Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.12.2014 21:21 - БЕЛЕЖКИ ПО РУСКАТА БЪЛГАРОФОБИЯ
Автор: gindev Категория: Други   
Прочетен: 8808 Коментари: 1 Гласове:
3


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

            През последните двадесетина години информацията в Русия за България може да се нарече оскъдна. Като изключим редовните покани за летуване и за закупуване на имоти в България, от време на време се появяваше в СМИ напомняне за „предателството на братушките”, за тяхната „неблагодарност” и други обвинения от този род. Всичко това изглеждаше като позабравената игра „Не се сърди човече”, като ученическа разправия между „момичета-пуберитетчета”. За съжаление, това се превърна в засилваща се тенденция, стимулираща непочтенни и глупави отговори в България. Така се стигна до две знакови статии в „stoletie.ru  от 2010 г. на Леонид Решетников:

            ●Болгары никогда не предавали Россию ! (3 март),

            ●А что Болгария ? Это наше зеркало. (9 март).

            Казвам „знакови”, защото Леонид Решетников не е кой да е човек. Той е директор на Руския институт за стратегически изследвания (от 29.04.2009 г.), член на Научния съвет при Министерството на Външните работи, на Научния съвет при Съвета за сигурност при президента на РФ и на Обществения съвет при Министерство на отбраната на РФ.

            Последваха поредица статии за България и от съпругата на Леонид Решетников Олга Решетникова, последната от които „Православие – путь выживания” (11.12.2014 г.) е посветена на Руската църква в София, като символ на духовното единство на българския и руския народ.

            Общото на тези статии е обективното и сериозно разглеждане на отношенията България-Русия, честното наричане на нещата с истинските им имена, добронамереното и благожелателно отношение към България и българите.

            За съжаление, тези статии останаха единствените сериозни материали в руската преса за България. Нещо по-лошо. С развитието на ситуацията в Украйна и спирането на проекта „Южен поток”, всички, от Президента и Министър-председателя на РФ, до най-обикновените политически наблюдатели и политици започнаха да сочат България като най-лошата и русофобска страна в Европа и в ЕС, и колкото по-надолу в йерархията на властта се намираха авторите, толкова по-абсурдни, лъжливи и манипулативни ставаха изказванията.

            Трябва да признаем, че фактически основания за този бългорофобски вой има повече от достатъчно. България не е суверенна и състоятелна държава, българските политици от всички разцветки на дъгата са просто страничен боклук от капиталистическата Глобализация и евроатлантизма. Но Русия е велика държава и да се свлича до дъното на  „научната” помия, да проявява очудваща инвалидност в научната методология и слепота в историческите процеси,да заприличва прекалено много на своите хулители, си е просто неприлично. В България е популярно сравнението, че българити русофоби са бледа сянка на руските русофоби, жалки техни епигони.

            Всичко казано по-горе, в сбит вид, проличава в две статии от близките дни :

           ● Вадим Андрюхин – Страна предателей-братушек – „http://politobzor.net/” - 11.12.2014.

           ●Владимир Дервенев – Кой е предал руския народ ? – „pogled.info.bg – 12.12.2014.

            Статията на Андрюхин е по-обширна, по-фактологична, с по-големи претенции за обосноваване.

            Статията на Дервенев е по-амоционална и по-конкретно насочена – срещу материалите на Леонид Решетников, и носи по-голяма заплаха за руските читатели. Затова ще се спрем специално на нея, още повече, че в силно съкратен вид повтаря главните факти от статията на Андрюхин. Владимир Дервенев е президент на фонда „Ист-Вест Бридж” (Таллин-Петербург).

            Главните недостатъци и на двете статии са вече изброените : (1), инвалидност на използвана научна методология и (2), слепотата за същността на природно-историческия процес.

            От методологична гледна точка и двамата автори използват юридически принцип известен още от Римското право – „per se”, т.е. факта сам по себе си, без връзка с минали събития и без последици в бъдещето. Но още Хегел беше забелязал, че „голият факт е труп, оставил сред себе си тенденция”.

