Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.09.2013 20:44 - НАУКАТА В ДРЕВНА ИНДИЯ
Автор: budha2 Категория: Други   
Прочетен: 7482 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 23.09.2013 20:57


 Станало е общоприета истина, че индийската мисъл е обърната повече навътре, към вътрешната вселена на човека, отколкото навън — към обективния свят. И най-повърхностният поглед ще бъде запленен от изключителното богатство на древноиндийската философия, религия и литература, които търсят истинската същност на човека и неговото място в света. Но има една съществена особеност — никога човекът не се разглежда извън неговата връзка с всеобщото, с върховното, с онова цяло, от което той е част. И тъй като и човекът, и върховното са по своята същност духовни, те могат да бъдат постигнати чрез материалното, чрез видимото. „Само този, който знае тайната на видимото, науката за сътворението, може да надникне в невидимото, да види твореца зад творението“ — се казва в Атхарваведа. Тук е ключът към истинската наука от древността.
Поради неимоверното развитие на религията и философията и големия интерес към тях от страна на специалисти и неспециалисти индийската наука е останала на втори план, а с време се е формирало впечатлението, че в областта на науката не е постигнато много. Като се придържаме към главния принцип на индийската образованост — повече за основното и по-малко за подробностите, ще се опитаме да покажем, че това не е така.
Науката е наука, когато прекрачи зад догадките и поетическите образи, но оня, който чете внимателно Ведите, не може да не бъде изумен от истини, прозрени преди повече от три хиляди години и намиращи научно потвърждение едва в ново време. Те са така отчетливо изразени, че не са нито само догадки, нито само поетически образи.
Да започнем с междузвездното пространство и космическите лъчи. Ведите различават група космически лъчи под общото название ваю. Според тях ваю е главният елемент, изпълващ пространството. Джаймини-брахмана и Яджурведа съдържат текстове, които твърдят, че тези лъчи притежават блясък. Според Шатапатха-брахмана те са родени от Агни и именно той им придава блясъка. Същата брахмана свидетелствува, че слънчевата система и звездните галактики се движат като в наниз, изтъкан от ваю.
Вид вълни, които имат топлинен характер, носят името ваяси. Думата означава птици, употребява се често от Ведите и има значение на междузвездни птици или топлинни вълни в пространството. Ригведа изрично посочва, че топлината е станала безсмъртна и е придобила вечно движение само благодарение на топлинните вълни. Същата Веда не пропуска да отбележи, че те се движат в групи (полета), че топлинните вълни изпускат светлина.
В Бхагавадгита бог Кришна казва: „От Марутите аз съм Маричи“. Това разграничение е много интересно, защото става дума за два различни типа лъчение. Съвременните индийски учени свързват маричите с един вид сияние, причинявано от корпускули на слънцето, увличани от друго едно циклично лъчение. Маричите се проявяват като лъчи от светлина или нажежени дъги, дълги драперии или тесни ленти от пулсираща светлина, цветни или бели пламъци. Подобно на ваю те са родени от топлина и изпускат топлина и светлина. Общият брой на този тип вълни е 49 и те се движат в различни полета, получавайки различни форми. Но тези, за които говори Кришна, са най-ярките. Според Ригведа те притежават електрически пълнеж и са подобни по ефект на слънчевите лъчи. Бог Рудра, който е бог на електричеството, е баща на тези лъчи.
Ригведа говори и за друг вид космически лъчи и ги определя като „прах и буря“. От Джаймипи-брахмана и други източници те са известни и като лъчи от групата на животните. Разпространяват се в полета с конфигурация на животни, но за древните учени те несъмнено са топлинни и електрически потоци в пространството. Онова, което причинява различната конфигурация на полетата, е смесването на атомите в атмосферата според Джаймини, или законите на съединението и разединението на атомите, както по-добре се изразява Ша-тапатха-брахмана. Иначе тези вълни притежават принципно еднакво движение и еднородност. От осемте видими форми тези във формата на кон и бик се виждат най-добре в съзвездията Стрелец и Телец.
А кои са лъчите, наричани марути? В народната представа те живеят като ветрове, но Ригведа и други текстове ги наричат светещи или с гърди (полета), светещи като злато. Същата Веда отбелязва тяхната магнитна сила и приема, че целият електромагнетизъм в Космоса се дължи на марутите. Съвременната наука познава електромагнитното поле, разпространяващо светлинните вълни, радиовълните и други. Ригведа посочва, че електромагнитното поле е това, което определя посоката на марутите, а в един химн, посветен на тях, те се назовават като отправени на североизток. Заслужава да се отбележи ефектът на топлината и светлината на слънчевите лъчи, които влизат в контакт с марутите. Интересно е също да се знае, че цикълът на кондензация и изпарение се поставя в зависимост от тях, т.е. че влияят на атмосферните процеси на Земята.
