Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.03.2014 17:07 - Стефан Стамболов - биография
Автор: encho1 Категория: История   
Прочетен: 4148 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 26.03.2014 18:20


image

http://zamunda.net/details.php?id=394111&hit=1

http://zelka.org/details.php?id=382787

http://arenabg.com/torrents/stambolov-biografiya/385880/

 

## Име: Стамболов – биография 

## Автор: А. Х. Биман 

## Поредица: Извори и документи 

## Език: Български 

## Страници: 255 

## Година: 1990 

## Формат: pdf 

## Издателство: Наука и изкуство 

## Жанр: История, биография 

## Резюме: 

  ФОТОТИПНО ИЗДАНИЕ  

Стефан Стамболов е роден на 31.01 / 12.02.1854 г. в Търново.  Образованието си започва в родния си град. Учи в Духовната семинария в Одеса, но не я завършва, тъй като е изключен за връзки с руски революционери. През 1873 г. за кратко е учител в Търново, след което заминава за Румъния. Стамболов е делегат на Търновския революционен комитет на Общото събрание на Българския революционен централен комитет на 2-3.09.1874. През есента е изпратен от БРЦК в България, като заместник на Левски, с цел съживяване на революционните комитети. На следващата година се връща в Букурещ, където издава обща стихосбирка със своя съратник Христо Ботев („Песни и стихотворения от Ботьова и Стамболова“). Участва в Общото събрание на БРЦК на 24.08.1875 г., на което се взима решение за въстание в България. Изпратен е за апостол в Старозагорския революционен окръг, където е сред ръководителите на Старозагорското въстание. След неуспеха на Старозагорското въстание, отново заминава за Румъния. На 13.10.1875 г. участва в събранието на БРЦК в Гюргево, който взема решение за организиране на общо въстание през пролетта на 1876 г. Определен за главен апостол на Търновския революционен окръг. Ръководи събранието в Горна Оряховица на 6-7.05.1876, на което трябва да се определи дата за начало на въстанието в окръга. След разгрома на Априлското въстание, отива в Румъния, където участва в ръководството на Българското централно благотворително общество и издава основания от Ботев вестник „Нова България“. По време на Руско-турската война (1877-1878) участва в кампанията за доставка на храна и фураж за руската армия. Стамболов е един от основателите на комитетите Единство и участва в подготовката на Кресненско-Разложкото въстание в Македония, заедно с Никола Обретенов. Застъпва идеята за изпращане на апостоли, които да подготвят народа за бунт. Още по времето на Учредителното събрание (1879) Стефан Стамболов е сред най-активните привърженици на Либералната партия. Той е народен представител във І, II, IV, V, VI, VII Обикновено Народно събрание и III и IV Велико народно събрание. Подпредседател е на II и IV Обикновено Народно събрание и председател на IV Обикновено Народно събрание. Министър председател на България от 20.08.1887 до 18.05.1894. Основател и ръководител на Народнолибералната партия / стамболовисти/. Като председател на Народното събрание е първото официално лице в Княжество България, което подкрепя Съединението на 6.06.1885 г. Макар и председател на Народното събрание, Стамболов участва като доброволец в Сръбско-българската война, която защитава Съединението на бойното поле. Това е удар за руските имперски интереси на Балканите, които не включват съществуването на съединена България извън руските условия. ( виж тук 
http://zamunda.net/details.php?id=385413... ). Обединена и силна България не влиза в сметките на Русия, която я вижда като „задунайская губерния”, а не като независима държава, стояща на пътя и към проливите. Русия с всичките си действия се е стремила да строши гръбнака на България и и нанася множество жестоки рани. Целта е да се застави българското Народно събрание да приеме оставката на принц Батенберг и да се провъзгласи протекторат, т.е. България  да бъде призната за Велико Княжество и руският цар да приеме и титлата Български  или Балкански. Основан е окупационен фонд за създаване на руско-дунавска област (виж тук http://zamunda.net/details.php?id=385415... ), чрез който да се финансират т. нар. „русофили” за извършването на погроми, преврати, политически убийства, разбойнически шайки, подкупване на политици, военни,  висши държавни чиновници и пр. ... 
През май 1886 г. група русофили начело с руския офицер Набаков правят опит за покушение над княза, който е очакван на посещение в Бургас. Те са осуетени и успяват чрез намесата на руския дипломатически представител в града да се укрият и избягат ненаказани. През август друга група офицери-русофили, подтикнати от Русия, извършват преврат и детронират княз Александър I Батенберг. Стамболов се обявява решително срещу преврата и организира контрапреврат, довел до връщането в Княжество България на княз Александър I Батенберг. След формално доброволната абдикация на княз Александър I на 26.08.1886, Стефан Стамболов влиза в състава на регентския съвет (7.09.1886 — 7.06.1887). Провежда избори и свиква III Велико Народно събрание (1886-1887), което избира нов княз Фердинанд I. През октомври Набаков и неговите съмишленици вдигат с подкрепата на руски военен кораб бунт в Бургас, който е потушен от Айтоската армейска част, начело с Коста Паница .След избора на княза, Стамболов оглавява правителството на създадената от него Народнолиберална партия (1887 – 1894). Задачите, които си поставя, са: защита на българската независимост, умиротворяване на страната, ускоряване на стопанското развитие, укрепване на международното положение на България и защита на българската кауза в териториите, определени от Санстефанския мирен договор, но останали извън българската държава.

