Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.06.2008 08:25 - Безсъници IV / Европейската идея и демокрацията в техните изкривени форми? Варваризирането на елитите и сервилността на интелигенцията.
Автор: templar Категория: Политика   
Прочетен: 3963 Коментари: 3 Гласове:
0

Последна промяна: 27.06.2008 08:28


Четвърта част от избраните от мен откъси от книгата "Безсъници" на Стефан Попов
* * *

Политически взето, интеграционният процес в нашата историческа култура достигна максимума си в обновяването на нациите. От години насам вече това историческо пладне е прекрачено и ние сме свидетели на разчленението на досегашните национални цялост; доминиращата тенденция на политическата действителност е стремежът към областна автономия...

 Но най-главното: съществува ли, социологично погледнато, това „европейско” човечество? Всяка национална революция бе изнесена от определено съсловие: английската от т.нар. gentry, френската – от третото съсловие, комунистическата узурпация – от името на пролетариата. Съсловията притежават креативна метафизика, която не може да бъде отменена от никакво политическо изнасилване. Кое съсловие точно стои обаче зад идеята на европейското единение, със собствени идейни хоругви и исторически амбиции, изобщо кое главно обществено понятие дава насока и цел на развитието? ... И най-после, решителният въпрос: възможна ли е основната историческа цел, демокрацията в още по-обширен, континентален размер, след като тя става и в национален мащаб вече проблематична при т.нар. „Vermassung”, превръщането на „народа” в тълпа? При него, рационалистичното отношение към проблемите – предпоставка за демокрацията, при която (според Кант) всеки си служи най-добре със своя разум, - е заменено от емоционалното отношение. Но даже и да приемем, че всеки гражданин до определено стъпало на обществената стълбица може и действително да има възможност да си служи с разума, трябва да запитаме: как изглеждат предпоставките на обективната страна на отношението съзнание – външен свят, когато се касае за проумяване на политически, идеологически, културни, научни и стопански все крайно комплицирани проблеми? В един швейцарски кантон, в една малка държава може и на обективно основание да съществува реална демокрация, защото гражданите обзират и познават проблемите, подлежащи на разрешаване с техния политически разум. Кой обаче може сериозно да твърди, че в една притеснявана от световни проблеми, измъчвана от вътрешни неравенства, интереси и цели, исторически все още неконсолидирана Европа отделните индивиди са в състояние да гласуват разумно...

            Резултатът от очевидното несъответствие между субект и обект в политическото настояще е радикална редукция на създадена проблематика: масата заменя въпросите с личностите, на които доверява по принцип справянето с проблемите, критичното отношение към тях бива заменено с безкритично, като към „идолите”, разумът остъпва пред чувствата и за масата има само симпатични и несимпатични политици, а не способни и неспособни държавници.

            От демокрацията не остава и следа, тя остстъпва неусетно на „лични култове”, ако речем да назовем с този популярен термин онзи феномен, сянката на който виждаме надвесена над всяка намираща се в исторически заник култура, а именно – „цезаризма”....

Парадоксалното е там, че именно консеквентната демокрация води направо към диктатура, и то на социално основание, което всъщносття би трябвало да изравни. Един английски лорд запазва общественото си положение и ако не участва в управлението, защото не го дължи на политиката, то е от структурен характер и с изгубването на властта не се накърнява... Един френски „буржоа”, който е станал министър, може да се добере до нови ресурси, които изгубва с властта, но с това той не губи общественото си влияние и не става храненик на държавата. Един общественик обаче, изхождащ от сивата маса, добрал се с мъка до властта, свършва с нея цялото си социално съществуване. Загуби ли нея или положението в партията, трябва да потъне в незначителност. Затова такива „народни” политици се борят с всички сили срещу обществената смърт и гледат да отстранят въобще възможностите за политическото си обезличаване: те се идентифицират с държавата, с демокрацията, с правото и реда, обявяват и преследват противниците си като врагове на „народа”, скриват се зад някоя идея или догма и се налагат на съзнанието на масите като някаква мистична необходимост, в която накрая започват да вярват и самите те...