Според съвременната наука космическите лъчи, които навлизат в горните слоеве на земната атмосфера, са съставени от елементарни частици, предимно от ядра на различни атоми, малко свободни електрони и още по-малко позитрони. Ядрата носят свой заряд, определен от броя на протоните в тях. Електромагнитното излъчване с различна честота от радиовълни до много енергетичните гама-лъчи не е прието да се включва в термина „космически лъчи“. Толкова по-интересно е разграничението, което ведическата литература прави.
Ведическите учени са открили известна закономерност в интензивността на космическото лъчение и са се опитали да намерят неговата причина и да уточнят неговата периодичност. Атхарваведа и редица други текстове говорят за двадесет и седем накшатри като лунно-слънчева концепция за времето. Всяка накшатра отразява отношението между въртенето на Слънцето и Луната. Времето, необходимо на Слънцето да извърши едно завъртане по зодиакалния кръг, е 365,25 дни. Луната извършва едно завъртане по зодиака за 27,32 дни. Периодът на Слънцето, разделен на периода на Луната, дава 13,20, т.е. докато Слънцето прави едно завъртане, Луната прави 13,33 завъртания. С дъга от 13°20’ целият зодиак се разделя на 27 деления, наречени накшатри. Това всъщност са накшатра-месеците от 27 дни, за разлика от лунните или слънчевите месеци. Според това обяснение космическите частици се въртят в пространството около нас с такава периодичност.
Ведите отразяват не просто догадки, но и редица интересни наблюдения върху обитателите в пространството. Чрез най-големия телескоп, разположен на Ма-унт Паломар в Калифорния, човек може да вижда в пространството на разстояние 200 милиарда светлинни години. Това пространство е населено с около 260 милиона галактики. Всяка от тях има поне по 10 милиарда звезди, а много от тях, както и нашата — около 100 милиарда. Шатапатха-брахмана посочва цифра 10 милиона и 800 хиляди — значително по-малка, но безкрайно голяма в сравнение с видимите с просто око звезди.
Известно е, че междузвездното пространство е запълнено с вещество с много ниска плътност във вид на прахови облаци и междузвезден газ. Ведите също съдържат термин за т.нар. „космически прах“, говорят за твореца, който го е създал в междузвездното пространство, и разсъждават върху факта, че при започване на сътворението не го е имало. За този прах и за праха на земната сфера съществуват различни термини. Интересно е предположението в Ригведа, че някои видове космически лъчи са свободни от космически прах, и съвременната наука приема, че в пространството непосредствено до Слънцето такъв действително няма.
Ведическата наука свързва границите в Космоса с магнитното поле. Шатапатха-брахмана казва, че боговете превърнали тези граници в елипси, за да стабилизират Слънцето и Земята и другите тела. Началното състояние било състояние на нестабилност. Световете се носели в хаос, докато били стабилизирани от действията на границите — електромагнитните полета и от ваю. Това се споменава многократно и по отношение на Слънцето и Земята. В процеса на стабилизиране световете се подредили отдолу нагоре и, от другата страна, отгоре надолу — според Тандя-брахмана. С други думи, стабилността се дължи на електромагнитното поле, действуващо в определени граници. Неговата сила не е еднаква навсякъде, то отслабва в пространството, докато пограничното лъчение попадне под въздействието на друго поле.
За ведическите мъдреци слънцето е Адитя, вечният извор на енергия. В него те отбелязват един основен елемент — апас, идентифициран от съвременната наука като водород. Сърцевината на нашето вечно светило е изпълнена с апас, това е виталната сила на топлината и светлината, твърди Айтарея-брахмана. Слънцето е всъщност апас и апас е Слънцето, твърди друга брах-мана. То съдържа също ваю и агни — лъчение и топлина.
Според Ваю-пурана има седем основни вида слънчеви лъчи, наричани с общ термин. Но по-любопитно е твърдението, че от тези лъчи са родени всички планети. Вън от тях има други важни слънчеви лъчи, всеки вид със свой цвят и интензивност. Ведическата литература различава тези, чието електромагнитно поле е обърнато на север, от другите, чието поле е насочено на юг.
Ведите различават планетите от останалите звезди и се доближават до разбиранията на съвременната наука по отношение на кометите. Като отделят особено внимание на Земята, те изтъкват, че в своите недра тя крие огън.