В своята политика той е воден от принципа за неразделяне на Македония с другите балкански държави, поради което отхвърля сръбското предложение за съюз срещу султана. Работи за изграждането на модерна армия по европейски стандарти, която в бъдеще да изпълни задачата на национално обединение. Стамболов провежда политика на твърдост и лавиране спрямо Великите сили в името на националния интерес. По този начин той успява да сключи изгодни за българската икономика търговски договори. Следва енергично политика за икономическо развитие на страната на базата на три основни принципа: протекционизъм, строга данъчна политика, промишлено и гражданско строителство. Развива активна законодателна дейност с подчертано протекционистичен характер. Приема закон за насърчаване на производството на местни тъкани, закон, който определя железниците за собственост на държавата. Така предотвратява опасността от изпадане на страната в икономическа зависимост. Развива банковото и застрахователното дело, поставя основите на общинските здравни служби и пенсионното дело. Стамболов остро се противопоставя на всеки опит за вмешателство в българските дела, особено от Русия. За постигане на тази цел Стамболов предприема редица крути мерки, които се използват като доказателство за наличието на диктаторски режим. Приети са законите срещу разбойничеството и за ограничение на печата. Многократно опитва да подобри взаимоотношенията с Русия. Въпреки това на 6.11.1886 г. Русия скъсва дипломатическите отношения с България. С подкрепата на Русия през 02.1887 г. избухва втори офицерски заговор, който е потушен от правителствените войски.

Два пъти руските управляващи кръгове се опитват да подкупят Стамболов да отстрани княз Фердинанд. На 29.09.1889 г. княз Владимир Долгоруков му прави предложение: „В Русия Ви считат за повече годен да бъдете управител на България. Само Кобург да няма“, но получава отказ. Другото предложение е от пристигналия в България през 1890 г. граф С.С. Татишчев, неофициален представител на управляващите кръгове в Русия: "Императорът иска изпъждането на Кобурга и предлага за това всички нужни средства.", и предлага начална сума от 30 милиона рубли. Стамболов не се съгласява да отстрани княза. От този момент нататък руската дипломация решава да отстрани Стамболов чрез княз Фердинанд. По същото време в г. Симбирск - Русия на обучение от тайните служби се намира Наум Тюфекчиев със заплата 25 рубли месечно! Това е цената за която Тюфекчиев организира атентатите и последвалото убийство на Стамболов!!! 
През 01.1890 година майор Коста Паница прави неуспешен опит за преврат, организиран от Русия. Стамболов настоява за решителни мерки срещу подобни действия и през юни Паница е екзекутиран. Това предизвиква недоволството на русофилите (познати още и като „рубладжии”) и на македонската емиграция, представители на която организират неуспешен опит за неговото убийство през 03.1891 г. Политиката на Стамболов е в разрез с амбициите на Фердинанд I за официално признание и той, търсейки дипломатическата подкрепа на Русия, отстранява правителството на Стамболов през 1894 година. Именно при такава обстановка настъпва краят на 8-годишното управление на Народнолибералната партия и нейния лидер Стамболов, приеман за най-значимия български държавник. Управлението на Стефан Стамболов е характерно с активна законодателна и практическа дейност за осигуряването на икономическата независимост на България и преодоляване на общата и многопосочна изостаналост на страната. В годините 1887-1894 е поставена основата на онези процеси, които превръщат България в най-динамично развиващата се балканска държава. Междувременно новото правителство предприема стъпки за нормализиране на отношенията с Русия, но от руска страна многократно е поставян въпросът за риска от връщане на Стамболов на власт. И след отстраняването му от правителството, княз Фердинанд и новото правителство на Константин Стоилов продължават да се опасяват от влиянието на Стамболов и търсят начини за неговото компрометиране. На 24.08.1894 г. той е арестуван за кратко, заради критики към княза в интервю за германски вестник, а след освобождаването му е замерван с камъни на улицата от привърженици на правителството. Военният министър Рачо Петров организира разследване, опитващо се да докаже, че Стамболов е организирал атентата срещу самия себе си през 1891 г, при който загива финансовия министър Христо Белчев. След като следствието не открива доказателства за това, то е прекратено в края на годината. Стамболов отказва да напусне родината си, въпреки заплахите за разправа и опита за убийство. Още през есента на 1894 г. правителството допуска завръщането в София на членове на терористичната група на Наум Тюфекчиев, участвали в атентата срещу Стамболов през 1891 г. и убийството на българския дипломатически представител в Цариград Георги Вълкович година по-късно. Самият Тюфекчиев пристига под чуждо име в София през октомври и малко по-късно е арестуван, но по нареждане от правителството е освободен, след което живее в града, без да се укрива. Външният министър Григор Начович се застъпва за него и отказва да го екстрадира в Османската империя, където е осъден задочно на 15 години затвор за убийството на Вълкович.

Стамболов е нападнат два дни преди делегацията за помирение с Русия да бъде приета от Николай II. Още в деня след нападението, българската делегация намираща се в Санкт Петербург и поставяща си за цел признаването на княза от Русия, получава покана за дълго отлаганата аудиенция при император Николай ІІ. На 3/15.07.1895 г. Стефан Стамболов е жестоко посечен на улицата от Михаил Ставрев - Хальо и други македонстващи, наети от Наум Тюфекчиев. Цялото лице на Стамболов е насечено, двете му ръце са почти напълно отсечени, а дясното му око е извадено. Въпреки това той е в съзнание и обвинява за атентата, Наум Тюфекчиев и княз Фердинанд. Раните са тежки, а състоянието му допълнително се влошава от диабета. След леко подобрение на 16 юли, Стефан Стамболов умира в 3:35 часа на 18.07.1895 г. 

    ПОКЛОН !!!
      „ И ще познаете истината, и истината ще ви направи свободни.“  Йоан 8: 32

В торента, освен книгата има и няколко клипа, които предоставят ценна допълнителна информация по темата. 
 



Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: encho1
Категория: История
Прочетен: 242425
Постинги: 38
Коментари: 30
Гласове: 54
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031