Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.03.2018 17:28 - Сравнение на римската и хунската обществени системи – разказ на единствения човек, който е разговарял лично с Атила и неговите генерали и ни е оставил сведение
Автор: historybg2018 Категория: История   
Прочетен: 1512 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 26.07.2020 19:47

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Откъс от:

Посланик при Атила – откъси, Приск (448). Пълно издание на български 2017, Редактор: Николай Иванов Колев, ISBN 978-619-90656-5-5, Издателство ГУТА-Н, 30.05.2017, София, 56 стр. Цена 7 лв. 0.087 kg.

https://www.book.store.bg/p205260/poslanik-pri-atila-otkysi-prisk-trakiecyt.html

https://ciela.com/poslanik-pri-atila-otkasi.html

http://knigabg.com/index.php?page=book&id=45978#%D0%A0%D1%97%D0%A0%D1%95%D0%A1%D0%83%D0%A0%C2%BB%D0%A0%C2%B0%D0%A0%D0%85%D0%A0%D1%91%D0%A0%D1%94-%D0%A0%D1%97%D0%A1%D0%82%D0%A0%D1%91-%D0%A0%C2%B0%D0%A1%E2%80%9A%D0%A0%D1%91%D0%A0%C2%BB%D0%A0%C2%B0-%D0%A0%D1%95%D0%A1%E2%80%9A%D0%A0%D1%94%D0%A1%D0%89%D0%A1%D0%83%D0%A0%D1%91

image

И както се разхождах край оградата на Онигазий, неочаквано към мене се приближи един човек, който, съдейки по дрехите му, изглеждаше на скит и който ме поздрави на гръцки, казвайки: χαιρε, тоест здравей. Аз се почудих, че скитът говори гръцки! Защото знаех, че скитите, бидейки сбирщина от различни варварски народи, употребяваха обикновено освен своя собствен език или хунския, или готския, или, като имаха контакти с римляните, италианския, и почти никой от тях не знаеше гръцки, освен ония, които бяха взети роби от Тракийското или Илирийското крайбрежие. Но тези роби се познаваха, понеже дрехите им бяха съдрани и главите им нечисти, а този човек беше хубаво облечен и главата му беше наоколо обръсната {53} и от това се виждаше да е някой от богатите скити. Отговаряйки на поздрава му, аз го попитах кой е, откъде е и как е дошъл в тази варварска земя {54} и води скитски живот. Той ми отговори: „Защо питаш?”. А аз му казах: „От просто любопитство, за което повод ми даде гръцкият ти език.”.

10.15.1. Хунската обществена система

Тогава той се засмя и каза, че е грък по произход и че бил пристигнал за търговия в разположения при Дунава мизийски град Виминаций. Прекарал в този (град) много време и се оженил за твърде богата жена. Когато варварите завзели града, той загубил полученото от нея богатство. Поради богатството си при раздялата на плячката той се паднал на Онигизий, понеже пленените заможни люде бивали давани, след Атила, на скитските първенци, тъй като те имат най-голяма власт. Cлeд като по-късно се отличил във войните против ромеите и против племето на агатирзите, той дал на своя господар варварина - според скитския закон - придобитото във войната и получил свобода. Оженил се за жена варварка и имал деца. Участва в трапезата на Онигизий и смята настоящия си живот за по-добър от предишния. Защото {55} онези, които прекарват всред скитите, след свършване на войната живеят в безделие, като всеки се наслаждава от онова, което притежава, и никак или много малко, обезпокоява другите или бива обезпокояван; докато онези, които живеят всред ромеите, във време на война лесно погиват, понеже надеждата си за спасение възлагат на други, тъй като не всички имат право да си служат с оръжие - поради страх от узурпатори. А за тези, които носят оръжие, е още по-вредна неспособността на пълководците, когaтo не могат да се справят с войната. А във време на мир животът (за ромеите) е още по-тежък в сравнение със злините през време на войната поради извънредно тежкото събиране на данъците и поради щетите, причинявани от лошите люде, тъй като законите не тежат еднакво за всички. Защото ако този, който наруши закона, е богат, то той може да не бъде подлаган на наказание заради извършената неправда. Ако ли пък е беден и не знае да си нарежда работите, понася наложеното от закона наказание - в случай, че не умре преди издаването на присъдата, тъй като съденето продължава много време и се разходват премного пари. Но най-печално от всички било, че установеното от закона се получавало срещу заплащане. Защото дори на онеправдания никой не ще окаже правосъдие, ако не бъдат дадени пари на съдията и на неговите помощници. {56} Той каза това и много други неща.