Че Земята е кръгла е нещо всеобщо прието във ведическата литература. Земята, както е открито от Нютон, има мощно гравитационно поле. А един стих на Ригведа ни казва, че цялата Земя съдържа магнетични частици в своята вътрешност. Тя съдържа метални частици, които са приели магнитни свойства под влияние на марутите. Този възглед е прецизиран от ведическите учени, според които има някакво взаимодействие между топлинните вълни от вътрешността на Земята и електромагнитните вълни на марутите в космическото пространство, което е и причина за земния магнетизъм.
В глава трета на Яджурведа се казва буквално следното: „Земята с всичките си води се върти около Слънцето“. И още: „Земята се върти в пространството, тя се върти със своята майка, Водата, в своята орбита. Тя се върти около своя баща, Слънцето“. Така, дълго преди Коперник да е създал своя прочут трактат и да е казал нещо за своята хелиоцентрична система, а също и далече преди гърците да засвидетелствуват това, то било известно на ведическите мъдреци.
Наблюдението на небесните тела било тясно свързано с ведическите ритуали, а по-общите проблеми на мирозданието — с развитието на философията и различните религиозни системи. Така че интересът на учените в тази област не секва и след Брахманите, Араняките и Упанишадите, но съществува дълъг период на празнини в литературата и по всяка вероятност много съчинения били изгубени. Известни са обаче редицаимена на велики учени от този период. През последните векове преди новата ера е налице интензивен обмен на идеи в областта на астрономията с гръцкия свят и не всичко в индийската астрономическа наука има самобитен характер. Въпреки това научните знания запазват високо равнище. Нов връх през V и VI в. достигат двама индийски астрономи — Арябхатта и Варахамихира, чиито научни достижения по-късно подхранват арабската научна мисъл, а чрез нея и европейската.
Индийските достижения в математиката могат да бъдат обобщени с думите на един известен индолог: „Индийците са изобретили бройните числа, използувани в целия свят. Влиянието, което десетичната система на смятане, основана на тези числа, е оказала не само върху математиката, но и върху прогреса на цивилизацията изобщо, едва ли може да бъде подценявано. През VIII и IX в. индийците станали учители по аритметика и алгебра на арабите, а чрез тях — на народите от Запада“.
Има сериозни основания да се смята, че десетичната система била изнамерена още преди идването на ариите в Индия от цивилизацията на Харапа. За обозначение на цифрите били използувани щрихи — резки, открити върху колони и различни оръдия на бита. Намерени са също и специални уреди за пресмятане. При наименованието на числата през ведическия период и по-късно се използува принципът на събиране с предходните десетици или изваждане от следващата. За обозначаване на числата до сто се използува събиране, а за големи числа то се съчетава с умножение. Самото им изписване следва развитието и промените на писмеността в Индия. С течение на времето индийците разработват твърде обстойно и условията за аритметични действия, изградени върху десетичната система, а това е не по-малък принос в тази област. Един от ведическите текстове — Тайттирия-самхита — привежда аритметични прогресии с разлика 2,4,5,10. Геометрична прогресия с частно една втора се съдържа в една от брахма-ните.
През VI-II в. пр.н.е. се появява отделен клас математическа литература, Шулва-сутри. Тези текстове съдържат правила за измерването и построяването на жерт-вени олтари, за системите на пресмятане, за аритметични действия с цели числа и дроби, за квадратни и неопределени уравнения от първа и втора степен, за аритметична и геометрична прогресия, за приблизително намиране на ирационални величини, за прилагането на различни геометрични фигури и други.
Известно е, че теоремата, свързана с името на Питагор, била позната в страните на Древния Изток няколко века преди появата на гръцкия философ. Не е сигурно, че тя е индийско откритие, но явно била широко прилагана тук. В областта на алгебрата индийските математици създали развита символика. Тук за първи път се появяват специални знаци за много неизвестни величини, за свободен член на уравнение, за степен и други. Оперирането с отрицателни величини, решаването на линейни уравнения с едно неизвестно, както и на системи от линейни уравнения с няколко неизвестни, решаването с цели положителни числа на неопределени уравнения от втора степен с две неизвестни са някои от по-късните постижения на индийската математика, свързана с имената на Арябхатта, Варахамихира, Брахмагупта и др.
Освен астрономията и математиката, медицината е другата научна област, която получава особено високо развитие в Индия и оказва силно влияние върху научните търсения на развитите древни цивилизации. Има свидетелства за дълго паралелно развитие, но и за взаимно влияние на медицинската наука на Индия и Гърция по времето когато огромната персийка империя на Ахеменидите опира с границите си двете цивилизации, а също и след гръкомакедонските завоевания на изток. През средните векове пак арабите са тези, които пренасят индийските постижения и ги развиват. Ползуващата се днес с голяма популярност тибетска традиционна медицина има за основа индийската.