            Вземат ли , прочее, властта пролетарии – а те са утрешното мнозинство в демократична Европа, - неизбежно трябва да диктаторстват, ако не искат отново да потънат в социалното „нищо”. Потенцията за абсолютна истина, която комунизмът издига теоретично, е само догматичното прикритие на инстинкта за власт, който вижда като своя алтернатива само политическото безличие и затова трепери над своята сигурност. Политическа толерантност, намираща израз в търпимия плурализъм, означава за него самоубийство и ... непозволена наивност.

... Дали демократична Европа, веднъж обединена, ще стигне до този абсурд на собствената си идея е въпрос на преценка. Според мен тя има – поне засега още – достатъчно буржоазна субстанция, чиито сили, опрени в огромната стопанска мощ на Европа и на изключителното културно притежание, може би ще образуват с успех защитно каре срещу пристъпите на тирани, действащи от името на „народа”, но всъщност заличаващи всякаква дамокрация, а с нея и всяка свобода, всяко право, даже на социализъм.

 

По покана на Про-ми [министерство на пропагандата в Райха] в средата на октомври в Германия пристихнаха български интелектуалци, които трябваше да придружавам [Попов е аташе по печата в българското посолство]: ...Но какво да се прави, когато в новото време – както пишеше Елин Пелин – „всичко е объркано и не можеш да различиш кой какъв е” – думи, които ми идват сега наум, когато си припомням държанието на някои от тогавашните ми гости в Берлин, след септември 1944г. Къде започваше низостта и къде свършваше безхарактерността на българските интелектуалци – се питам и сега, когато си припомням как стояха мирно и чинно пред Гьобелс. Не искам да предавам тогавашните ми разговори, за да не се помисли, че черня паметта на покойници пред по-сетнешните им червени господари. Би било достатъчно да публикувам снимките от това посещение...

...

Западът, бе писал преди години Готфрид Бен, няма да пропадне поради тоталитарните режими – не поради духовното си обедняване, а поради кучешкото подмилкване на своята интелигенция пред политическите целесъобразности. Поради варваризирането на елита, би пригласил и Ортега-и-Гасет.

 




Гласувай:
0



1. luben - Отново прекарсно !!!
27.06.2008 13:07
Чета: "Кой обаче може сериозно да твърди, че в една притеснявана от световни проблеми, измъчвана от вътрешни неравенства, интереси и цели, исторически все още неконсолидирана Европа отделните индивиди са в състояние да гласуват разумно..."(и си мисля ако заменим Европа с България...примерно)
и
" Загуби ли нея или положението в партията, трябва да потъне в незначителност. Затова такива „народни” политици се борят с всички сили срещу обществената смърт и гледат да отстранят въобще възможностите за политическото си обезличаване: те се идентифицират с държавата, с демокрацията, с правото и реда, обявяват и преследват противниците си като врагове на „народа”, скриват се зад някоя идея или догма и се налагат на съзнанието на масите като някаква мистична необходимост, в която накрая започват да вярват и самите те..."

колко е вярно и в днешния ден...

а и останалото е просто чудесно подбрано!
цитирай
2. анонимен - Как следва да тълкуваме тази фраза?
28.06.2008 10:08
"""Западът, бе писал преди години Готфрид Бен, няма да пропадне поради тоталитарните режими ...."

Тълкувание 1: Западът няма да пропадне под напора на тоталитаризма, т.е. Западът ще се спаси от тоталитаризма.

Тълкувание 2: Западното пропадане ще бъде предотвратено от тоталитаризма, т.е. Западът ще бъде спасен от тоталитаризма.

Кое е правилното?
цитирай
3. maxfun - тъжно бг интелигенция
02.07.2008 16:34
не се променила през годините:))) раболепна, както винаги:) но г-н попов е бил служител на кое посолство комунистическото или това преди 1944:)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: templar
Категория: Политика
Прочетен: 3798226
Постинги: 428
Коментари: 2648
Гласове: 10559
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031