10.15.2. Римската обществена система

Тогава аз подех и му рекох кротко да изслуша и моите думи. Казах му прочее, че създателите на римската държа ва са били мъдри и добри люде. За да не бъдат работите предоставени на случайността, те наредил и едни да бъдат блюстители на законите, а други да се грижат за оръжията и да се занимават с военни упражнения. [Тези люде] не бива да се насочват към други неща, а само да бъдат готови за сражение и да отиват смело на война като на обичайно военно упражнение, тъй като военните занимания ще премахнат у тях страха. Тези, които се занимават със земеделие и се грижат за земята трябва да прехранват себе си и своите защитници, като доставят храна за войската. Други пък трябва да се грижат за онеправданите: едни да се застъпват за правото на онези, които поради своята природна слабост не са в състояние да защитават своите права, а тия, които съдят, да спазват повеленията на закона. Не са пренебрегнати дори помощниците на съдиите. Едни от тях трябва да се грижат, щото лицето, което е получило в своя полза присъдата на съдиите, да добие своето право, а от оня, който е признат за виновен, да не се изисква повече, отколкото налага съдебното решение. И наистина, ако не съществуваха люде, които да се грижат за това, от една тъжба би изникнал повод за друго съдебно дело, защото или онзи, който го е спечелил, би се държал по-безмилостно, или пък този, който го е загубил, би останал на своето несправедливо мнение. Също и на тях е определено да се дават пари от ония, които търсят правосъдие, както на войниците - от страна на земеделците. Не е ли прилично да бъде хранен онзи, който помага, и да бъде възнаграден {57} за своето доброжелателство? Както е добро това, че конникът се грижи за коня, пастирът - за воловете и ловецът - за кучетата, така и людете трябва да се грижат за ония, които имат за своя охрана и полза. Когато осъдените заплащат разноските по делото, то те трябва да отдадат тая загуба на извършената от тях самите неправда, а не другиму. Ако се случи съденето да трае по-продължително време, то това става поради грижата за справедливост - да не би съдиите. като действат набързо, да сгрешат против правдата. Те смятат, че е по-добре да завършат съденето по-късно, отколкото, като бързат, не само да онеправдаят човека, но и да съгрешат против бога, твореца на правдата. А законите имат сила за всички, така че на тях се подчинява и императорът. Не е вярно, както се твърди в неговото обвинение, че богатите безопасно за себе си насилват бедните, освен ако никой се укрие и избегне наказанието. Подобно нещо човек би могъл да открие не само между богатите, но и между бедните. Защото дори и те, когато извършват престъпление, не биват осъждани, ако няма улика. Това се случва навсякъде, а не само у ромеите. А за свободата, от която се ползува, той трябва да благодари на съдбата, а не на господаря, който го е завел на война, тъй като поради своята неопитност той би могъл да бъде или убит от неприятелите, или пък, ако побегнел, да бъде наказан от своя притежател. Ромеите пък се отнасят по-добре и с робите. Те проявяват грижи за тях като бащи или наставници, за да се въздържат от лоши работи и да вършат онова, което те смятат за добро. Те ги вразумяват за прегрешенията, както собствените си деца, защото не е позволено дори и на тях да [ги] наказват със смърт, както става у скитите. У тях съществуват премного начини, чрез които може да се получи свобода, която господарите им даряват не само приживе, но и при смъртта си, като се разпореждат по своя воля с имуществото си. За закон се смята онова, що всеки един преди смъртта си би разпоредил относно своите притежания. На тези мои думи човекът въздъхна и отговори през сълзи: „Аха! Какво да ти кажа! Добри са римските закони и управлението {58}

им е устроено добре, но началниците им го развалят и унижават, понеже те днес нямат онази великодушна и общополезна мъдрост, която са имали древните“.
 

 

Други книги на този издател:

https://www.book.store.bg/c/p-l/m-3547/guta-n.html

https://ciela.com/publisher/guta-n.html

http://knigabg.com/index.php?page=publisher&id=2606

image

 

 




Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: historybg2018
Категория: История
Прочетен: 960273
Постинги: 333
Коментари: 506
Гласове: 2528
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031