Индия не прави изключение от общия модел на натрупване и предаване от поколение на поколение на медицинските знания. Но заслужава да се подчертае, че предаването на тези знания с посредничеството на Ведите е вече огромно предимство, като знаем как се изучават те. И още нещо — появата толкова рано на Аюрведа, специалната наука за живота, здравето и дълголетието с всички терапевтични способи, е наистина събитие в древната история на човечеството.
Както навсякъде през архаичната епоха, медицинските знания и тук са смесени с магията, съществуват религиозно-митологични представи за причините и същността на болестите, в лекуването се призовават божествените сили. Атхарваведа предписва четири вида лекувания: с лекарства от растения и треви; лекуване с мантри; с помощта на молитви и йога и с измислени от човека средства. Онова обаче, което съставя жизнената сила на индийската традиция, е интуитивното вникване в елементите и законите, определящи живота, улавянето на особеностите на живите същества и на самия процес на живота, този живот, който няма своя форма, но изпълва всички форми. С времето религиозно-магическата страна отстъпва на заден план, но на полето на медицината остава не голият рационализъм, а онова дълбоко познаване на духовния, психическия и физическия комплекс, какъвто е живият човек в неговото отношение към заобикалящото го и проникващо в него цяло.
В своите изследвания и медицинска практика Аюрведа се дели на осем раздела: терапия, която включва науката за причините на болестите, диагностиката и лечението, хирургия с два подраздела — обща хирургия и гинекология и акушерство; болести на надключичните органи — очи, уши. нос, гърло; психични заболявания; педиатрия, включваща заболяванията на децата и новородените; токсикология, обхващаща първа помощи лечение от отравяния вследствие на допир с отровни растения и минерали, ухапвания от змии и отровни насекоми; реювенация или расаяна, засягаща разработването и ползуването на стимулиращи средства и въпросите на предотвратяване състаряването на организма; последният раздел, ваджи-карана-тантра, условно превеждан като доверяване, е посветен на проблемите, свързани със запазване половата способност на мъжете и избягване на безплодието.
Според Аюрведа продължаването на човешкия живот до сто години и повече, осигуряването на добро здраве не само посредством лечение на болестите, а и чрез предпазване от тях, е реално постижима цел. Затова предотвратяването на състаряването на организма, въпросите на стимулиране на жизнените функции, предотвратяването на преждевременната полова немощ, която се смята за много опасна за общото състояние на организма, са въпроси, които получават особено внимание от медицинската наука на Древна Индия.
Атхарваведа а оттам и цялата Аюрведа са изпълнени с подробни сведения за лечение на болести с естествени продукти и извлеци от тях. Само по отношение на водата и изпаренията от нея се различават лечебните свойства на водата, получавана от облаците, дъждовната вода, морската вода, тази, получавана във воднисти райони, добиваната в пустиня или в райони с редки валежи, добиваната от пресъхващи кладенци, от планините, от постоянно течащи канали, снежната и изворната вода и други. Изключително много и подробно разработени са начините на лечение на различни заболявания с треви, животински продукти и минерали. При това прави впечатление съединяването на емпиричните знания на древните лечители с внимателното наблюдение върху поведението на животните и птиците и употребяваната от тях храна. Поради особения си начин на живот индийските учени повече от всички други хора от древността са живеели сред природата, придвижвали са се от място на място и това изглежда им е помогнало много да натрупат наблюдения и да размислят върху тях. Голямо значение било отдавано на лечението посредством слънчеви лъчи, за които се знаело, че убиват микробите и абсорбират токсините. Обществената и личната хигиена, засвидетелствувани по толкова забележителен начин още от цивилизацията на Инд и ритуалните измивания по-късно, имат своето място в здравозащитната и лечебната практика. Голямо значение също се отдава и на диетата. Установената широка практика на вегетарианството има своите причини в ненасилието, но и в изискванията за здравословно хранене. Млякото е особено предпочитано. Според ведическите текстове то дава ум, сила, осигурява добро телосложение, предпазва от болести. Смесено с други целебни компоненти, то се използува като лекарствено средство. Известни били многостранните лечебни качества на меда и високите хранителни свойства на ориза.
От споменатите дялове на Аюрведа може да се получи представа за широкия обхват на ранната медицинска наука и практика, но заслужава да се отбележи успешното лечение на такива заболявания като живени-ца, хронична астма, жълтеница, водянка, ревматизъм, камъни в бъбреците, болести на сърцето, както и облекчаването на страданията при вродени заболявания. Хирургията се справя не само с външни рани, но и с по-сложни задачи.
