. Да поддържат размита, незапомняща се, ненатрапваща се, но и недразнеща физиономия. Да изглеждат едновременно интелигентни, неопитни, леко непохватни, но добронамерени. Трябва да признаем, че дотук Кунева и хората и се справят с тази задача доста успешно. Те умишлено бягат от политически дебат, пазят се от челен сблъсък с когото и да е, никога не заемат ясна и крайна позиция по горещи теми, които могат да настроят някой сегмент от обществото срещу тях. Лицата с политическа биография в партията са скрити на заден план и в медиите излизат непознати млади образи, които не казват нищо съществено, но го правят с правилна дикция, грамотен синтаксис и приличен речников запас. Бойкотирайки референдума, Кунева постигна няколко цели:

o       Избяга от влизане в дебат, в който рискува да досади на хората и съхрани образа на „новия”

o       Не зае позиция, която да настрои някакви групи (еколози, или привърженици на ядрената енергия) срешу себе си. Резултатът от референдума обаче, връща темата за нова АЕЦ в парламента. Тогава ДБГ ще бъде принудена да изрази позиция (в една или друга посока) или отново да пропусне изява.

o       Избягна дебат по спорната си роля за затваряне на блоковете на АЕЦ Козлодуй.

o       Разтвори се в огромното море от негласуващи и си остави правото да тълкува този резултат като подкрепа за своята позиция.

-         Образът на „антисистемната партия”. Тази претенция на ДБГ започна с фалстарт, точно както и заявката за дясна идентичност. Причината е, че Кунва и Вълчев до съвсем скоро са били част от Тройната коалиция – емблемата на политическо сговаряне, задкулисие, и безобразия. На различни нива в партията пък присъстват хора с дълга (макар и по-скоро позитивна) политическа биография в редовете на „системните” партии. В това положение позата, че всички са картел, а Кунева и нейните хора са слезли току-що от небето ангели в бяло е неубедителна до цинизъм.

Решението за бойкот за пръв път постави ДБГ в ролята на истинска антисистемна партия. В това има известен чар, но има и една голяма опасност. Партията разчита на плаващите избиратели, “le marais”, които лесно се палят по новото, изразяват подкрепа, но са непостоянни и невинаги реализират тази подкрепа на същинския вот. Започвайки участието си в политиката с призив за бойкот, Кунева рискува хаотичните и поддръжници да харесат тази позиция и да бойкотират и парламентарните избори през юли.

-         Образът „партия на гражданското начало”. Тук бойкотът е провал. Да заявиш амбицията да представляваш гражданите, след което да имаш референдум – възможно най-демократичната проява с пряко гражданско участие, и да призовеш хората да не гласуват е все едно да се прострелящ в крака по време на лов. Макар и поставен от БСП, референдумът е конституционен и в рамките на правовия ред.

-         Отсъствие от сцената. След като си се учредил преди 1 година е много лош знак да отсъстваш от политическите новини в един зареден с енергия момент. Има дебати, коментари, спорове, графики, резултати, проценти, а Кунева я няма. Така избирателите свиква с твоето отсъствие от А-отбора и започва да гледа на теб с все по-малък респект (дори и практически да споделя идеята за бойкот).

Извод: ДБГ като че ли намали сериозно шансовете да се превърне в „новото дясно”, но засега съхрани шансовете си да бъде „новото ново”.