            Дервенев високопарно възкликва, че българските царе след Освобождението ги е избрал Бисмарк и тези царе са водили българите срещу руснаците в Първата световна война. Андрюхин уточнява, че при Александър ІІІ започва първото отдалечаване между България и Русия, но спира до тук. А нещата са много по-лоши. Александър ІІІ изгони от България нейният първи княз Александър Батемберг, победителя в първата победоносна война на нова България, племенник по съпружеска линия на Руския император, избран лично от император Александър ІІ. И какво получи в замяна ? – Фердинанд Сакс Кобург Гота – немец до дъното на душата си, развратник и руски враг. Ето кого докара в България недалновидния руски император. И с това българския народ няма нищо общо.

            Участието на България в Първата световна война на страната на Тройния съюз е предопределено от историческия процес. И този процес ни казва, че преди това, в Балканската война, когато победоносната българска армия е в предградията на Константинопол (1912 г.), по заповед на Николай ІІ, руското императорското правителство обявява мобилизация и изразява готовност да окупира града, за да не попадне в български ръце. Имайки предвид резултатите от Първата световна война и факта, че Турция и България бяха съюзници на Германия, само избухването на Октомврийската революция предотврати интересния вариант България и Русия да се окажат сухопътни съседи. Тогава и съдбата на България би била друга.

           Дервенов твърди, че и при Втората световна война България е воювала срещу Съветския съюз. Това пък е пълна историческа лъжа и тъпотия. Да, България беше съюзник на нацистка Германия, но от всички нейни съюзници само тя не изпрати нито един войник на Източния фронт. И ако трябва да бъдем точни, не България е обявявала война на СССР, а Съветския съюз обяви война на България на 5.09.21944 г. Такива „грешки” не говорят добре за началното образование на Дервенов.

            Особенно възмущение на Дервенев предизвиква намека на Решетников, че зад така наречените „предателства” на еропейските славяни стои главното предателство – на руския народ. В това Леонид Решетников няма никаква вина – подобен анонс направи Президентът на Руската Федерация, който заяви, че „разпадането на СССР е най-тежката геополитическа катастрофа на 20-я век”, а големия съветско-руски учен и десидент Александър Зиновиев достатъчно подробно обоснова такъв извод. „В „Съветския съюз бяхме свидетели на грандиозно историческо предателство” (текста е от една от последните лекции на Зиновиев, изнесена на 16.09.2005 г. в рамките на проекта „Публични лекции на  „Полит.ру”. Цялата лекция може да намерите на сайта www.warandpeace.ru от 1.12.2010 г.).

            Организационните резерви на социализма в СССР представляваха огромна материална сила : 19 милиона членове на КПСС, 28 милиона членове на Комсомола, 121 милиона членове на профсъюзите, над 2 милиона народни депутати в различните общосъюзни, републикански, автономни и местни изборни органи...Ако цялата тази материална сила беше излязла по улиците, щеше да смачка с голи крака всички руски „демократи” и предатели на страната и социализма. Точно това се нарича колективно предателство. И след всичко това, искат да ни убедят, че станалото в СССР си е вътрешен въпрос на КПСС и на съветските народи. И във фактологичен и в нравствен план такъв подход е отвратителен. Когато става дума за съдбата на 80 милиона комунисти по света и още на 4 милиарда души, това не е лична грижа нито на държавна и партийна върхушка, нито на цял един народ като такъв !!

            Обикновено, при подобни невралгични точки от руската история, се прибягва към авторитета на Фьодор Достоевски с неговото прочуто писание за неблагодарните братя-славяни. Андрюхин дори цитира част от него :

            „ По мое вътрешно убеждение, Русия никога не е имала и няма такива ненавистници, завистници, клеветници и дори явни врагове, като всички тези славянски племена, които тя току що е освободила...Тези освободени славяни веднага ще се хвърлят в европейските прегръдки и непрекъснато и ще се самоубеждават, че не дължат на Русия и най-малката благодарност...Може би цяло столетие, ако не и повече, те ще треперят за своята свобода и ще се страхуват от Русия ; ще заекват пред европейските държави, ще сплетничат и интригуват срещу Русия”(пълният текст ще намерите в „Достоевски –събрани съченения в 12 тома”, том 11, стр. 349-354.Из-во „Народна култура”. София, 1989 г.).