Като се започне от I в., в Индия се създава богата литература на санскрит по Аюрведа. Тя свидетелствува за големия принос на медицинската наука и практика, натрупан след късноведическия период, както и за разработването на цели нови подраздели. Най-ранната обширна работа е Чарака-самхита, носеща името на своя създател. В елегантна проза, разнообразена със стихове, авторът разглежда въпроси на анатомията, ембриологията, диетиката, патологията и много други. Редактирана неколкократно от по-късни учени, през VIII — IX в. тя е преведена на персийски и арабски език. Друго голямо име в Аюрведа е Сушрута. Махабхарата говори за него като за син на митологизирания ведически мъдрец Вишвамитра, а книгата му Сушрута-самхита, съдържаща сто осемдесет и четири глави, е многократно редактирана, включително и от най-големия будист-ки учен Нагарджуна и е широко известна в Камбоджа и арабските страни. Между многобройните други трактати на санскрит изпъква този на Вагбхатта, покриващ всичките осем дяла на Аюрведа и преведен на тибетски. В литературата от първите няколко века сл. Хр. трябва да се отбележат особената активност и големия принос на учените будисти.
Съдържанието дори само на споменатите трактати свидетелствува за твърде високо равнище на медицинските знания. В тях се описват над 300 различни операции и 120 хирургически инструмента. Огромно е числото на лекарствените средства. Индийските лекари познават до съвършенство анатомията на човека, както и признаците на появата и развитието на отделните заболявания. Те отдават голямо значение на откриването на болестните симптоми. В текстовете подробно се излагат признаците на туберкулоза, гангрена, жълтеница, дифтерит, паралич, бяс, проказа, епилепсия и прочее. Симптоматиката на настъпваща смърт била позната до такова съвършенство, че времето на настъпването й можело да се определи с голяма точност няколко месеца преди това.
Едно от големите достижения в индийската медицина е науката за пулса. Неговото изучаване с оглед на определяне на най-правилната диагноза е важна част на Аюрведа. Само с усещане на пулса на болния лекарят от тази система може да определи правилно какво точно и в каква фаза е заболяването. Науката за пулса е отделна дисциплина и по нея са създадени редица забележителни трудове в древността и по-късно.
При лекуване на конкретните заболявания индийската медицина се опира върху целия комплекс от физически, умствени и психически състояния на човека и никога не е изпадала в тесен физиологизъм, характерен за античната традиция и наследен от европейската медицинска наука. Свързан с това е и въпросът за лекарската тайна. Лекарят не трябвало да съобщава на болния онези свои заключения, които биха повлияли върху душевното му състояние и биха затруднили лечението. Но той бил длъжен да признае своето безсилие, когато не съществува никаква надежда.
Индийската медицина от древността се опитала да създаде своя теория, но както изглежда не теорията осигурила забележителния успех на Аюрведа, а дълбоките практически наблюдения, обобщени в многобройни съчинения с приложен характер. Това впрочем е валидно за цялата древност. Повлияни от общото разбиране на човека като микрокосмос, индийските учени от това време смятали, че в основата на човешкия организъм има три главни първоелемента, съчетанието на които определя и неговите функции: вятър (ваю), жлъчка (пита), и слуз (капха). Това напомня античното разбиране за четирите течности в тялото, съчетанието на които в различни пропорции определя здравето и темперамента на отделния човек. Индийците отъждествяват трите елемента съответно с принципите на движение, на огън и на размекване. В съответствие с разбирането за единството между индивидуалния организъм и Вселената трите елемента имат както чисто органичен, така и космически аспект. Вятърът в природата не е само движение на въздуха, но и, както видяхме, лъчение. В тялото той се свързва с кръвообращението, храносмилането, отделянето и обмяната на веществата. Ускоряването или забавянето в движението на веществата нарушава цялата нормална жизнена дейност. Жлъчката в природата това е огънят. Но за организма тя е отговорна за естествената топлина и за поддържането на последната на определено равнище. Жлъчката осигурява дейността на сърцето, което генерира топлината. Слузта в природата и в организма се свързва с масло, което покрива твърдите субстанции, а също и със семето у човека. Здравето, това е равновесието на трите елемента в тялото. Различните елементи могат да бъдат свързани в различно, но постоянно съотношение. Нарушаването на съотношението е само по себе си заболяване, което може да се изрази под различни форми, и задачата на лекаря е не толкова да ликвидира видимите прояви на болестта, колкото да възстанови равновесието на елементите. Затова основното задължение на лекаря е да продължи наблюдението над пациента дълго след неговото видимо оздравяване. Нарушението на равновесието на елементите може да бъде вследствие на неправилен режим, на лошо хранене, на лоши условия на живот, инфекция, нараняване, отравяне и т.н. Важно значение се отдава обаче на вътрешните процеси на организма, а те са свързани главно с наследствеността. Съотношението на елементите и евентуалното му бъдещо нарушение са заложени още в семето. Това означава, че и физическите, и психическите особености на личността са в значителна степен предопределени. Тук древноиндийската медицинска теория стига до развръзка, която обслужва както древната теория на карма, така и съвременната теория за гените и наследствеността.
