Съзнавам, че с постоянните препратки към миналото рискувам да стана досаден и скучен на читателя. Нещо като онези чичовци, които на всяко събрание взимат думата за да кажат, че ни трябва телевизия.
Но разчитам, че блогът се чете и от хора родени през 80-те, които нямат личен спомен от "онова време". Днес на тези вече не чак толкова млади хора им се пуска тъничка пропаганда, как тогава е имало ред, храната е била евтина, всеки е можел да почива на море, здравеопазването е било безплатно и не е имало престъпност.

Да, в общи линии така беше. Децата излизаха сутрин на игра и след като цял ден ритаха по улиците и скитаха безгрижно из София, се прибираха по тъмно с омазани от черници лица.
Тогава ако имаш здравен проблем, просто отиваш в съответния лекарски кабинет и получаваш медицинска помощ - без здравна каса, направления, пътеки, бюрокрация и потребителски такси.
Тогава в училище се учеше яко,  пред учителите се трепереше, а пред директора се стоеше мирно...

Важно е обаче да разкажем и за другата страна на монетата - България от онова време беше управлявана от тиранична диктатура, която отнемаше всяка свобода на човека и разполагаше с живота и здравето му както реши Партията. А Партията на тиранията беше днешната БСП.

Тогава можеше да лежиш дълги години в затвора за това че си разказал виц.
Тогава не можеше да слушаш рок и нямаше откъде да си купиш плочи
Тогава не можеше да пътуваш по света, а границите бяха оградени с бодлива тел и войници, за да стрелят по онзи, който се опита да избяга. За да напуснеш страната трябваше да имаш специално разрешение от милициата  - т.нар. "Изходна виза".
Тогава не можеше да си купиш кола. Трябваше да си откриеш влог, в който 20 години да внасяш пари всеки месец, и когато ти дойде реда, чак тогава да вземеш или Лада или Москвич - какъвто цвят има в съответния ден.
Тогава не можеше да се купиш жилище. Трябваше 20 години да внасяш пари за лихвоточки всеки месец, и когато ти дойде реда, да вземеш каквато панелка и където ти дадат.
Тогава не можеше да си купиш телевизор. Трябваше да дебнеш кога докарват и след една - две денонощия чакане пред ЦУМ, с връзки и подкупи да вземеш онзи, до който се доредиш.

Беше мизерия. Но имаше и по-страшни неща от мизерията.

На 26 април 1986г. в съветската АЕЦ Чернобил стана авария. Огромен радиоактивен обляк полетя над Европа.  Тогава за да не развалят имиджа на братския Съветски съюз, българските комунисти (хората от днешната БСП) официално заявиха, че опасност за населението няма. Излъгаха хората. Не предприеха нищо, за да защитят здравето им. Нещо повече. На 1 май всички ученици, студенти и работници бяха принудени да маршируват по улиците на т.нар. манифестации.  Заваля дъжд. Радиоактивен дъжд. Радиацията валеше по лицата и гърбовете на децата. Хората от днешната БСП стояха под чадърите и махаха към преминаващите редици.

Десетки хиляди семейства преживяха смърт, болести, безплодие, увреждания заради обичта на днешната БСП към братска Русия и пълното и безхаберие към собствения и народ.

Затова, когато днес хора от БСП се правят на големи патриоти, родолюбци, националисти и се бият в гърдите как били работили за националните интереси, не им вярвайте. Те са същите онези хора, който изкараха българските деца да маршируват под радиацията. Те и днес не са се разкаяли за престъпленията си от "онова време"

Повече по темата при Акулата. (прочетете и коментарите под текста)