            Но дали написаното от Достоевски няма и друг, скрит подтекст, за който никога не се говори? Отговорът е скрит в отговора на прост въпрос : защо всички държави освобождавани от Русия, с времето охладняват към Русия и някои стават нейни открити врагове ? Може би не само те са виновни за това ? А не наблюдаваме ли днес подобна картина ?!

            Няма да разчепкваме този проблем, защото ще отнеме твърде много място, но не може да не отбележим, че на този фон България стои по-добре от всички останали.

            С възмущение Дервенев обвинява днешна България, че в страната се строят бази на САЩ, „на обилно политата с руска кръв българска земя.Но нека погледнем по-дълбоко в исторически план. За Освобождаването на България загиват точно 89 304 руски войници и офицери. За освобождаването на Полша от нацистките завоеватели паднаха на полска земя 600 000 съветски бойци. И това не попречи в съветски плен да попаднат 60 280 полски войници воювали на страната на хитлеристите. Пресметнете, колко приблизително трябва да са били убитите – някъде около 100 000 ! И каква е днешната геополитическа и цивилизационна ориентация на Полша ?!

            Такива конфузи възникват винаги, когато замъгления разум започва да разсъждава за неща извън компетенциите на неговите познавателни възможности. Това се е случило и с Вадим Андрюхин и в още по-голяма степен - с Владимир Дервенев. Жалко само за изразходвания напразно емоционален барут. Но, както са казали французите : Сhаque chose б sa place !

            Използването на историята като хербарий съдържащ колекция голи факти абсолютно алогично свързани един с друг прави от историята застинал монумент не нужен никому. В този монумент изчезва живият живот на народите, скрити остават чувствата и на милиарди хора, и на тяхните етнически и социални общности. Възприето е като битово правило, че винаги трябва да има победители и победени, винаги да има справедливи и вероломни, непогрешими и виновни. Но не е така. Това, което господства в историята, е природно-историческия процес – той и само той.

            Именно в живия живот много често настъпват моменти, когато предчуствията преминават в отношения, без те да имат пряко отношение нито  към фактите, нито към рационалното. Когато един съпруг се завръща в къщи през нощта, с явни следи от сексуални похождения и на упреците на жена си високомерно отговаря : „Е, ти докажи, че съм бил с чужда жени !”, съпругата нищо не доказва. Та просто си взема дрехите и децата и се маха. И това се нарича отношение ! Отношението синтезира в себе си уважението и дружбата.

          Нещо подобно наблюдаваме и между народите.И само когато законите на кръвта съвпаднат със законите на развитието, в правата си встъпват и законите на любовта и дружбата, и прородно-историческия процес разцъфтява в цялата гама на своето величие. Но това са редки съвпадения и на тях можем да се надяваме само когато човечеството стъпи от епохата на своята предистория в епохата на своята истинска история и намери решението на спора между съществуване и същност (най-важното, най-главното в нещо), между опредметяване (процес, в който човешките способности се материализират и преминават в предмета и той става обществен, човешки) и самоутвърждаване (съществуване в името на утвърждаване на собствената ценност), между свобода и необходимост, между индивид и род. Това ще бъде решението на загадката на историята (К.Маркс – Икономико-философски ръкописи от 1944 г., Виж „Христоматия по научному коммунизму”, част ІІ, стр. 148).




Гласувай:
3



1. shtaparov - Имам свое обяснение...
22.12.2014 21:29
Имам свое обяснение на руската Българофобия уважаеми г-н професор,което е изложено тук:
http://shtaparov.blog.bg/politika/2014/12/12/carska-rusiia-e-pravela-iasna-razlika-mejdu-kazanski-tatari-.1322084
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: gindev
Категория: Други
Прочетен: 1948434
Постинги: 367
Коментари: 1555
Гласове: 1270
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031