Дисекцията на животински тела било нещо много практикувано във връзка с ведическите ритуали. Това очевидно води до дълбоки познания по анатомия още от най-ранни времена. Поради това и ветеринарната медицина получава високо развитие. Тя се специализира в три основни клона: лекуване на слонове, коне и на едър рогат добитък. По всеки един от тях са създадени забележителни трудове, някои от които цитирани многократно, но изгубени, други — преработени съгласно традицията в медицината.
Картината на индийската наука от древността би била твърде непълна без едно, макар и кратко, изложение на науката за езика. Още повече, че никоя друга страна в света не може да се похвали с толкова обширна литература в полето на граматическите размишления и в никоя друга част на света изучаването на граматиката не се е осъществявало с такава ревност и прилежание. И това е разбираемо, защото индийската цивилизация е преди всичко цивилизация на словото, за разлика да речем от римската, която е предимно цивилизация на делото, или на ренесансовата, която се представя като цивилизация на изкуството.
Индийският народ, както вече знаем, е съставен от различни расови елементи и сега говори езици, принадлежащи към четири езикови семейства. Те са се развивали едни до други в продължение на три и повече хиляди години и са си влияли твърде много. От всички културни и езикови групи обаче арийската е най-многообхватна и с голям културен принос. Фактически индийската цивилизация е осъществила своя израз най-вече чрез арийската реч така, както тя се е развивала през вековете — ведически санскрит или стар индо-арийски; класически санскрит; ранни средно индо-арийски диалекти като пали и стар ардха-магадхи; будистки санскрит; различни форми на пракрит и накрая — съвременните индоа-рийски езици в страната — асами, бенгали, гуджарати, хинди, маратхи, ория, пенджаби, синдхи и урду. Химните и стиховете, събрани в четирите Веди, представят най-ранната фаза на санскрит в Индия, а от четирите Веди Ригведа отразява най-старата форма на тази фаза. През VI — III в. пр. Хр. се формира класическият санскрит, който се намира спрямо своя предшественик — ведическия, в такова отношение, в каквото се намира античният гръцки спрямо Омировия гръцки. Този именно класически санскрит става най-великото средство за предаване и развитие на индийската култура през последните две хиляди и петстотин години. Санскрит като ведически и като класически има най-дълготрайна употреба от всички езици в света, заедно с писмения китайски и староеврейски. Оттук и от значението му като една от най-ранните форми на писаната индоевропейска реч идва големият интерес към него в западноевропейските страни от края на XVIII в. до днес.
От самото изброяване на различните форми на индо-арийския език може да си съставим известна представа за съдържанието и обхвата на съпровождащата го наука. Но от съществено значение са два момента: езиковата наука, свързана с Ведите, и тази, отнасяща се до класическия санскрит. През целия период на брахманите ведическите мантри били запазени и предавани само устно. Когато в края на този период говоримият език се отдалечил твърде много от езика на химните, които се схващали като толкова древни, колкото и свещени, се наложило да бъдат предпазени от промени както вътрешната същност, така и външните им форми, при това те да останат съвършено разбираеми. Трябвало да бъдат формулирани общи правила за произношение и интонация, както и за разчитане на тяхната метрика. Що се отнася до вътрешното съдържание на мантрите, трудностите били много по-големи, тъй като, както знаем, те имали точно определен литургичен смисъл, съпровождали определени ритуални действия, а последните също претърпели известни промени. В резултат на очертаната необходимост се появяват Ведангите, определен клас правила и коментари за правилното разбиране и прилагане на ведическите текстове. Те се групират в шест теми — фонетика, ритуалистика, граматика, етимология, метрика и астрономия. В тяхно лице науката за стария индо-арийски език получава своето първо развитие. В Брахманите има голям брой разсъждения върху звуците, сричките и думите, както и много граматични термини, които говорят за бързо развитие на тази наука. Араняките и Упанишадите съдържат много граматични термини и подробности относно фонетичното третиране на ведическите текстове като цяло. През VII в. пр.н.е. науката за лингвистичните явления, изградена върху метода на анализа, добива бързо развитие и определена по-висока степен във формата на известни образци, Пада-пата, където всяка дума от оригиналния текст на Ведите се излага отделно в своята индивидуална граматична форма, придружена от всички необходими обяснения за звучене, състав и др. Авторите на този вид образци показват дълбоки познания за частите на речта, за словообразуването и прочее. Съществуват цели граматични школи, известни са имената на повече от двадесет видни учени в тази област.
