„Зародишът на Големанов е една царска табакера. Това беше преди Балканската война. Един народен представител имаше подарък от царя, златна табакера. Царските подаръци се ценяха много, като знак на голямо благоволение. И този щастливец си въобрази, че височайшият дар му носи и министерски портфейл. Не е чудно да е бил насърчен да мисли така, не зная, различно се говореше тогава. Но той не стана министър, защото шефът на партията се противопостави.

Аз се залових здраво с царската табакера да изкарам една комедия. Сюжетът се сложи в главата ми и колкото по¬вече мислех по него, толкоз по-ясно изпъкваше фигурата на Големанов — това име му дадох още тогава. Но превратна е съдбата и на книжните герои. И Големанов с течение на времето претърпя своите превращения. От кротък и добър човечец стана хитър и лукав скъперник. А точката, която през голямата война взех от устата на един наш главен секретар и я турих в устата на Големанов, го направи по-смел и по-натрапчив. От целия сюжет за царската табакера пък останаха само две думи в комедията, които Големанов казва в края на второто действие". („Забравих да си взема… табакерата… царската табакера!...”)
                                                                     
                                                                                                              Ст.Л.Костов


 Тук аз съм министър… аз съм шеф… аз съм цар!... Точка!

а по мислите и поведението - на един сегашен депутат.
Ст.Л.Костов е много прозорлив!

Благодаря за сравняването:)))