От лингвистите в докласическия период на езика най-видно място заема Яска. Повечето учени приемат, че е живял около 700 г. пр.н.е., тъй като се позовава на Ригведа и придружаващата я Пада-пата, на Брахмапите и на Ведангите. Яска отдава особено значение на граматиката, разглеждайки етимологията като допълнение към нея. Познава литературата на различните школи, посветена на фонетиката и граматиката, а неговите съчинения са свързани научно с работите на малко по-ранни автори като Гаргя и Шакатаяна и с фонетичните наблюдения на паришадите (събрания на различни школи). От съвременните на него школи той привежда възгледите на граматиците, по-младите и старите ритуалисти и други, а на етимолозите се позовава многократно. Така Яска обобщава плодовете от труда на дълга редица учители в областта на ведическата интерпретация. Трудът, с който е известен, е Нирукта (етимология) — книга в дванадесет глави, написана като коментар върху традиционен списък на ведически думи.
Класическият санскрит е свързан с името на Панини, автор на Аштадхяйи, което означава работа в осем глави. Индийската традиция го смята за „най-ярката звезда на интелектуалния небосклон на Древна Индия“ и твърди, че рядко влиянието на една личност е достигало толкова далече във формирането на езика на една страна. Цялата огромна литература на класическия санскрит е изградена върху лингвистичните стандарти, въведени от Панини. Неговата методология, логика и целият апарат на мислене са формирали в продължение на двадесет и пет века езиковата култура на авторите, пишещите на санскрит. Смята се, че граматиката на Панини превъзхожда всичко, което е създадено от отделни автори в света в тази област, с всеобхватността на изследване на корените на езика и формирането на думите, с прецизността на израза и най-вече със забележителната изобретателност в използуването на определена терминология и с обхващане на цялата езикова проблематика във възможно най-кратка форма. Важно за нашия предмет е обаче да се отбележи, че Панини е връхната точка на едно забележително развитие на езиковата наука преди него, до V в. пр.н.е., и неговият труд обхваща както ведическата, така и граматиката на класическия санскрит.
Независимо от големите научни достижения на Панини езиковата наука не застива на този етап и следващите векове бележат по-нататъшното й развитие. Езиковите явления се разглеждат в трудове с характер на афоризми към сутрите на Панини. Най-забележителни имена са Качаяна, Патанджали и Бхартрихари, а езиковите школи през древността и средновековието — многобройни.
Индия има своите постижения и в други области на науката и ако древният свят разполагаше с по-късните възможности за комуникация, би приел много от индийските открития, вместо да изминава отново пътя към тях.
Още от времето на Ведите химията била помощна наука към медицината. Изненадващо голям е приносът на химиците към последната. Древните текстове изобилствуват от информация за филтриране, разтваряне, кристализация, дестилиране, сублимиране. Те съдържат сведения за всички субстанции, известни днес като оксиди на медта, желязото, цинка, а също и за тези, известни като сулфати. Боравят с амалгама на златото, оловно белило, бои от голямо разнообразие на растителни продукти. Индийските учени познават електролизата — разлагането на вещества с електрически ток.
За достиженията на металургията свидетелствуват многобройни писмени данни и особено нагледно неръждаемата желязна колона от IV в., издигаща се днес в Делхи, висока около 7 м. и тежка 9 т., както и две други подобни в Дхар и Маунт Абу.
Интерес представлява индийската наука за скъпоценните камъни. Познати от най-ранни времена, през периода на епоса камъните били разглеждани като най-ценната част от богатството на царете. Тогава те още не били използувани с оглед на тяхната предполагаема окултна сила. Впоследствие започнали да ги носят, за да отклоняват неблагоприятните влияния, за подпомагане лечението на болести, за придобиване на богатство, здраве и щастие. Въпросната наука разглежда различните видове камъни и качествата, които те притежават, кога, как и кои от кого следва да се носят. Тази наука се свърза с името на древния мъдрец Агастя, но с време са натрупани голям брой книги и от други автори.
Специален интерес представляват индийската география, науката за земеделието, военната наука, зоологията и орнитологията, науката за спорта и различните игри, за изобразителното изкуство и архитектурата, за музиката и танца.
В почти всички философски трактати се разглеждат проблеми на психологията, но няма системен труд в тази научна област. От всички философски системи Йога анализира най-много аспекти на човешката психика с голяма дълбочина и в подробности. Много от поставените от нея въпроси и дадените отговори предизвикват интереса и изследователските усилия на съвременните психолози тъкмо поради съдържащите се в тях изходни моменти за най-новата наука.
Една друга група древноиндийски науки може да бъде оспорвана в една или друга степен, но тя притежава особена привлекателност днес. В тази група се намира прогностиката с нейните геомантика, кубомантика и тълкуване на сънища. С прогностика се занимава още големият астролог и астроном Варахамихира в своя труд Брихат-самхита и цяла плеяда учени след него.
Науката за предсказване по физиономията и дланта била особено популярна. Смятало се, че главните черти на характера и съдбата на човека могат да бъдат разгадани по някои особености на физиката, и съвременната наука не отрича напълно това. С течение на времето тази наука започнала да се смята като спомагателна към астрологията и е известна като Самудрика-шастра. Интересът постепенно се съсредоточава върху гадаенето по дланта, за което са написани много книги, но за първоучител се смята древният мъдрец Нарада. Има много основания да се вярва, че циганите са наследили това умение от своята прародина — Индия.
Повърхностно запознатите с индийската култура имат известна представа за еротичната литература, но са склонни да я разглеждат откъм нейната груба и пикантна страна. Еротиката не била табу в Древна Индия. Нещо повече. Тя била призната като главна съставка на една от четирите цели в човешкия живот. Още ведическите мъдреци имат твърде реалистично отношение към процеса на възпроизвеждане на потомство. Епосът е изпълнен с еротични моменти. Упанишадите споменават Уддалака Аруни като учител по еротично умение. След тях са създадени многобройни трудове по любовно изкуство. Най-известният запазен и многократно издаван днес е Кама-сутра на Ватсяяна, написан вероятно през III в. Това не е обикновен трактат по сексология или евгеника, а сериозно научно третиране на кама и конкретно на еротичното удоволствие във всичките му различни аспекти — социални и лично човешки. Многобройни са трудовете, създадени и след това, но в по-късните еротичната наука развива някои догми, както и известен мистицизъм.
Ще трябва, изглежда, да си припомним мисълта, малко перифразирана за случая, че няма нищо, което да не се среща в книжнината на Древна Индия, защото даже кражбата и грабежът не са останали извън списъка на науките. За да усъвършенствува тези „изкуства“, човек трябва да следва някои научни принципи, изложени в специални трудове. Известни са имената поне на няколко автори на такива трудове, от които Карнисутра се ползва с най-голяма известност, макар трудът му, както и на другите, да е изгубен. Единственият запазен трактат е от по-късно време.
Литературата за механичните изобретения в Древна Индия дава възможност да се състави една общо взето ясна картина на постиженията в различни исторически периоди, но заедно с това оставя някои неразрешени докрай загадки. В Ригведа се говори за триколесна колесница, която може да се движи във въздуха, а също и на земята. Яджурведа многократно говори за самолети, движени с електричество и огън. Епическите поеми свидетелствуват за някакъв вид летателна машина. Днес това се смята за поетична фантазия и изглежда да е наистина така. През XI в. обаче цар Бходжа говори за някакви летателни коли, с които изглежда е експериментирал успешно. Твърде тайнствено, в духа на изобретателската традиция той казва как да се построят машините и разсъждава върху проблемите, свързани с летежа на житния клас срещу силите на гравитацията и за направляването му в определена посока срещу силата на вятъра. За тази цел той съветва да се ползува газ, а също и перки. Сведенията за древни майстори в аеронавтиката включват също имената на Нараяна, Шаунака, Гаргя и други. Освен труда на Бходжа, на тази тема съществуват още няколко други. Това най-малкото показва, че индийските мислители са се опитвали да решат проблемите на летенето, занимавали учените в Европа много по-късно.
Връщайки се към по-безспорните свидетелства на писмените паметници, виждаме, че макар въглищата, петролът, електричеството да не са били истинските двигатели на машините, в Индия не е липсвала изобретателност. Чрез използуване на водата, вятъра, огъня, принципа на лоста, хидравлични уреди и други били създавани различни уреди, приспособления и облекчаващи труда машини. В примитивна форма били създавани и роботи.
Краткият преглед на древноиндийската наука ни убеждава, че и в тази област, макар до известна степен подценявана днес, съществуват немалко неща, способствуващи за прогреса на световната цивилизация. При това следва да се помни, че в океана от древна литература са потънали много трудове, които биха могли да свидетелствуват за редица неизвестни сега научни постижения, и че от запазените книги не всичко е проучено.                  chitanka.info/text/2766/4#textstart           




Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: budha2
Категория: Други
Прочетен: 8671593
Постинги: 4190
Коментари: 1130
Гласове: 1577
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031